post

Васил Левски – завети и мисли

Освен спомени за Васил Левски, както и някои негови вещи, до нас са достигнали и част от неговите писма, а и неговото лично тефтерче. Тези документални наследства са неоценими, те ни дават възможност да надникнем във вътрешния свят на Апостола неговите най-съкровенни мисли и надежди, както и да усетим обаянието и искренноста на огненото му слово.

Мисли на Васил Левски

Ето и няколко извадки от неговите писма:

“ . . . какво аз мисля да правя и ще го направя, ако рече Бог, . . . , за което ако испечеля, печеля за цял народ, ако изгубя – губя само мене си.“

Губя само мене си – худ. Пламен Вълчев 1987г.

Губя само мене си – худ. Пламен Вълчев 1987г.

„Как си ми разбрал работите, че ми се радваш тъй сляпо? И как разбираш времето във Влашко и Сърбия или в Българско, загдето времето ни носело сега погрешки? Ако е за в Българско, то времето е в нас и ний сме във времето, то нас обръща и ний него обръщаме.„

худ. Георги Данчов – Зографина.

худ. Георги Данчов – Зографина.

„Ние сме жадни да видим Отечеството свободно, па ако щат ма нареди да паса и патките, не е ли така?“

“ Ония които искат да умрат за отечеството си, предизвестете ги да бъдат готови, че като бъде време да ги повикаме, ще им назначим и мястото за де да тръгнат.“

худ. Георги Данчов – Зографина

худ. Георги Данчов – Зографина

„Ний, дейците, сме си посветили животът за отечеството, да работим за толкова милиона народ. Трябва да се мисли зряло да не изгубим и сега. Правило се е, захващало се е, трябва да взимаме опити, па и да се съветваме един други и да се слушаме; да избягваме даже и най-малка гордост. Да не присвояваме за себе си нищо, но да го отдаваме на народното ни тогавашно свободно решение“

“ Щял да дойде някой си по по някакво вишегласие, право или криво да ми вземе онова, което съм заслужил. Да му е просто! Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знай какъв. Там нека съди народът, а не да давам глас за себе си. Това е презряно от човещината за глупаво и най-просто нещо.“

худ. Георги Данчов – Зографина

худ. Георги Данчов – Зографина

“ Какво искам повече, като гледам отечеството си, че ми е свободно! Такова нали е предначертанието ми днес за него, не да видя себе си на голям чин, но да умра, братко. Това трябва на всеки работник български: да даваме таквоз предначертание и тогава работата ни ще свети и Българско ще гърми най-бляскаво като едничка държава в цяла Европа.“

“ Казахме ви по-горе, какво чорбаджиите спират животът на всичкият народ; забелязано е от памтивека, какво такова нещо да се извърши, стои в ръцете на младите и в парите на чорбаджиите!“

„В чорбаджиите, казваме, стои тишината на всичкият народ?Гледайте, че ще бъдете отговорни и пред народа, и пред бога, близо е времето.“

В легията – худ.Здравко Захариев 1987г.

В легията – худ.Здравко Захариев 1987г.

“ Ето! Ако дадете повече, отколкото ви се искат, ще си купите по-голям живот, който сега се продава!!? Утре – не! И милиони да давате.“

Васил Левски и Миткалото – Иван Петров 1968г.

Васил Левски и Миткалото – Иван Петров 1968г.

„За отечеството работим, байо! кажи ти моите и аз твоите кривини, па да се поправиме и все да си вървим наедно, ако ще бъдем хора!“

Васил Левски и Миткалото – Калина Тасева 1973г.

Васил Левски и Миткалото – Калина Тасева 1973г.

„Вчера каквото сме говорили и писали, трябва и днес да го имаме пред очи, да не ни се смеят хората в работите утре! Аз ще докажа, че до днес каквото съм работил, нямам погрешки в нищо.“

Васил Левски и Христо Ботев , Александър Поплилов 1976г.

Васил Левски и Христо Ботев , Александър Поплилов 1976г.

„Скоро, скоро е денят за общонародно въстание и на сборното място всеки ще се вика да даде работата си според силите на всеки един, както му е казано да върши. У когото няма работа, грозно ще се наказва, а фамилията му ще бъде изгонена из Българско.“

Васил Левски на път 1973г Александър Поплилов

Васил Левски на път 1973г Александър Поплилов

„А ще каже някой си: Ами ако умра? То ние му казваме, че неговото име навеки остава живо, а заслугата му ще се предава на деца, унуки и пр. Следователно да се спечели този свети дар и от бога венец трябва по-напред да жертва всичко, па и себе си!

Това е данъкът, дето ви се писа – когото колкото по-скоро да гледате да го приготвите и то точно според състоянието си; защото ако се усети отпосле, че някой утаи или отрече помощта си, ще дойде времето, което е веч близо, и ще се обезчести от целият български народ; ако сега се отървете от нашият нож, който после малко ще захване да изпълнява длъжностите си срещу опачните (мними родолюбци, които обещават за когато чак видят!) и предлагат всякакви извинения, като че уж му било препятствувало не знам какво си и не прилягало да му вземе участие; пари не дава да не би уж узнало турското правителство или пък готови пари нямал; и тъй нататък.

На такивато за извиненията им казахме и пак ще кажем: че чисто народният българин, който е разбрал и вижда мъките и неволите на милият ни народ, който е усетил вече в сърцето си всекидневните горещи и кървави сълзи на нашите обезчестени майки, братя и сестри от тиранинът, то за него няма страх, няма и извиненията никакви, а смъртта му е самата утеха и душеспасение. Която смърт заслужава гореречената ни слава от българскит народ и венец от бога. Инак от това той не е българин, не е християнин, не е и човек! Следователно нему смърт, смърт и смърт!“

За бунт, за свобода – Евгени Поптошев 1973г.

