Васил Левски – достигнало до нас

И днес 135 години след смърта на Апостола на Свободата, все още можем да се докоснем до част от него, както и до някои негови лични вещи. Това което виждате на долната снимка е част от експозицията на военноисторическият музей в София, посветена на Васил Левски.

Интересна е историята и на съхранените коси на Апостола. Грижливо съхранени от майка му, кичурите са запазени след смъртта й от дъщеря й Яна. По-късно, през 1907 г., са предадени на министъра на просвещението и след известно митарство из музеите през 1942 г. са предадени на тогавашния Главен военен музей, днес Национален военноисторически музей. През 1973 г. експерти от Института по криминалистика правят анализ, който сочи, че кръвната група на Левски е нулева – тази, която може да дава кръв на всички останали, но не може да получава от тях, и мнозина виждат в това символичен смисъл. От 2000 година част от косите на Левски се съхраняват в параклиса към музея в Карлово в специална урна. По голямата част се съхраняват във Военноисторическият музей в София. Малък кичур от косите на Апостола се съхранява и в църквата “Света София” в центъра на София.

На следващата снимка виждате револвера на Левски, както и неговото тасче. Върху лявата половина на револвера са отбелязани марката и фабричният му номер – L.GASSER WIEN 16671. Револверът е предаден в Етнографския музей още през 1897г. с указание, че е принадлежал на Васил Левски. През 1942г. е предаден на Военноисторическият музей. Вероятно револверът е бил подарен на музея от Марин п.Луканов или от Христо Иванов – Книговезеца. За съжаление това не е отбелязано, но така или иначе – бил е на Апостола и е предаден от негов другар.

Тасчето е дарено на музея през 1940г. от София Зидарова, племенница на Апостола. То е с диаметър 12-13 см медно, калайдисано отвътре и отвън. Апостола го е използвал, както по времето докато е бил знаменосец на Панайот Хитов така и по късно в Легията а и след това. От спомените на хаджи Васил Николов, участник в четата на Панайот Хитов от 1867-а, на която Левски е знаменосец, е известно, че той не обичал да пие студена вода от планинските потоци и затова използвал малкото съдче, за да “отвърне” водата – т. е. да я позатопли.

 Кръстчето на Левски е една от най-старите негови вещи. То е закупено през 1861г. от веговия вуйчо хаджи Василий при второто му посещение на Божи гроб в Йерусалим. След това го подарява на племенника си.

Кръстчето е предадено на музея от племенницата на Левски – София Зидарова, през 1940г. Кръстчето е сребърно и на обратната му страна е имало снимка на Апостола и под нея кичурче от косата му. Те обаче са добавени около 1900г.

 

На 21май 2008г. в Националния църковен историко-археологически музей на Св. Синод беше открита изложбата „Дяконът”, посветена на 135-годишнината от обесването на Васил Левски. За първи път се показват дяконските одежди на Апостола, с които той е участвал в богослуженията. Одеждите се съхраняват в Сопотския манастир „Св. Спас”, в който Васил Кунчев приема монашество с името Игнатий.

На долната снимка се виждат, едностранно или двустранно изработени от малки късове червен восък, печати на няколко селища (Свищов, Оряхово, Орхание, Карлово, Ловеч, Пловдив, Търново), с които Васил Левски е заверявал пътния си билет (тескерето), за да избегне необходимостта от лично представяне пред органите на властта. Освен това се вижда и печата на БРЦК както и панерчето,и части от печатничката му. Печатничката на Апостола е донесена в България от Ангел Кънчев, пренесена в Ловеч тя се пази в къщата на Мария и Никола Сиркови. В 1901г. Д-р Петър Стоянов я прибира и предава в музея на читалището, запазена е и днес се намира в музея “Васил Левски”-Ловеч.

В ловешкия музей се съхраняват и камата и сабята ятаган на Васил Левски. Камата е опазена от Величка Хашнова и предадена след Освобождението на на музейната сбирка към читалището на град Ловеч.

Камата е с дължина без канията 35 см а заедно с нея 37см. Ятагана е с дължина 87см. и е донесен от Троянският манастир, където е бил запазен в тайното скривалище на Апостола в килията на отец х. Макарий.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!