post

Отношения на България и Гърция след Втората световна война

плакат на междузвездни войни

България и Гърция излизат с доста различно положение от Втората световна война. Българското царство дава малко над 30 000 жертви в конфликта, заради участието си във финалният етап от разгрома на Нацистка Германия. Освен това България не търпи сериозни поражения от материално естество.

Нацистката окупация на Гърция

Нацистката окупация на Гърция

Гърция от своя страна има 450 000 жертви. В резултат на немската окупация, в страната са налице големи разрушения, а така също и финансови щети от икономическата експлоатация.

Погледнато от друг ъгъл обаче, Атина се сдобива с по-добри перспективи, предвид това че е била жертва на агресията на страните от Оста. България пък е в незавидно състояние, защото дълго време е техен съюзник и дори участва в окупацията на Беломорието.

Неуредените въпроси

отечествен фронт

отечественофронтовци

Нуждата от решаването съдбата на Западна Тракия назрява веднага след правителствената промяна в София и идването на власт на Отечествения фронт (ОФ) след 9 септември 1944 г. Великобритания настоява България незабавно да прекрати окупацията на Беломорието. Съветкият съюз обаче, който контролира управляващите в София иска да използва ситуацията и съветва българските власти да не бързат с изтеглянето си.

Правителството обяснява в меморандум до СССР, Великобритания и САЩ, че не може да  вземе самостоятелно решение за прекратяване на окупацията, тъй като българските въоръжение сили са поставени под командването на съветите. В началото на октомври обаче, войските на Нацистка Германия се изтеглят от Гърция и тяхното място е заето от англичаните.

Оставането на българската армия в Западна Тракия, би създало сериозни усложнения. Затова на 6 октомври Йосиф Сталин нарежда на Георги Димитров, България да започне своето изтегляне. Това е предварително зададено условие от Великобритания за започване преговорите за примирие.

Ключово значение за двете балкански страни има Московското споразумение за сферите на влияние между Сталин и Чърчил през октомври 1944 г. Както е известно, по силата на това споразумение България попада в съветската сфера на влияние, а Гърция в англо-американската. То дава и един вид официална санкция на предприетата от Съветският съюз и Великобритания окупация над двете държави. В същото време обтегнатите отношения между България и Гърция впоследствие се вписват по един естествен начин в зараждащото се противопоставяне между победителите от Втората световна война.

Гръцките домогвания

През есента на 1945 година, Гърция предявява своите претенции. Тя иска териториални промени, които да обезпечат „стратегическа граница“ с България и да попречат на „четвърто нападение“. Желанието на Гърция е да придобие около 12 000 км2 българска територия, намираща се в Пирин и Родопите. Освен това гръцката страна претендира за финансови компенсации, които възлизат на обща стойност от близо 700 млн. долара.

От 16 до 26 декември в Москва се провежда среща на външните министри на СССР, Великобритания и САЩ, в която основната тема е именно въпросът за мирните договори.

Напрежението в двустранните отношения между България и Гърция

В същото време гръцките медии изграждат твърде негативен образ на България сред местната общественост. Северният съсед е обвиняван в крайни жестокости свързани с окупацията на Беломорието. В отговор на това, българският външен министър Петко Стайнов изготвя доклад, в който отхвърля гръцките обвинения. Изтъква се, че в резултат на българското управление, стопанството в Беломорието е претърпяло сериозно развитие. България отказва на този етап да плаща репарации на Гърция.

Антибългарската кампания е съпътствана от организирането на митинги, на които се чуват крайни, шовинистични призиви за война с България. Българите, населяващи гръцките територии, предимно в Егейска Македония, стават жертва на репресии.

През януари 1946 г. Гърция отново настоятелно излага желанието си за териториални промени в нейна полза на първата сесия на Общото събрание на ООН. В следващите месеци, гръцкото правителство инициира пропагандна кампания в страната и чужбина, с която мотивира своите искания.

Васил Коларов

Васил Коларов

България опитва да даде адекватен отговор на гръцката активност. През април 1946-та Васил Коларов е водач на българската делегация на конференцията на Интерпарламентарният съюз в Копенхаген. Той изразява готовността на българското правителство да подпише мирен договор и да уреди отношенията си с Гърция. Коларов отхвърля крайните гръцки претенции и заявява, че България е склонна да плаща репарации, единствено за доказани щети.

Отново е напомнена положителната роля, която изиграва българското управление в Западна Тракия за икономическото развитие. В тази посока е изразено българското желание, страната да запази своя излаз на Бяло море. Веднага след като напуска датската столица, в началото на май българската делегация се отправя към Париж. Там се провежда Втората сесия на Съвета на външните министри.

На 7 май Съветът на външните министри взема решение България да запази границите, които е имала към 1 януари 1941 г.

Мирните преговори

На 4 юли официално е открита конференцията за мир в Люксембургския дворец. В заседанието ѝ на 6 август, водачът на гръцката делегация Костас Цалдарис прави изказване, в което за пореден път излага искането на Атина за корекция по границата с България.

България и Гърция след Втората световна война

конференцията в Париж в Люксембургския дворец

На 10 август в Париж пристигат официалните български представители: Васил Коларов, Георги Кулишев, Димитър Нейков, Пенчо Костурков, Иван Стефанов и Александър Оббов. На 14-ти Кулишев представя българската позиция на конференцията. България декларира че е готова да възстанови всички щети, които се докаже че е причинило българското управление в Западна Тракия. Отхвърля възможността да се удовлетворят гръцките териториални и репарационни искания. И на свой ред изтъква нуждата от даване на един излаз на Бяло море за българската държава.

На 7 септември гръцката делегация излага своите териториални претенции в конкретен вид – границата между двете държави трябва да е по-линията Пирин – Родопи – Карлък Балкан – Баш тепе, с долината на река Арда. Реализирането на подобна гранична линия, би означавало че южната българска граница ще минава само на 90 км от София и на 50 км от Пловдив.

Гърция, като страна-победител във войната, има представители в политическата и териториалната комисия, за разлика от България. Делегатът на Великобритания предлага българското искане за Беломорието изобщо да не бъде разлеждано като недопустимо, а гръцките претенции да получат внимание. Това той мотивира с приноса на Гърция във войната и „нуждата от сигурност“.

Предложението обаче не получава подкрепа както от СССР и неговите сателити, така и от САЩ. Тогава Великобритания и Гърция отстъпват и правят ново предложение, за „лека“ териториална корекция, която включва около 2000 км2 площ.

Решенията на конференцията

В крайна сметка, на заседанието на Политическата и териториалната комисия на 1 октомври, с единодушие (включващо Великобритания) се препотвърждава решението България да запази своите граници от 1 януари 1941 г.

Гръцката делегация е особено активна и по въпроса с размера на репарациите, с които България трябва я обезщети. В края на август е представен меморандум пред конференцията. Според него общата сума, която България дължи възлиза на 985 469 993 щатски долара.

Българските представители категорично отхвърлят тези искания. Те изготвят документ, озаглавен „Истината върху гръцките претенции за репарации от България“. В него опровергават грандиозните икономически „щети“, с които говорят гърците.

Гърция е принудена да смали исканата сума за репарациите. На заседанието на Икономическата комисия от 4 октомври, Политис вече настоява за 200 млн. долара, които да се изплатят за шест години. В крайна сметка е прието становището на Великобритания. България ще трябва да изплати на Гърция и Югославия общата сума от 125 млн долара. Сумата е утвърдена и на заседанието на Мирната конференция.

Що се отнася до военните клаузи, гръцките представители също са много настоятелни в желанието си да ограничат максимално българската армия. На 20 септември същата година, те предлагат на обсъжданията във Военната комисия българските сухопътни сили да бъдат намалени до 35 хиляди души, флотът на 3250 т. и 2500 души, авиацията на 40 самолета и 1800 военнослужещи и т.н. Исканията им са отхвърлени.

Гръцките претенции се ограничават до демилитаризация на граничната зона на 20 км от границата. Също е добавена и забрана за използване на торпедни лодки от България. Исканията им са приети.

Парижкият мирен договор и реакциите

На 11 ноември в Ню Йорк започва обсъждането на мирното споразумение с България. Териториалните и военните клаузи са оставени без промяна, така както ги приема конференцията. По отношение на репарациите обаче, се взема решение те да бъдат намалени на 75 млн долара, от които 45 млн се полагат на Гърция.

България и Гърция след Втората световна война

Българската делегация в Париж на 10-ти февруари 1947 година

Мирният договор между СССР, САЩ, Великобритания и Франция от една страна и България от друга е подписан в Париж на 10 февруари 1947 г. Под него личат подписите на българските представители: Кимон Георгиев, Трайчо Костов и Александър Оббов. Той е окончателно ратифициран от всички Велики сили през лятото на същата година и влиза в сила от 14 септември.

В Атина естествено не са доволни от условията на договора, който в нито една част не удовлетворява техните искания.

Отношенията между България и Гърция в следващите години са доста хладни. Не се постига консенсус по отношение на военновременните години. Свой принос за това има и започващото политическо противопоставяне между двата лагера, образували се след края на Втората световна война, а така също и няколкогодишната Гражданска война в Гърция, към която България има не докрай изяснено отношение.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *