post

Биткойн, Сатоши Накамото, блокверига и още нещо

Биткойн (bitcoin) е първата дигитална криптовалута, създадена от анонимен хакер с псевдонима Сатоши Накамото и пусната в Интернет в началото на 2009 година. Тя използва философия и криптографски методи разработени още преди 1991-ва, система с отворен код и блоквериги (блокчейн технология), изграждащи разпределен публичен регистър (леджър), на който се записват всички транзакции.

Биткойн е както названието на целия протокол, така и името на самата парична единица (биткойн), която често е наричана за кратко с архаичното название монета.

Кой е Сатоши Накамото?

Гавин Андрисън

Гавин Андрисън

Личността на създателя на първата криптовалута е обвита в мистерия и недоказани хипотези. Това, което се знае за него е, че името Сатоши Накамото е псевдоним, разработил е оригиналната версия на Биткойн и е написал Бялата книга (White paper – официалната публикация от октомври 2008-ма). През 2010 година Сатоши поверява проекта на Гавин Андрисън, а на следващата 2011-та се оттегля от разработването на Биткойн и не се появява никога повече.

Много са спекулациите относно личността на анонимния хакер. В публичното пространство през 2014-та се появява публикацията на Нюзуик, че възрастният инженер Дориан Сатоши Накамото от Темпъл сити (Калифорния) е легендарния създател на биткойн. Той отрича това, а и много от фактите не съответстват на тази версия.

Друга хипотеза сочи към Ник Сабо, който е криптограф и има по-ранна публикация от Бялата книга на Биткойн, при това на същата тема. Сабо също отрича да е Сатоши, а и за него няма веществени или косвени доказателства. Подобни спекулации се прокрадват през 2020-та и за Адам Бек – ръководител на Блокстрийм. До датата на последната редакция на тази статия те си остават безпочвени.

Хал Фини

Хал Фини

Хал Фини

Един от най-сериозните кандидати за истинската самоличност на Сатоши е Хал Фини. Той е програмист криптограф с необходимите философски възгледи. При него също липсват преки веществени доказателства за безспорно свързване с личността на анонимния хакер, но има купища косвени доказателства.

Първият човек, с когото Сатоши Накамото се свързва и започва да работи по проекта е Хал Фини. Странното в случая е, че първата транзакция на биткойни е също към Хал Фини. Странно е, защото всеки, който е настройвал някога някаква система знае, че обикновено първото обаждане, първото писмо, телеграма или транзакция се прави от настройващия до самия себе си.

Още по-интересно е, че първият публикуван туит за Биткойн в Туитър е от Хал Фини на 11.01.2009г. Съвпаденията обаче не спират дотук. Оказва се, че Хал Фини е живял 10 години в Темпъл сити на няколко минути разстояние с кола от Дориан Сатоши Накамото.

Първият биткойн туит от Хал Фини

Първият биткойн туит от Хал Фини

Когато анонимният хакер изоставя неочаквано разработката на Биткойн в ръцете на Гавин Андрисън, по същото време тежко дегенеративно заболяване известно като болестта на Лу Герик, навлиза в напредналата си фаза и започва бавно да унищожава тялото на Хал Фини.

Дали всичко това са поредица от съвпадения или той е човекът зад маската, Светът може никога да не узнае. Хал Фини продължава да програмира до 2013 година под собственото си име, като отрича да е легендарният създател на Биткойн. Умира през лятото на 2014-та.

Съществува и хипотезата, че Сатоши Накамото са няколко души, но тя е твърде неправдоподобна и е раздирана от много противоречия. Не са малко и самозванците, които се опитват да си припишат заслугите на анонимния хакер. Истината е, че все още никой не знае кой е инженерът без лице. Ала той е човекът, който поставя началото на една неочаквано голяма революция в областта на финансите, която от своя страна може да революционизира много други области на човешката дейност. Сатоши Накамото се превръща в една от най-влиятелните личности на 21 век.

Биткойн накратко

Според Бялата книга на Сатоши, Биткойн е практична форма на електронни пари в брой (кеш), които позволяват директно разплащане онлайн между потребителите, т.е. между две равнопоставени страни. При тези разплащания не се изисква доверена трета страна (например банка), която да ги разрешава и да потвърждава тяхната легитимност. Доверието е заменено с математическо доказателство с криптографска защита.

Мрежата на Биткойн е изцяло изградена от потребители. Блоковете с транзакциите се подписват дигитално с уникален идентификационен номер (хаш) и се гарантират чрез Доказателство за работа. Така формираните записи се съхраняват на разпределен публичен регистър под формата на блоквериги. Те не могат да се променят освен ако не се представи доказателство, че работата е свършена изцяло отново.

