post

Българската външна политика през 30-те години на XX век

Българската външна политика в началото на третото десетилетие на XX век, изглежда е в добра позиция да направи пробив в своеобразната изолация, в която България е поставена след загубата в Първата световна война. Подир края на конфликта държавите-победителки – Англия, Франция и САЩ израждат основата на международна система от договори. С различни мерки в областта на икономиката, политиката, военното дело и др., те поставят загубилите в ъгъла на световната политика. Редица изследователи характезират действията им по отношение на Германия, България, Австрия, Унгария и Турция, като диктат.

От момента на подписването на Ньойския договор на 27 ноември 1919 година, в първостепенна цел на българската външна политика се превръща неговата постепенна ревизия. Царството успява да постигне много в това отношение именно през 30-те години на XX век.

Търговски отношения

Въпрос от първостепенна важност за България е да намери пазари за своята земеделска продукция. Нежеланието на Великобритания и Франция да търгуват с нея, дава естествен тласък към Германия. На 24 юни 1932 година, България и Германия подписват търговски договор. Няколко месеца по-късно, към договора се добавя клирингова спогодба (за заплащане чрез стоки). По този начин проблемите на Германия с валутата не се отразяват негативно на търговията ѝ, а българското царство получава машини и промишлени стоки, чието производство не е достатъчно развито в страната. От друга страна обаче, страната попада в зависимост от развитието на германската икономика.

През 1934 година на власт идват деветнадесетомайците, които са профренски настроени. Държавите от Антантата обаче не правят нищо за да ограничат разширяващото се влияние на Германия върху българското стопанство. Впоследствие търговията между райха и царството, съвсем логично получава своето развитие и в областта на военното дело. По този начин Германия придобива огромно влияние върху българската политика.

България и нейните съседи

Страната е в незавидното положение да бъде заобиколена от държави – победителки. Единственото изключение е Турция. Но след успешната война, която провежда срещу силите на Антантата (1919-1922), тя успява да защити голяма част от границите си. Това я превръща в заинтересована страна от поддържането на статуквото.

През 1933 година започва да се обсъжда идеята за изграждане на Балкански пакт. България е поканена да участва в обсъжданията, но външният министър Мушанов отказва поканата. Евентуално участие на царството в подобен пакт, означава окончателен отказ от ревизия на териториалните клаузи на Ньойския договор.

На 9 февруари 1934-та в Атина, Балканският пакт е подписан от външните министри на Гърция, Турция, Румъния и Югославия. Страните-членки стават гаранти за статуквото по отношение на границите, а по-късно е сключена и военна конвенция. Тя предвижда помощ в случай на агресия от балканска държава.

Споразумението очевидно е насочено срещу Албания, България и Унгария, тъй като и трите имат претенции към територии, разположени на Балканския полуостров.

Българо-югославски отношения

От всички свои балкански съседи, най-добри отношения България има с Югославия. Което е парадоксално на фона на обстоятелството, че там живее най-голямата българската общност (във Вардарска Македония, но така също и в Поморавието и в Западните покрайнини), която е лишена от национални права и е подложена на непрестанни репресии. В същото време възстановената ВМРО води последователна борба с югославския режим.

Въпреки това обаче, всички български правителства от времето на Стамболийски нататък, с леки нюанси, се стремят да поддържат добри отношения с Белград. Логиката на този принцип е, че Югославия като най-голяма по територия и население, представлява най-силното звено във Версайската система, що се отнася до Балканите. От там следва, че и най-трудно могат да се постигне някаква териториална промяна за нейна сметка. Също така се разчита, че ако югославските управляващи повярват, че България е искрена в добрите си намерения към нея, могат да съдействат на София за ревизия на Ньойския договор, в други незасягащи я отношения.

През годините се провеждат няколко знакови срещи на високо ниво между български и югославски държавници. На 27 септември 1934 година, в София на посещение е крал Александър I Караджорджевич (по-малко от две седмици, преди да бъде убит в Марсилия от Владо Черноземски).

На 24 януари 1937-ма България и Югославия подписват пакт за „вечно приятелство“. Българският замисъл е да излезе от изолацията в която я поставя Балканският пакт, като в същото време не поема ангажименти за отказ от ревизия. „Вечното приятелство“ продължава едва 4 години, когато в съвсем различна международна обстановка, България се оказва една от страните окупирали териториите на кралството.

България в размирното време

След идването на власт на Мусолини в Италия и на Хитлер в Германия, двете държави открито се обявяват за ревизия на Версайската система от договори и се държат изключително предизвикателно по отношение на международния ред.

втората световна война

две отделни изображения, на които се виждат съответно полските и немските окупационни войски в Чехословакия

На 16 март 1935 година Германия едностранно отхвърля военните ограничения, наложени ѝ след Първата световна война. Година по-късно окупира демилитаризираната Рейнска област. През март 1938-ма Австрия е анексирана, а след още една година немските войски влизат в Чехословакия. Англия, Франция и техните съюзници са безпомощни и не могат да предприемат нищо срещу агресията на Адолф Хитлер.

В тези трудни времена, основната цел на българската външна политика е страната да запази неутралитет в очертаващия се военен конфликт. В същото време обаче има стремеж да се постигне мирна ревизия на клаузите на Ньойския договор.

На 31 юли 1938 година в Солун, българският министър-председател Георги Кьосеиванов и представляващия Балканския пакт ген. Метаксас подписват споразумение с което отпадат военните клаузи от Ньой. Балканските страни се съгласяват на това под натиска на Англия, която иска да обуздае евентуална агресия на България. Това споразумение е голям успех за царството, тъй като на практика не е свързано с никакви ангажименти от негова страна.

След избухването на войната през септември 1939-та, България е единствената държава в Европа, която поддържа нормални отношения със СССР, Нацистка Германия и Англия в продължение на две години. Показателен е фактът, че всички тези държави се отнасят положително към Крайовската спогодба. Тя е сключена на 7 септември 1940 година в Крайова, Румъния. С нея България успява да си върне Южна Добруджа – без без нито един изстрел и пролята капка кръв.

Южна Добруджа, българската външна политика

Връщането на Южна Добруджа; източник на изобр.: БНР

Последиците от българската външна политика

През 30-те години на XX век българската външна политика се отличава с последователност и прагматичност. Трябва да се отбележи, че крайно незавидното положение на България не ѝ позволява резки ходове и смели действия. Поради това мнозина се отнасят критично към нея, тъй като не се отчитат особени успехи по отношение правата на българите в отнетите територии.

Едно е сигурно обаче – България се връща на международната дипломатическа сцена и успява в голяма степен да преодолее международната и регионалната си изолация. Важен фактор за това е придържането към принципа за отказ от крайно обвързване с определена държава или политически съюз.

През 1941 година обаче пожарът на войната се разпространява и на Балканите. Държавата губи възможността да следва този принцип в българската външна политика и това поставя основата на проблемите ѝ през следващото десетилетие.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *