post

Бъбреци – образуване на урината. Нефрони

Бъбреци – представляват чифтни органи с ключова роля в отделителната система на организма. Те контролират водния и солеви баланс на тялото. Регулират киселинността и обема на извънклетъчната среда. Бъбреците са отговорни за извеждането от организма на метаболитни продукти и вещества с екзогенен произход.

Те се разполагат в коремната кухина по задната коремна стена. Формата на човешките бъбреци наподобява бобени зърна. Нормално, десният бъбрек се намира малко по-ниско от левия. Причината за това е разположеният в близост черен дроб. По горната повърхност на човешките бъбреци се намират надбъбречните жлези.

Устройство на бъбреците

Бъбреците са обвити от няколко слоя, наречени прикрепващ апарат на бъбреците. Най-вътрешната обвивка е капсула от фиброзна тъкан (capsula fibrosa). В пространството между бъбрека и фиброзната капсула се открива мастна тъкан. Тя има защитни функции – предпазва бъбреците от механични увреждания.

бъбреци, бъбрек

устройство на бъбрек

Над фиброзната капсула се разполага допълнителен слой от мастна тъкан (corpus adiposum pararenale). Отвън бъбреците и надбъбречните жлези са покрити от съединителнотъканна обвивка – fascia renalis. В средата на медиалния ръб на всеки бъбрек се оформя вдлъбнатина – хилус. Кръвоносни съдове и нерви влизат в бъбреците през хилуса. Оттам напускат бъбрека и лимфните съдове и бъбречната вена.

Бъбречното легенче също се намира в областта на хилуса. Бъбречните легенчета се отварят в пикочопроводите. В бъбреците се обособяват две структури: кора (cortex renalis) и сърцевина (medulla renalis). Бъбречната сърцевина съдържа бъбречните пирамиди (pyramides renales). Пирамидите се разделят от вдатини на кората. Основата на пирамидите е обърната към бъбречната кора, а върховете са насочени към малките и големи бъбречни чашки.

Структура на бъбречните нефрони

Основната структурна и функционална единица на човешките бъбреци е нефронът. Нефроните във всеки бъбрек наброяват около един милион. Един нефрон се състои от бъбречно телце и тубулна система.

Нефроните са заобиколени от перитубулна капилярна мрежа. Според местоположението на бъбречните телца и дължината на тубулната система нефроните се определят като кортикални или юкстамедуларни. Малпигиевите телца на кортикалните нефрони се намират във външните части на бъбречната кора. Тубулната им система е с къси бримки на Хенле във външната бъбречна медула.

Юкстамедуларните нефрони имат по-дълги бримки на Хенле, които достигат до основата на бъбречните пирамиди. Бъбречните телца на юкстамедуларните нефрони са разположени в най-вътрешната зона на кортекса.

Бъбречно телце

бъреци, отделителна система, нефрони

устройство на нефрон

Бъбречното телце (Малпигиево telce) включва кълбо от капилярни бримки – гломерул, и капсулата на Бауман. Капсулата на Бауман обхваща гломерула. Капсулата е изградена от два пласта – висцерален и париетален. Висцералният пласт покрива гломерула, а париеталният е външният слой на капсулата. Между висцералния и париеталния лист се оформя тясно пространство. От това пространство започва тубулната система на нефрона.

Всяко бъбречно телце има т. нар. съдов полюс. На това място влизат и излизат кръвоносните съдове в телцето. Кръвта постъпва в гломерулите по аферентната артериола (vas afferens). Аферентната артериола се разклонява и образува гломерулните капиляри. Тези капиляри прерастват в еферентната артериола (vas efferens). Чрез еферентната артериола кръвта напуска гломерула. Гломерулните капиляри се разполагат сред мезенгиални клетки и мезенгиален матрикс.

Тубулна система на нефрона

Тубулната система започва с проксимален тубул, който има нагънат и прав участък. Проксималният тубул се свързва с бъбречното телце в противоположно на съдовия полюс място. Епителните клетки в проксималния тубул на бъбреците са разположени върху нагъната базална мембрана. Клетките са високи, богати на митохондрии и с множество власинки.

Проксималният тубул прераства в тънката низходяща част на бримката на Хенле. Следва тънката възходяща част на бримката. В тези участъци епителът на тубулната система е съставен от по-ниски клетки с по-малко власинки и митохондрии. Бримката на Хенле има и трети участък – дебел възходящ. Той продължава в дисталния извит тубул.

Дисталното каналче прехожда в събирателен тубул. Тези части съдържат основни и интеркаларни клетки. Събирателните тубули имат кортикален, външен и вътрешен медуларен участък. Един събирателен тубул се свързва чрез свързващи тубули с 10 до 12 отделни нефрона. Вътрешните медуларни събирателни тубули се събират в папиларни събирателни тубули. Последните завършват в бъбречното легенче.

Юкстагломерулен апарат (ЮГА)

Юкстагломерулният апарат се намира в участъка между двете артериоли на съдовия полюс, където се доближава част от тубулната система. В състава на ЮГА влизат грануларни клетки от гладкомускулната стена на аферентната артериола, мезенгиални клетки и изменени тубулни епителни клетки – macula densa. ЮГА участва в регулирането на бърбечните функции и кръвното налягане.

Образуване на урината

Формирането на урината в човешките бъбреци включва три основни процеса: филтрация, обратно всмукване (реабсорбция и секреция).

При филтрацията водата и разтворените вещества преминават от кръвта в пространството между двата пласта на капсулата на Бауман. Филтрацията  протича без разход на енергия. Осъществява се в гломерулните капиляри. Кръвта се филтрира при преминаване през т. нар. филтрационна мембрана. Филтрационната мембрана се формира от ендотела на гломерулните капиляри, базалната мембрана и клетки, нар. подоцити.  В резултат от гломерулната филтрация се образува първичната урина. Тя наподобява химичния състав на кръвната плазма, с изключение на плазмените протеини.

Първичната урина напуска бъбречното телце и се движи по тубулната система. Тук протичат процесите реабсорбция и секреция. Реабсорбцията представлява обратното всмукване на някои вещества от първичната урина през стените на тубулите към извънклетъчното пространство и кръвоносната система. Най-голяма част от първичната урина (около 70%) се реабсорбира в проксималните тубули на бъбреците. От първичния филтрат се връщат обратно част от водата, йоните, и всички филтрирани аминокиселини и глюкоза. В тубулите на бъбреците се извършва и секреция на някои вещества: пикочна киселина, калиеви и водородни йони, соли на жлъчни киселини и др.

Благодарение на секрецията в бъбреците тялото отделя и много вещества с екзогенен произход – лекарства и токсични съединения. Продуктът на филтрацията, реабсорбцията и секрецията се нарича крайна урина. Количеството ѝ нормално е около 1,5 литра дневно за възрастен човек. Цветът на урината е резултат от пигментни продукти на хемоглобиновия метаболизъм. Крайната урина се отделя в бъбречното легенче. След това преминава в уретера, а оттам попада в пикочния мехур. Пикочният мехур може да събере до 800 мл урина. Обикновено при събиране на 200 мл урина тя се извежда от организма чрез уриниране.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!