Най-дългата блокверига се приема за валидна, защото за нейното изграждане е отишла най-много изчислителна мощност. Докато изчислителните мощности контролирани от възлите на честните потребители в мрежата са в съгласие и си сътрудничат, то атаката на зловреден потребител винаги ще бъде отразена и обезсилена.

Блокверига

Както показва названието ѝ, блокверигата (blockchain) е верига от навързани блокове, написани под формата на компютърен код, които съдържат информация. Изначално технологията е създадена през 1991 година от група изследователи с цел да маркират документи с уникален за документа дигитален печат (идентификационен номер). В контекста на Биткойн и криптовалутите, блокверигата представлява разпределен публичен регистър (ledger).

Нарича се регистър защото в нея се регистрират/записват всички транзакции и притежания на биткойни. Публичен е, защото всеки може да види записаната в блокверигата информация. Разпределен е, защото всеки цялостен възел от мрежата на Биткойн има пълно копие на блокверигата.

опростена структура на блокверигата на биткойн

Oпростена структурна схема на блокверигата на биткойн

Един блок във веригата съдържа три основни компонента: заглавен хаш (уникален идентификационен номер/пръстов отпечатък на дигиталните данни), хаш на предишния блок и данни.

Данните (data) на един биткойн блок включват подателя, получателя и размера на сумата.

Заглавният хаш (hash) се генерира, когато се създава блокът и той е уникален като пръстов отпечатък. Ако нещо се промени в самия блок се променя и хашът му, което превръща блока в нов и различен от изходния.

Хашът на предходния блок гарантира наличието на свързаност и верижност и същевременно затруднява фалшифицирането на публичния регистър на блокверигата. Първият блок на всяка блокверига се нарича блок на сътворението и той няма хаш на предходен блок.

Ако някой се опита да фалшифицира дори един единствен блок по блокверигата, то тогава той трябва да подмени всички останали блокове в публичния регистър до момента. Това е много трудно, но не е невъзможно със съвременните суперкомпютри. За да се избегне подобно вмешателство, се използва втори защитен механизъм срещу фалшификации наречен Доказателство за работа.

Копаене на биткойни и транзакции

Създаването на нови биткойни се нарича копаене (mining), а хората занимаващи се с това се зоват миньори. Аналогията е взаимствана от златодобивната индустрия. За копаенето се използват специално пригодени компютри наречни сонди (rigg) или копачки (miners). Копаенето е изключително енергоемко и скъпо, затова миньорите като компенсация получават новоизкопани монети.

Преводът на парични средства от един адрес на портфейл към друг адрес на портфейл се нарича транзакция. Собственикът на монетата я трансферира към новия собственик, като дигитално подписва (с частен ключ) хаш на предишната транзакция и публичния ключ (адрес на портфейл) на новия собственик.

За транзакциите и тяхното потвърждаване в публичния регистър също се използва миньорското оборудване на миньорите. Затова транзакциите се заплащат от потребителите – изпращачи с така наречената миньорска такса, която следва да компенсира миньорите.

Машините, които съхраняват на себе си цялата блокверига и участват в удостоверяването на истинността (валидиране) на преводите се наричат цялостни възли (full nodes) или понякога само възли (nodes).

миньорско оборудване - сонда за копаене

Mиньорско оборудване – сонда за копаене

Доказателство за работа

При копаенето се прилага изискването за доказателство за работа (proof of work). То означава, че за да се създаде всеки нов блок от блокверигата е необходимо определено време машините-копачки да се състезават помежду си да познаят едно доста голямо число. Този процес отнема различно време при различните криптовалути. Например за Биткойн е средно 10 минути, а 2,5 минути за Лайткойн.

  1. През това време потребителите си изпращат пари помежду си, а техните транзакциите се регистрират от всички възли.
  2. Всеки възел в мрежата събира транзакциите в блок.
  3. Всеки възел продължава да работи с цел да познае числото.
  4. Машината, която първа реши задачата, предава информацията за новия блок по мрежата на останалите възли.
  5. Възлите в мрежата започват да слушат подаваната информация от победителя. Те сравняват неговото копие на блока от блокверигата със своите.
  6. Ако възлите установят, че записаните транзакции в новия блок са валидни, т.е. парите не са вече похарчени, те приемат новия блок за валиден, започвайки работата по следващия, като хашът на валидирания блок се използва в качеството на предходен хаш за следващия блок.

В замяна на работата за изкопаването на новия блок, собственикът на сондата получава наградата определена за целта под формата на криптомонети. Другите участници не получават нищо и надпреварата започва отново.

Възлите приемат най-дългата блокверига за истинска и работят по нейното удължаване. Ако два възела излъчат едновременно различни версии на новоизкопания блок, някои възли ще получат първо едната версия, а други ще получат първо втората версия. В този случай възлите ще запазят и двата клона на блокверигата, като продължат да работят. При следващото доказателство за работа, която от двете вериги стане по-дълга, тя ще бъде приета за валидна, а възлите ще се прехвърлят да работят върху нея.

