post

България 1903 – 1908 модернизация и прогрес

След като начело на българската държавата в последните 4 години се изреждат общо 5 правителства, към 1903 г. България има нужда от стабилно управление, което успешно да я преведе през изпитанията във вътрешен и външен план.

Съставянето на кабинета Петров

Верен на своя принцип да редува различните партии във властта, княз Фердинанд Сакскобургготски поверява мандата на Народно-либералната партия (наричана още Стамболовистка по името на своя създател).

Рачо Петров

Рачо Петров

На 5 май 1903 година е съставено правителство начело с опитния военен ген. Рачо Петров. То е в състав: Димитър Петков – вътрешни работи, Антон Манушев – финанси, Димитър Попов – обществени сгради  и земеделие, Михаил Савов – война, Никола Генадиев – правосъдие и професор Иван Шишманов – народно просвещение. Освен поста на министър-председател, ген. Петров оглавява и външното министерство.

Външната политика

Много скоро след създаването си, кабинета е вкаран в особено сложна ситуация. На 20 юли същата година избухва Илинденско-Преображенското въстание. Управляващите трябва да парират безрасъдните призиви за военна намеса в подкрепа на бунтовниците. България не е подготвена за война срещу Османската империя, а освен това подобен ход би срещнал категоричната съпротива на всички Велики сили, а по всяка вероятност и на останалите балкански страни.

Григор Начович

Григор Начович

Правителството се включва в дипломатическа защита на българите от Македония и Тракия след въстанието. Опитният дипломат Григор Начович започва преговорите с турците от 1 октомври. Те в крайна сметка довеждат до подписването на споразумение в Цариград на 26 март 1904 г.

Българската страна се ангажира да не допуска формирането на революционни комитети и чети на своя територия. В замяна на това Османската империя трябва да амнистира огромна част от задържаните въстаници, както и да приложи реформи в Македония, в духа на Мюрщегската програма, изработена от Русия и Австро-Унгария.

Успоредно с това Княжеството опитва да уреди отношенията си със Сърбия. И двете държави са заинтересовани от споразумение, което да регулира противоречията им на Балканите и да даде една основа за общи действия. В основно разногласие между двете страни, по традиция, се превръща Македонския въпрос. Докато България настоява за автономия, сръбската позиция е разделя на сфери на влияние.

В крайна сметка на 30 март 1904 г. в Белград е подписан съюзен договор между двете страни. Основната разделителна линия е заобиколена. Двете страни се договарят да работят за прилагането на Мюрщегската програма и да се противопоставят на всяка „неприятелска акция“ в Солунския, Битолския, Косовски и Одринския вилает. Така също и взаимна защита на териториалната цялост срещу нападение. В другата, явната част на споразумението, се съдържат търговски спогодби и митнически облекчения.

Вътрешнополитическата дейност на управляващите

Народно-либералната партия не се различава особено от традиционните български партии в своите програмни начала. Като цяло от нея се очаква да следва приемственост във вътрешен план и да продължи политиката на протекционизъм в земеделието и да работи за индустриалното развитие на страната.

Народната библиотека Кирил и Методий и Българската земеделска банка (1910г. София)

Народната библиотека Кирил и Методий и Българската земеделска банка (1910г. София)

Още в първата година на своето управление, управляващите създават Българската земеделска банка с 35 милиона лева капитал. Тя има за цел да кредитира селското стопанство и се превръща в един от основните фактори за развитието на кооперативното дело, започнало в края на XIX век.

На 27 ноември 1904 г. е приет Закон за обща митническа тарифа. Това дава основа за сключване на по-изгодни търговски договори на Княжеството с други държави и защитава местната индустрия.

На 29 януари следващата година е приет и нов Закон за насърчаване на местната промишленост. В него се предвижа освобождаване от определени мита и данъци.

В продължение на тази политика, правителството успява през 1905 година да сключи търговски договори с Русия, Германия, Италия, Англия и Франция.

Основен приоритет за народнолибералите развитието на военното дело, в светлината на все по-засилващото се напрежение както между Великите сили, така и на Балканите. България трябва да е подготвена силово да защити своите интереси.

Ако искаме действително да играем някаква роля, ако искаме да осъществим нашите национални аспирации и да ни зачитат, да се слуша нашият глас, ние трябва да имаме нашата войска всякога готова„, казва министър Петков.

На 12 ноември 1904 г. парламентът гласува заем в размер на 100 млн. лв, който има за цел да обезпечи военните доставки и модернизацията на българската армия. Именно в годините на управлението на Народно-либералната партия е извършена крупната военна реформа, на която се дължат значимите успехи във войните за национално обединение (1912/18).

Цивилизационно развитие на страната

В разглеждания период се наблюдава ускорено икономическо развитие на страната. Това дава възможност за мащабно строителство, което доближава България до модерните европейски стандарти. Строят се пристанища в Бургас и Варна. В столицата са открити Народния музей и Народния театър. Железопътното строителство също е своя апогей.

В областта на образованието и културата, управляващите също правят много. През януари 1906 е с поправки в Закона за народното просвещение основното образование става безплатно. Също така се въвеждат модерни практики, взаимствани от Германия и Австро-Унгария. Приема се закон за университета, който преименува Висшето училище в София (дн. Софийски университет) в „Български университет братя Евлогий и Христо Георгиеви от Карлово„. Освен това университетът се разширява – откриват се 3 нови факултета и има нов правилник.

Проблеми и край на управлението на Народно-либералната партия

В последните години на своето властване, народно-либералите са изключително проблемни за управляващите.

Димитър Петков

Димитър Петков

През есента на 1906 година избухва т.нар. афера „Шарл-Жан“. Военният министър Савов и премиерът са обвинени в корупция във връзка с военните доставки. Рачо Петров подава оставка и на 22 октомври е заменен на министър-председателския пост от Димитър Петков. В края на годината пък започват огромни стачки на работниците в цялата страна.

На 3 януари официалното откриване на Народния театър е помрачено. Група студенти освиркват княз Фердинанд и са разгонени от полицията. Властта отговаря с крайни мерки. Университетът е временно затворен и е забранено на студенти и преподаватели да участват в политически организации и акции. Това създава „университетската криза“, която е решена едва от следващото правителство.

На 27 февруари пък неочаквано премиерът Димитър Петков е застрелян на улицата. Това усложнява неимоверно и без друго трудната обстановка. Негов приемник от 3 март става досегашният председател на Народното събрание д-р Петър Гудев. Скоро след това е приет Закон за печата, който има за цел да ограничи крайните антиправителствени писания в пресата. Това обаче прави кабинета още по-непопулярен в обществото.

Видно е за всички че времето му е изтекло. Монархът открито преговаря с опозиционните партии. В началото на 1908 Народно-либералната партия е принудена да се оттегли от властта. Отива си едно управление със значими постижения в различни сфери, които са определящи за развитието на България занапред.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *