post

Вардарска Македония под българска власт

България става част от Тристранния пакт на 1 март 1941 г., натиск и под заплахата от многомилионната немска армия разположена по границите на Царството след като преди това на няколко пъти отказва да го стори и поддържа неутралитет. На 25 март Кралство Югославия също влиза в пакта, но два дни по-късно правителството е свалено чрез военен преврат. Адолф Хитлер преценява, че тази акция има антигерманска насоченост и организира военна операция срещу страната под кодовото наименование „Ауфмарш“, която успява в периода 6-17 април да заличи Кралство Югославия от европейската карта.

Посрещането на българските войски в Струмица – България поема управлението на Вардарска Македония

След успешния край на кампанията идва предложение към България да поеме определена административна отговорност в земите на бивша Югославия, където има преобладаващо българско население. Българските власти приемат и българските войски влизат във Вардарска Македония. Между българската и италианската административна власт на Балканите същетвува демаркационната линия в областта. Територията на царството в Македония е 23 807 км2 , а населението – 1 061 338 души.

На 24 април между България и Германия е сключено тайното споразумение Клодиус – Попов. То гарантира немските интереси във Вардарско – признава им се правото да експлоатират суровините и предимство при отдаване на концесии.

Организация на българското управление в областта

Мнозинството от населението във Вардарско се отнася положително към разгрома на Югославия и посреща българските войски като освободители. Показателен е и фактът, че самоорганизиралите се в периода на междувластието акционни комитети, доброволно предават властта на българската администрация.

Административно и стопанско дело

Българските власти се стремят да включат областта в държавната структура и да приобщят местните към общонационалния живот. Оформено е административното делене – създават се Скопска област и Битолска област.  Откриват се клонове на българските банки, създават се областни сметни палати и като цяло стават валидни българските закони.  340 милиона лева е общата сума, която е отделена от българския държавен бюджет за всички новоосвободени земи.

Може би най-важния акт в стопанско отношение на новите власти е аграрната реформа – отнети са привилегиите на сръбските колонисти. Собствеността на българските селяни е възстановена. Безимотните и малоимотни селяни също получават  земя.

Разширява се шосейната мрежа, прокарани са 350 километра телефонни и телеграфни жици, откриват се автобусни линии. В големите градове са открити болници и множество диспансери в по-малките, разширена е аптечната мрежа, организират се ваксинации на хората.

Духовен живот и просвета

Вардарска Македония

Освещаването на знамето на девическата гимназия в Скопие 1942 година – Вардарска Македония

Българската православна църква включва в диоцеза си земите във Вардарска Македония – създават се три епархии – Скопско-Велешка, Преспанско-Битолска и Злетовско-Струмишка. Местните българи, които дълго време нямат духовна самостоятелност в Кралство Югославия, се отнасят положително към промяната.

Българската власт прави много и в областта на просветното дело.  Само през първата година на българското управление, са открити 800 основни училища, 180 прогимназии и 17 гимназии. Ремонтират се стари сгради, осигуряват се стипендии, откриват се безплатни училищни трапезарии. Двойно нараства броят на учащите се. Съществуват и така наречените „народни университети“, където местната интелигенция изнася лекции пред народа.

Наред с учебното дело се развива и културата. Създадени са близо 100 културно-просветни, спортни и други дружества. Отворени са  общо 220 читалища за целия период на българската власт също така и нови музеи, театри и библиотеки.  Организират се чествания на дати и личности от българската история, които са били забранени от югославската власт.

Българската държава се стреми да привлича местното население в армията, администрацията, църквата и културно-просветните институции. От есента на 41-ва започва рекрутиране на местното население в армията и през февруари 1942 г. са създадени 14-та Вардарска пехотна дивизия и 15-та Охридска.

Отношение на българската власт към другите народности във Вардарско

Българската власт среща определени трудности  в политиката си с хората от другите народности във Вардарска Македония.  Първата проява на тази тенденция е процеса по изселване на сръбските колонисти, който започва почти веднага след установяването на новото управление. Това разбира се е и съществен елемент от плановете за осъществяването на аграрната реформа. До края на 1941 г. в Сърбия са изселени 26 451 души. Тази практика обаче е прекратена под германски натиск, тъй като това население представлява сериозен резерв за съпротивителното движение срещу немската окупационна власт там.

Рафаел Камхи

Рафаел Камхи – 1963-та

Друг основен момент в това отношение, заради който българската власт търпи критики е еврейския въпрос във Вардарска Македония. В приетия под германски натистк Закон за защита на нацията гласи, че евреите от новите земи не стават български граждани. По тази причина българското правителство не може да ги спаси от депортацията, както прави с тези от старите предели на Царство България.

Общо 11 362 евреи от Вардарско, Пиротско и Беломорието са изселени по искане на Нацистка Германия. Все пак, с българска помощ за спасени някои евреи в тези земи. В Скопие д-р Атанас Костов спасява 67  като ги обявява за нужни в работата му. Илинденският войвода Рафаел Моше Камхи пък е изведен от Солун със специална акция. Други получават документи за пътуване в Албания от български военни и чиновници.

Отношенията на ВМРО с българската държава

Както е известно, отношенията между българската държавата и революционната организация са изключително обтегнати от край време. ВМРО дори има издадено формална забрана за съществуване от 1934 г. Тази тендендеция се проявява в определена степен и по време на българското управление на Вардарска Македония.

Ванче Михайлов, ВМРО

Ванче Михайлов

По това време, водача на ВМРО Иван Михайлов (Ванче Михайлов) е политически емигрант в Загреб, в пределите на новосъздадената Независима Хърватска държава. Той оразчита присъдата му в Царство България да бъде отменена, но това не се случва. Михайлов обаче използва политическите си връзки и лобира за освобождаването на македонските българи от затворите на бивша Югославия.

От лятото на 1941 г. ВМРО възстановява структурите и младежките си организации в областта. Българският министър-председател Богдан Филов обаче е крайно подозрителен към техните действия и нарежда на разузнаването да ги следи.

През юни 1942 г. се провежда заседание на ВМРО в Скопие, където те декларират положителното си отношение към съединението на Македония с България. Въпреки това, отношенията между революционерите и властта остават сложни – от организацията отправят меморандум на властта, в което ги критикуват, че проявяват прекалена снизходителност към колаборационистите на стария режим и дори работят с тях, вместо да се опират на здравите национални сили.

През лятото на 1944 г, с оглед на несигурната позиция на България, Германия обмисля  създаване на самостоятелна Македония, под немски протекторат. Към Ванче Михайлов е отправено предложение да я оглави, но той отказва и така идеята пропада.

Позиция на местните комунисти към българската власт

Местната комунистическа организация е секция на Югославската комунистическа партия. Нарича се Покраински комитет на комунистическата партия на Македония (от 1943 г. МКП). В първите години след Първата световна война, тя е единствената легална организация която по някакъв начин изтъква нуждата от право на национално самоопределение за българите в Кралството. През годините ръководството на ЮКП сменя различни позиции по отношение на националния въпрос в Югославия, за да се стигне до повратния момент, когато на пленума на партията в Сплит на 9 и 10 юни 1935 г. официално се отказва от становището на разпадане на държавата. Тогава е и категорично  изтъкнато виждането им за наличие на  македонска нация.

Дейците от македонската фракция на комунистическата партия категорично не приемат това становище. В годините непосредствено преди началото на Втората световна война, кризата в организацията за Вардарско е осезаема.

Йосип Броз Тито

Секретарят на Покраинския комитет Методий ШаторовШарло настоява да се води борба против сръбските колонисти и се противопоставя на решението на ЮКП за защита на кралството от нахлуващите войски.  Впоследствие след установяването на българската власт, прекъсва всякакви връзки с ЮКП и се поставя под ръководството на Българската работническа партия (комунисти).

Тъй като е категоричен противник на отстоявания от комитета курс, Йосип Броз Тито взема необходимите мерки. В писмо до БРП на 6 септември 1941 г., той обявява решението си да смени цялото ръководство на македонската организация. Българските комунисти приемат решението му и Методи Шаторов е принуден да отиде в старите български земи, където е назначен за секретар на Софийския комитет на БРП и през септември 1944 г. загива при неизяснени обстоятелства, като според някои го застига отмъщението на Тито.

Съпротивата срещу българската власт

Вследствие на промяната, Покраинския комитет преживява истински крах. В Скопие членската маса намалява от 130 на 30 човека, в Куманово от 50 на 8, в Битоля пък от 100 души, нито един не остава в редиците на организацията.

На 19 март е основана Македонската комунистическа партия.. През юни партията издава възвание в което се говори за народно единство, независима обединена Македония, и не се споменава Югославия. След натиск от Тито, в крайна сметка е издадена прокламация за югославско братство и единство. В следващите години централното ръководство постепенно силово налага на местните идеята за  отделна македонска нация. Впоследствие МКП достига до крайно антибългарски позиции.

Що се отнася до партизанското движение в областта, през цялото време на българската власт, то остава без широка народностна поддръжка и не може да играе ролята на фактор за осъществяване на политическа промяна. Към 1941-1942 г. тяхното влияние е крайно незначително. От 1943 г. се наблюдава известна активизация и броят им достига между 500 и 1000 души. Най-сериозното нарастване на числеността им към август 1944 г., непосредствено преди изтеглянето на българската армия от Вардарско, когато вероятно достигат 2000. Според българските военни архиви убитите са общо 353, сред които освен партизаните влизат и сръбски четници, албански контрабандисти, цивилно население и т.н.

Краят на българската власт във Вардарска македония

Българското управление на Вардарска Македония до край остава с неуреден статут. То е частично и силно зависимо от външни фактори. В условията на все по-ясно очертаващото се поражение  на Третия райх във войната, започва да се вижда и неговият край. България няма политически, правни или военни аргументи за зпазването му, които да представи пред държавите от Антихитлеристката коалиция.

На 26 август 1944 г. правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет, а на 6 септември това на Константин Муравиев дава заповед за изтеглянето на войските от областта.

Въпреки че е непълно и временно, българското управление във Вардаска Македония има своите положителни страни. То съхранява населението от сблъсъците му с чужди армии, които в никаква степен не биха държали сметка за неговите народностни права. Успява да заличи завинаги някои от несправедливостите на бившия режим. Дава се възможност за изява на българската културна и просветна традиция, имаща своите корени във Възраждането и успява да подпомогне за стопанското облагородяване на областта.

Навлизането на войски на българската държава във всички нови земи, става едва след капитулациите на владеещите ги страни. По този начин, остава вярна на принципа за мирна ревизия на Версайските граници. Българската войска, администрация и духовенство са приети като символи на дълго чаканото национално обединение от хилядите българи с памет за борбите от миналото. С кървавото изтриване на тази памет се заема югокомунистическата власт след 1944 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!