post

Бяс. Протоколът Милуоки – лечение на бяс

Макар че за болестта бяс, отдавна много учени търсят лекарство, все още такова не е открито. През изминалия 20-ти век рисковите фактори за заразяване с нейния вирус бяха почти премахнати в държавите принадлежащи към западната цивилизация, но в страните от третия свят, бесът продължава да взема хиляди жертви годишно.

Днес има доказателства за завръщането на вируса на бяс с нови по-резистентни форми в САЩ, в държавите от Европейския съюз и Русия. На практика само 2 скандинавски държави нямат регистрирани случаи на бяс. Дори в държави като Великобритания вече има смъртни случаи в следствие ухапване от заразено животно. Далеч по-голям е риска от заразяване с бяс в държавите, в чиито градове по улиците се скитат бездомни кучета.

бяс, протоколът милуоки

болни от бяс кучета

Източници на зараза с бяс и клинични прояви на болестта

Тази болест се причинява от невротропен РНК вирус (род Lyssavirus), който се намира главно в централната нервна система, слюнчените жлези и слюнката на заразените хора и животни. Заболяването бяс има 100% летален характер. Характеризира се с бурна психомоторна възбуда, вегетативни нарушения и терминална парализа.

Източник на заразата могат да бъдат както диви животни (вълци, лисици, котки, чакали, прилепи, зайци и др.), така и домашни питомци и най-вече улични кучета и котки влезли в контакт със заразено диво животно болно от бяс. Тази болест се предава чрез ухапване, одраскване или олигавяне.

вирусът на бяс

вирусът на бяс

Бесът заразява всички топлокръвни животни и човека. Инкубационният период на болестта най-често е от 20 до 60 дни, но при ухапване по лицето се скъсява и може да достигне 8 – 10 дни. Когато вирусът попадне в организма, той се задържа в или около входната рана за около 2 седмици. Впоследствие по периферните нерви стига до главния, продълговатия и гръбначния мозък и там започва да се размножава в ганглийните клетки. Част от вирусите пак по-нервен път попадат в слюнчените жлези.

В главния мозък под действието на вируса в нервните клетки на ствола, настъпват дегенеративни промени. Невроните започват да загиват и около тях се появяват струпвания известни като „възелчета на беса„. Те са особено много в продълговатия мозък и около мозъчния акведукт. Самата рана от ухапването обикновенно заздравява, но е възможно да се появат отново белези на възпаление в началото на клиничните прояви на беса.

вирус вирион бяс негриеви телца

Електронно-микроскопска снимка на пръчковидни вириони на бяс и овални негриеви телца в клетки заразени с вируса на бяс

В слюнчените жлези се срещат периваскуларни инфилтрати от лимфоцити и плазматични клетки. Във вътрешните органи се наблюдават дегенеративни промени.

Ваксинация за бяс

При заразяване с бяс е необходимо да бъде извършена незабавна ваксинация с противобясна ваксина в първите 24 часа след ухапването. Ваксината за бяс в някои случаи може да се окаже изключително опасна. Тя е спосбна да доведе до развитие на менингоенцефалит и миелит във възходяща парализа водещи до смърт. Възможни са още няколко усложнения водещи до парализа или алергичен шок.

Затова при ухапване от животно със съмнения за бяс е желателно веднага да бъде изпратена проба от животното за изследване и едва тогава ако се установи зараза да се извърши ваксинация. Ако ли това е невъзможно, то в зависимост от ситуацията, лекуващия лекар и пациентът трябва да вземат решението, което носи по-малък риск в дадения случай.

Протоколът Милуоки

Джийна Гийси

Джийна Гийси

В заключение ще отбележим първия изключителен случай през 2004 година, при който ухапано момиче от бясно животно е оцеляло в САЩ без ваксинация. Пациентката – Джийна Гийси (Jeanna Giese), потърсила медицинска помощ, едва когато вече било прекалено късно. Болестта била навляза в леталната си фаза.

Лекуващият лекар д-р Родни Уилъби (Rodney Willoughbу) отказал да приеме смъртната присъда за младото момиче. Затова решил да поеме риска да изключи мозъка ѝ. Това трябвало да даде време на имунната система и антивирусните лекарства да се справят с вируса. Той въвел пациентката си в медикаментозно индуцирана кома и я „убил“, за да я спаси.

След продължителна борба с непобедимата болест, един ден Джийна се събудила. Вирусът и лечението били нанесли големи поражения върху нервната ѝ система, но тя оживяла. След дълга рехабилитация се възстановила почти напълно, с леко увреждане на моторния център на речта. Лечението получило наименованието Протоколът Милуоки и вече е тествано няколко пъти за лекуване на пациенти болни от бяс в САЩ, а също така и в страни от Латинска Америка.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *