post

България във Втората световна война, като враг на Третия райх

Участието на България във Втората световна война започва на 1 март 1941. Тогава във Виена, българският министър-председател Богдан Филов подписва присъединяването на страната към Тристранния пакт. Българското царство взема това решение под натиска на обстоятелствата. Огромната немска армия, стояща заплашително на границите му, иска да премине през българската територия към Гърция и от управляващите зависи единствено дали ще го направи като съюзник или като завоевател.

На страната на Тристранния пакт

Българският политически елит успява до максимална степен да ограничи участието на България до спомагателни функции. Страната получава правото да администрира завоюваните от немците територии във Вардарска Македония, Поморавието и Беломорието, като се надява че след войната ще успее да ги задържи в землището си. Пропагандата на режима разбира се нарича това освобождение и нарича цар Борис IIIОбединител“.

Борис III и Адолф Хитлер

Борис III и Адолф Хитлер

Българската армия не участва в преки бойни действия, но се налага да се справя с въоръжената съпротива на част от населението в „новите земи“.

След като Нацистка Германия стартира войната срещу Съветския съюз на 22 юни същата година, фюрерът на немците Адолф Хитлер започва да осъществява методичен натиск над Борис III, България да изпрати войски на източния фронт. Българският монарх, воден от държавните интереси, отказва категорично да подкрепи офанзивата в СССР. Въпреки това, на 13 декември 1941 година, Царство България обявява война на САЩ и Великобритания.

От 1943г., когато Германия и съюзниците ѝ започват да отстъпват по фронтовете и се изяснява, че Тристранният пакт върви към поражение във войната, в България опозицията става все по-организирана. Под егидата на комунистите, които чрез своите партизани водят дългогодишна борба срещу правителствения курс, се образува крупното коалиционно обединение Отечествен фронт. В него влизат представители на различни идейно-политически течения (БРП(к), БЗНС – „Пладне“, БРДСП, Звено), които споделят виждането, че България трябва да се преориентира външнополитически.

Въпреки че през 1944г., българската държава прави опити за плавна смяна на курса. Съюзниците от Антихитлеристката коалиция неколкократно дават ясно да се разбере, че нямат доверие на българските управници и докато на власт не дойде някой убеден противник на прогерманската политика, България ще бъде третирана като противник.

Превратът от 9-ти септември

На 5 септември СССР обявява война на България, три дни по-късно съветските войски влизат в България. В малките часове на 9 септември, представителите на Отечествения фронт (ОФ) завземат властта чрез военен преврат. Пучът не среща особена съпротива. Министър-председател на страната става опитния политик Кимон Георгиев.

Новите български управляващи имат желание незабавно да започнат военни действия на страната на съюзниците срещу Германия. По този начин те целят да демонстрират скъсване със стария курс и да ограничат в максимална степен щетите от финансов и териториален характер, каквито България неминуемо ще понесе заради това, че три години участва във войната на страната на губещия.

България във Втората световна война, 9-ти септември

Съветските войски в България 16.09.1944г.

България във Втората световна война срещу нацистка Германия

За участие в сраженията са формирани три армии – Първа, Втора и Четвърта, с командири съответно ген. В. Стойчев, ген. К. Станчев и ген. Б. Урумов, с обща численост от 455 000 души. Войските са под оперативното командване на Трети украински фронт, начело с маршал Толбухин.

Още първите дни след 9 септември, българските войници имат сблъсъци с немски войски, разположени в различните части на Царството, включително и в „новите земи“. Българското командване е готово да започване настъпление в края на месеца, но нещата се забавят. Причината е, че Великобритания и Югославия са твърде резервирани към българското участие.

Под натиска на Сталин, югославския водач Тито, в крайна сметка се съгласява българската държава да провежда операции на негова територия. На 5 откомври в румънския град Крайова е подписано българо-югославско споразумение за военно сътрудничество. Ден по-късно Втора българска армия настъпва към Ниш и на 15 октомври успява да отвоюва града от германците. Този успех има важно стратегическо значение, тъй като нацистите вече не могат да преминават през р. Морава.

В същото време, Първа българска армия действа в Македония. От 8 октомври до 19 ноември, в рамките на Брегалнишко-Струмишката операция, овладява Скопие, Крива Паланка, Куманово, Струмица, Кочани, Щип и Велес. Немските войски са изтласкани от региона. Четвърта българска армия изпълнява спомагателни функции.

До края на ноември, българските войски постигат нови победи в западните Балкани. Проведена е Косовската операция и са освободени Прищина, Рашка, Косовска Митровица, Нови пазар и т.н. Българското участие във войната е официално уредено с подписаното на 28 октомври 1944г. Московско примирие между България от една страна и съюзниците СССР, Великобритания и САЩ от друга.

То гласи, че България трябва да напусне администрираните от нея земи във Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Поморавието и да изплати репарации на Гърция и Югославия. Също така, Царството се принуждава да осъди виновниците за участието на България във  Втората световна война на страната на Тристранния пакт. Освен това е регламентирано, че страната трябва да се включи в бойните действия срещу нацистка Германия – нещо, което българската държава е направила преди повече от месец.

Втора фаза от българското участие

Следващите задачи на българската армия са свързани с прогонването на немските войски от Северна Югославия, Унгария и Австрия. В началото на декември е извършено преструктуриране на българските войски. Формира се една голяма Първа българска армия, начело с ген. Стойчев, съставена от 110 000 души.

български войник

български войник от периода на Втората световна война

Съюзниците успешно изпълняват целите в Сремксата операция, провела се в края на декември, да пренесат военните действия на унгарска територия. През март 1945г. българската армия има за задача да отблъсне немското контранастъпление в близост до река Драва.

На 6-ти германците атакуват при Долни Михоляц – Харкан и успяват да осъществят пробив. Заедно със съветските войски обаче, между 12 и 19 март българската армия води успешни боеве при Драва – Соболч и Драва – Палконя. В крайна сметка до 21 Вермахтът е отблъснат.

От края на месец април до 15 май, българските войски водят битки с немците на австрийска територия. Там те участват в окончателния им разгром. Близо 30 000 жертви дава България във Втората световна война и по-точно в нейния заключителен етап.

Въпреки че впоследствие не е призната за страна–победител, България успява да съхрани своята териториална цялост, включително и придобитата в хода на войната Южна Добруджа. Плаща ограничени по размер репарации на своите съседи Гърция и Югославия и постепенно се интегрира в международните структури. В този смисъл участието на България във Втората световна война срещу Нацистка Германия се оказва необходимо и полезно за страната.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!