За бунт, за свобода – Евгени Поптошев 1973г.

“ Братя, възобновлението на нашата славна преди държава, отърванието ни от проклети агаряни, за да си добие първата чест и слава нашето мило отечество Българско, най-после да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили. като е тъй вам, вам надлежи да се покажете достойни, верни и неустрашими във всяко отношение.“

Клетва – Цвятко Дончев 1974г.

Клетва – Цвятко Дончев 1974г.

„Водителите на тая работа трябва да са упознали до тънко човеците, като кой е К – в, Ц – в, Петко, Стоян и пр., в какво са добри , а в какво не! Где стоят техните слабости, щото да им се не дава да паднат в тях и да се не увреждат! Да се осъждат единият и другият, без да се повредят в работата, и пр. На такива хора дай работа , които са разсъдителни, постоянни, безстрашливи и великодушни! Без тия едно да липсва на водачът на тая свята работа, то той ще я улайнени, както и да е, още и по времето да нарежда и работите. Длъжност ми е да кажа, защото можа да умра. Гледайте.“

Левски основава революционен комитет – Ценко Бояджиев

Левски основава революционен комитет – Ценко Бояджиев

„Който не е чист, убивам го; на неразбраният не давам му, което видя, че не е за него; изпитвам човекът в работа и така го пущам за по – нататък. По – право да кажа , ако вий мен не сте познали, който се търкалям десета година в тая работа, то за другите сте съвсем излъгани. Ако кажите, че нямате доверие в мене, то аз съм готов да ви докажа фактично не само за мен, но и за всекиго, който е влязъл макар два дена с мене в работа.“

Огърлица на Безсмъртието – Дечко Узунов 1973г.

Огърлица на Безсмъртието – Дечко Узунов 1973г.

„Байовци, пак да повторя: в тая работа добре трябва да си отваряте очите. И работа трябва, работа! Не да се слуша всекиму, защото има хиляди работи да се вършат, а не можат по таквиз неразбории да се вършат. Не давам никому нищо от работниците да говорят от себе за работи, докато аз не съм известен, защото на работа излазя друго, а пред които е говорено, става лъжа. И така хората им се иска да не вярват вече на друго. Где какво е говорено, не мога ви писа, защото книгите са с пари.“

„Всичко е истинно, което се изрече, за нас няма шега, защото всичко речено наистина изменява се на шега. В народната работа няма шега, пазете се ви казвам. . ., защото и мойте шеги да ги вземате за работа.“

„Както казах по – горе: аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61 – во да му служа до смърт и да работя по народната воля. И ако това ти не видиш, че си неверен, то децата ти ще видят, ще помислят и за тебе. Следователно и по волята народна ето и уставът, по когото, като върви секи народен, няма за какво да се пишат глупости, които го докарват да пристъпи за смърт. Ето че ти не си народен: виждаш злото народно и не го казваш, а чакаш го да стане по–голямо и да убие народа.„

„Ето работата дотук, която съм я довел сами дотук и сами искам да дам сметка за доходите и разходите, и сами показвам как трябва да се върши, за да не може да пропадне и парица и да не смее да се лъже!“

Наказателен закон

§ 1. Ако някой, бил Войвода, бил член на комитета, бил вънкашен, бил кой бил, дръзне да издаде нещо на неприятеля ни, ще се накаже със смърт.

§ 2. Ако някой от влиятелните българи, или Войвода, подкупен от чуждо правителство или от друго частно лице, поиска да ни пречи на работите под какъвто начин и да било, такъв ще се счита за неприятел и ще се наказва със смърт.

§ 3. Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система „Демократска република“ и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна (в смисъл конституционна монархия) система, то и таквизи ще се считат за неприятели на Отечеството ни и ще се наказват със смърт.

§ 4. Ако някой не признае Централния революционен български комитет и поиска да се опита на своя глава да подигне бунт, то за пръв път ще му се каже, но ако и то не помогне, ще се накаже със смърт.

§ 5. Ако някой от членовете на тайната полиция се откаже да извърши по заповедта на комитета някое си наказание, ще се накаже със смърт.

§ 6. Ако някой в пиянство изкаже нещо от тайната, за пръв път ще му се напомни, повтором ще се отстрани от работата ни.

§ 7. Ако някой от служащите, като председателят и др., поиска да злоупотреби със служебната власт, за пръв път ще се лиши от служба; повтором ще се извади съвсем, като по-напред да подпише за грешката си и да я поднесе писмено на комитета; ако и така не изпълни, ще се накаже със смърт.

§ 8. Ако някой от членовете на тайната поща или друг някой дръзне да отвори или унищожи някое писмо ще се накаже със смърт.

§ 9. Ако някой от касиерите издава за нещо пари без знанието на комитета, или дръзне да вземе и усвои и най – малка част от поверените му пари ще се накаже със смърт.

Сходни Публикации

One thought on “Васил Левски – завети и мисли

  1. „Ако някой от служещите,като председателя и др., поиска злоупотреби със служебната власт, за пръв път ще се лиши от служба: повтором ще се извади съвсем, като по-напред да подпише за грешката си и да я поднесе писмено на комитета , ако и така не изпълни ще се накаже със смърт! Ако някой от касиерите издава за нещо пари, без знанието на комитета,или дръзне да вземе и най-малка част от поверените му пари, ще се накаже със смърт!“ ==== Докато тези думи на Левски не намерят място в нашите закони, България няма да я бъде!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *