post

Ваксините и ползите от ваксинацията

Ваксините са биологични и биохимични препарати, които се въвеждат в човешкия организъм с цел да запознаят имунната система с потенциалните болестотворни причинители. По този начин тя може да си изготви предварително имунен отговор срещу нежеланите антигени и човек да се предпази от множество опасни заболявания.

Имунна система и имунитет

За това как действат ваксините, е необходимо първо да дефинираме няколко понятия с най-прости думи.

Имунната система представлява сложна организация в човешкото тяло, която се разпростира на органно, тъканно, клетъчно и биохимично ниво. Нейната задача е да защитава организма от зловредни микроорганизми, вируси и туморни клетки.

Имунитетът представлява сложна система от механизми, които се поддържат и осъществяват от имунната система и имат за цел да унищожат всяко враждебно нашествие на патогени (болестотворни антигени).

Имунната система и имунитетът са страховити като Цербер. Те са въоръжени с антитела, които унищожават почти всичко чуждо за организма. Но за съжаление не са непробиваема защита. Обикновено най-простите организми са и най-лесно приспособимите. Затова до днес съществуват опасни и смъртоносни болести, чиито причинители проникват лесно в човешкото тяло.

антитела, имунитет, лимфоцити

антитела на имунната система

Борба с нашественика

Борбата с патогените може да се проведе само по два начина.

Първият метод е чрез медикаменти (лекарства), които да унищожат нашественика. Ала не за всички смъртоносни щамове микроорганизми са измислени подходящи лекарствени препарати. При вирусите положението е още по-тежко. За тях почти няма лекарства, които да могат да ги убиват, защото те не са като останалите живи организми.

Когато модерната фармация е безсилна пред даден патоген, тогава на заразения организъм му остава единствено да разчита на собствените си сили. Тук се включва имунната система. Проблемът обаче е, че тя е като спортист на състезание. Ако не е тренирана, единственото което ѝ предстои е да загуби. А загубата в някои случаи означава смърт за заразения човек. Дори вирусът на грип може да бъде смъртоносен, а какво остава за множеството невидими убийци около нас.

За късмет на съвременните хора, съществуват учени – в миналото и днес, които са посветили живота си на това, да открият друг метод за борба с патогените. Още преди два века те са намерили начин как да тренират имунната система така, че тя да има готов имунен отговор за даден антиген.

Изследователите установили, че ако въведат в човешкото тяло препарат с умъртвени или омаломощени патогени, които не могат се размножават, имунната система ще се запознае с тях и ще си изгради имунитет в процеса на тяхното унищожаване. Този метод за защита от болестотворни причинители бил наречен ваксинация, а препаратът с общото название ваксина.

ваксините, ваксина, ваксинация

ваксина за едрата шарка

Ползите и страничните ефекти от ваксинацията

Ползите от ваксинирането са безспорни, особено когато става дума за рационален поглед върху процеса на ваксинация. Благодарение на ваксините много болести, които са били бич за човечеството в продължение на хилядолетия, днес са изчезнали или са предотвратими. Това е така, защото ваксината е начин за превенция на заболяването, а не начин за лечение. Изключение прави имунизацията с готови антитела измислена от Емил фон Беринг и за първи път приложена при заболяването дифтерит.

Съществуват ваксини, които предпазват от определени патогенни щамове, но има и такива, както е в случая с болестта тетанус, които създават имунитет срещу невротоксина (токсоид) отделян от нашественика. Но независимо от какъв тип са, ваксините представляват един от най-естествените начини за защита от зловредни микроорганизми и вируси.

Когато се роди бебе, за собствената си защита то използва антителата от кръвта на майка си. Те са проникнали в неговото кръвообращение още през ембрионалния период чрез плацентата. В следващите 4-6 месеца те изчезват постепенно. През това време на досег и контакти с околната среда, новият индивид изгражда собствената си имунна система.

Често човек придобива имунитет и при преболедуване на дадено заболяване. Такива са примерите с шарките варицела и рубеола при децата. При някои болести имунитетът е траен и пожизнен, а при други не. Има изключения, когато поради комплексни причини имунитет не се развива след преболедуване. Същият проблем и поради същите причини може да възникне и след ваксинацията.

Ако ваксинираният човек е бил болен по време на ваксинирането от хронични или инфекциозни заболявания, подложен на стрес и оскъдна диета, твърде вероятно е ваксинацията да не подейства. В този случай той може неволно да разчита само на така наречения колективен имунитет. Когато ваксинациите са масови, дори и да има неуспешни, то останалите успешно ваксинирани хора осигуряват достатъчно защитена среда.

Противниците на ваксините

Още от времето на създаване на първите ваксини се появяват и опоненти на този начин за предпазване от болести. Те обикновено са два типа: хора, които се притесняват от действието на ваксината и шарлатани, които плетат конспирации и препоръчват „алтернативна медицина“ за свое лично финансово облагодетелстване.

