post

България 16-та република на Съветския съюз?

На пленумите на Българската комунистическа партия (БКП) през юли и декември 1963 г. по предложение на генералния секретар на партията Тодор Живков е обсъждана идеята за по-тясно сближение, икономическа интеграция и в перспектива сливане със СССР.

Тези обсъждания получават широк отглас след промените от 1989-та година. Живков е обвинен в опит за ликвидиране на българския суверенитет и българската държавност. Според критиците му, той е искал да направи България 16-та република на СССР.

Възникват въпросите дали наистина бившият първи е имал такива намерения, използвана ли е подобна формулировка от него или пък от неговите приближени?

България в Източния блок

След края на Втората световна война, по силата на договореното между страните победителки – САЩ, СССР и Великобритания, България попада в съветската сфера на влияние, с всички произтичащи от това последици.

След 9 септември 1944-та Българската комунистическа партия получава господстващо положение в управлението, което постепенно става монополно. Москва играе значима роля във функционирането на властта на българска територия.

България, в качеството си на победена страна, разчита на подкрепата на „Големия брат“ в международен план. Мащабните планове за индустриализация на страната също се явяват невъзможни без съветските суровини и технологии. В замяна на това, София демонстрира категорична лоялност към Съветския съюз през годините. Политическият елит иска да внуши, че няма никакви различия и тайни от съветските другари. Това е позиция, заради която българската държава е наричана „най-верния съюзник на СССР„.

„Братските“ отношения между страните от Източния блок намират израз в Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) и военната организация на Варшавския договор.

60 -те години и българската позиция

никита хрушчов, тодор живков, виктор югов

Никита Хрушчов пред погледите на Тодор Живков и Виктор Югов

През 1961 г. съветския лидер Никита Хрушчов инициира амбициозната се идея за създаване на „материално-техническа база на комунизма“ и за достигане в рамките на няколко десетилетия до идеала за „комунистическо общество“. В тази връзка е необходима специализация в различните отрасли в страните от Източния блок и по-тясна икономическа интеграция.

В рамките на СИВ обаче възникват спорове между страните-членки във във връзка със съветските идеи. Като ярък противник на Москва се проявява Румъния ръководена от Николае Чаушеску.

България обаче има интерес от предложенията на Хрушчов. Като държава сравнително бедна на суровини и изостанала в индустриално отношения, предлаганото сближение в стопански план и технологично развитие със сигурност би се отразило положително на страната. Така че традиционната лоялност на София към Москва, безпроблемно влиза в хармония с националните интереси и българската подкрепа изглежда съвсем логична.

Освен във връзка с тези свои идеи, Хрушчов има проблеми на международната сцена и заради все по-засилващия се разнобой с Китай и желанието на Пекин да води независима политика.

Идеята за 16-та република

В тези условия, Живков решава да подчертае своята вярност към Хрушчов, за да извлече съответните икономически ползи за България.

За първи път на юлския пленум от 1963 г., той подхвърля идеята с едно писмо към СССР, „да аргументираме необходимостта от създаването на по-тясна връзка между съветската и нашата икономика – в перспектива с нейното сливане и по-нататъшното политическо сливане„.

На следващия пленум, открит на 4 декември същата година, Тодор Живков вече официално внася своето предложение, където категорично се казва, че „…обединението със Съветския съюз е нашата крайна цел„. Основно място в доклада обаче е отделено на икономическата част.

Според констатациите, България няма как при сегашното си състояние да изпълни заложените в директивите на VIII-мия конгрес идеи за мащабен стопанския ръст в различните отрасли. Това според текста, може да стане с активно участие на страната в СИВ и чрез сближаване на икономиките на социалистическите страни.

Живков не декларира как конкретно си представя механизмите на въпросното „сливане“ – „…животът ще подскаже и формата на обединението… федерация, конфедерация или нещо по-друго, това няма защо да се предрешава„.

Последвалите изказвания са разнопосочни.  Някои като Тодор Павлов и Цола Драгойчева убедено приветстват идеята за обединението и правят ярки идеологически изказвания. Други обаче, като Евгени Матеев и Иван Башев се концентрират върху непосредствените въпроси, които стоят пред страната.

Изгодите

Решението намира подкрепата на пленума. През февруари 1964 г. в Москва е българска делегация, начело с Тодор Живков, която да представи идеята.

В продължение на това предложение, делегатите представят и своите финансови искания. Въпреки прясно договорения заем от 300 млн. рубли, българите искат още 400 млн. за периода до 1970 година.

След тази среща, окончателно се оформя моделът на функциониране на българската икономика в следващите десетилетия. Ускорено индустриално развитие със съветски кредити, суровини и технологии.

Икономическата интеграция, която желае Живков, става факт и то по начин, крайно облагодетелстващ страната. По идеята за „сливането“ обаче не се предприети конкретни стъпки.

Брежнев и Живков в братска прегръдка

Брежнев и Живков в братска прегръдка

10 години по-късно, при различен съветски лидер (Леонид Брежнев) и коренно различни политически условия, Тодор Живков отново успява да играе на тази струна. На пленума от юли 1973 г. се говори за „всестранно сътрудничество със СССР„.

На срещата си с Брежнев в резиденция „Воден“ той припомня на съветския ръководител за решението от декември 63-та. Това е един от козовете му, за да получи от генералния секретар на КПСС положителен отговор за своите значими искания по отношение на нефта, електроенергията и селското стопанство.

Равносметката

Българският държавен ръководител Тодор Живков не веднъж използва екстравагантни подходи за да реализира своите цели в политиката. В особените условия на функциониране на властта, както в България, така и в целия социалистически блок, те нерядко са се оказвали успешни. Тези политически лукавства са част от причините за неговото политическо дълголетие.

В идеята за „сливането със СССР“, популярно като „16-та република“ има недвусмислено заиграване с националния суверенитет на България. Въпреки това, с  оглед на историческото развитие, това не довежда до някакви драматични последици за българската държавност. Ала политическата игра на бившия първи, успява да доведе до реализиране на нуждите на страната в краткосрочен план.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!