За хората, които се безпокоят от действието на ваксините

Световната здравна организация

Световната здравна организация

Ваксините предпазват от много страшни и смъртоносни заболявания. Причината да не ги виждаме наоколо е, защото за близо век ваксинации, тези болести са останали само в страните от Третия свят.

Но масовият отказ от ваксинация, при съвременната глобализация, може да разпръсне отново тези невидими чудовища по цялата планета. Това, че сме забравили патогените, не означава, че те са ни забравили. По данни на Международната здравна организация, на всеки час в света умират по 15 човека от дребна шарка, заради липсата на ваксини.

Понякога ваксините може да са скъпи. Така е, защото производителите знаят, че ваксините действат и искат да се възползват от това максимално. Все пак, всеки би предпочел да се раздели с малко повече пари вместо с живота на детето си или със своя собствен.

При отказ от ваксинация не може да се разчита на колективния имунитет. Много хора си казват: „нали другите са ваксинирани„! Да обаче, когато се достигне до критична маса на населението от неваксинирани, те се превръщат в огнища на зараза и преносители на опасните щамове. Техни жертви изпървом стават хората, които не са успели да развият имунитет, въпреки че съсвестно са се подложили на ваксинация. При високи нива на заразата, започват да се разболяват дори имунизирани хора, които са имали нещастието имунитетът им да е бил отслабен от друго заболяване.

Рискът да се получи тежко усложнение след ваксинация е 1000 пъти по-малък от това човек да умре при пътен инцидент или в автомобилна катастрофа. Но хората масово използват моторни превозни средства. Защо тогава никой не протестира срещу автомобилите? Рискът да се получи тежко усложнение след ваксинация е 1000 пъти по-малък от вероятността човек да умре от болестта, срещу която се ваксинира.

Реални рискове при ваксините могат да възникнат единствено и само заради некадърни лекари или недобросъвестни фармацефтични производители. Когато медикът е опитен специалист, тогава няма място за безпокойство и ваксинацията е безопасна.

Трябва да се плашим от истински страшните неща

Една от най-зловещите болести съществувала някога това е едрата шарка. Тя се отличава с огромна вирулентност (над 99%) и „едва“ с 30-40% смъртност, но оставя жертвите си трайно обезобразени и понякога слепи. Заболяването до такава степен се е било заселило в страховете на хората от миналото, че дори и днес, само подозрения за него биха предизвикали мигновена реакция от всяка епидемиологична организация в света.

Едуард Дженър, ваксиниране

Едуард Дженър и първата му ваксина

В края на 18-ти век в Бъркли (Глостършир, Англия), д-р Едуард Дженър забелязал, че когато хората са били в контакт с безобидната дребна шарка по кравите, по-късно те не се разболявали от едра шарка. Той преднамерено заразил момче със секрет носител на дребната шарка.

След два месеца докторът повторил процедурата, но този път с опасната едра шарка. Детето не се разболяло. Откритието му се превърнало в революция в медицината, а секретът бил наречен ваксина (vacca – крава на латински).

Първата истинска ваксина била създадена от Луи Пастьор, който по погрешка тествал полумъртви бактерии на холера върху пилците си. Те трябвало да умрат за ден, но вместо това се оправили. Пастьор разбрал, че бил прецакал заразата и затова подготвил нов препарат, който бил истински смъртоносен. Но пилетата така и не се разболяли. Ученият веднага разбрал какво е открил и нарекъл процедурата ваксинация. По сходен начин той създал и ваксината за бяс – болест, която и до нашето съвремие няма никакво лечение освен опасния Протокол Милуоки.

Днес официално едрата шарка е унищожена, макар да има подозрения, че нейде из тундрата има заровени неразложени трупове на умрели от болестта. Въпреки това съществуват много други опасни зарази, срещу които единственото противодействие са ваксините. Но благодарение на антиваксинните шарлатани, много обикновени хора започват да се страхуват от ваксинациите. Поради тази причина, в Западния свят мнозина отказват да се ваксинират и невидимите чудовища се завръщат. Засечени са големи епидемиологични огнища в много райони на САЩ и Великобритания.

едра шарка, ваксини, ваксинация

Едра шарка на дете в Бангладеш

Затова трябва да се научим да се страхуваме от истински страшните неща!

Епилог

Като автор на тази статия, аз пиша не само ръководен от образованието си, а и от личен опит. Когато бях дете боледувах от морбили, но за мое нещастие не развих имунитет. Заради прекараното заболяване беше сметнато, че няма нужда да се ваксинирам, защото би следвало вече да имам необходимите антитела.

На 14-годишна възраст зловещата болест ме докопа отново. За децата боледуването преминава леко и относително безпроблемно. Но за юношите и възрастните то е ужасяващо преживяване. С линейка бях откаран в Заразна болница и там се потопих в пет дневен ад от кошмарна агония. Аз извадих късмет и излязох на собствен ход през вратата, но има болести, които не прощават дори за миг.

И с риск да бъда твърде груб ще завърша със следното: Следващият път, когато някой ви каже колко опасни са ваксините си задайте въпроса – ваксинацията ли е по-страшна или лопатата на гробаря?

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!