Сигурност на мрежата

Доказателството за извършена работа изключително много затруднява подмяната на информацията в публичния регистър и съответно намалява риска за фалшификация. То представлява втората защитна линия на биткойн и останалите копаеми криптовалути. Валидирането чрез консенсус на 51% от възлите е последната защитна линия. Ако мрежата на една криптовалута с протокол за доказателство за работа има достатъчно много копачки и възли – валидатори, тя се счита за силно защитена.

За да бъде успешно атакувана мрежата на Биткойн, трябва да бъде дадено доказателство за работа от атакуващия, че  е преработил всички блокове назад във времето, до този блок в блокверигата, който той иска да бъде фалшифициран и подменен. Подобно начинание изисква невероятни енергийни мощностти, при това подплатени с много финанси. Освен всичко друго, недоброжелателят трябва да поеме контрол на поне 51% от цялостните възли в мрежата. Подобна 51%-на атака е възможна само при малки блоквериги с ограничен брой възли и минимум енергомощности.

Басейни и разполовяване

По-големите миньорски мощности гарантират по-голям шанс за печалба на собствениците си. Затова миньорите създават цели ферми и дори се картелират в миньорски басейни (mining pool). Чрез басейните те обединяват мощностите на копачките си, а впоследствие си разделят наградите.

Изчислителните процеси увеличават сложността си с времето или се адаптират спрямо наличните миньорски мощности. Освен това в протокола на Биткойн е заложено на всеки 210 000 блока получаваната награда да намалява наполовина. Събитието се нарича разполовяване (halving) и играе решаваща (негативна) роля относно конкуренцията и децентрализацията на мощностите. Разполовяването има за цел Биткойн да бъде дефлационна криптовалута с ограничен брой монети, но същевременно изхвърля малките миньори от екосистемата, в която остават само картелите от големи играчи.

Още особености свързани с Биткойн и криптовалутите

На теория много криптовалути, в това число и Биткойн, са защитени от инфлацията. При Биткойн например ще се изкопаят само 21 000 000 единици и нито една повече. На практика обаче, дори да не могат да се копаят нови монети от даден вид след достигане на максималния им брой, то ще се появят други фактори, които са способни да доведат до обезценяване на съответната криптовалута. Инвестирането в криптовалути може да бъде много доходоносно, но крие и риск да бъдат загубени повечето от инвестираните средства.

Според болшинството от феновете на Биткойн, в бъдеще той ще остане най-скъпата и желана криптовалута в света. Това обаче е малко вероятно. В момента вече съществуват криптовалути от второ и трето поколение, които разрешават голяма част от проблемите свързани с Биткойн. Твърде възможно е в определен момент те да надскочат пионера в дигиталните активи с криптографска защита и да станат водещи.

Пазарно поведение

Към края на 2020 година криптовалутите все още се употребяват предимно като алтернативна инвестиция или начин за набиране на средства за стартиращи бизнес предприятия (startup). Поради тази причина цените им са в пряка зависимост от количеството инвестиционен или спекулативен капитал.

биткойн

биткойн е първата, но не единствената сериозна криптовалута на хоризонта

Много често цената се определя и от търговците – спекулатори на световните борси. Те манипулират цените на криптовалутите, имайки за цел да извлекат спекулативни печалби. Биткойн не е защитен от подобни манипулации подобно на всички останали видове пари.

Въпреки крайно нестабилните си цени, криптовалутите продължават да са ценни активи. Това е така, защото хората са склонни да заплащат за тях по един или друг начин или пък са готови да ги приемат като форма на разплащане. Всъщност точно такава е историята на парите като цяло.

Всяка парична единица – мидени черупки, злато, кристали, хартия, пластмаса и т.н., използвана от зората на човечеството до днес, е форма на масова халюцинация, в която хората придават нова стойност на разплащателното средство, различна от неговата реална себестойност.

Когато иде реч за биткойните обаче, те все още са крайно неудобни да се употребяват като валута за разплащания. Причините се крият в бавните транзакции, високите миньорски такси, задкулисните игри и непредсказуемото поведение от гледна точка на цената. Това важи и за голяма част от останалите алтернативни криптовалути. Ала не може да има и капка съмнение в едно, че те са следващата стъпка в непрестанната еволюция на парите.

Предупреждение за начинаещите

Запомнете! Биткойн (BTC) е криптовалута различна от всички други криптовалути с „биткойн“ в наименованието си. Ако изпратите биткойните си, които се подчиняват на водещия в момента протокол bitcoin core, на друга блокверига с подобно име, те ще се изгубят безвъзвратно. Биткойн кеш  (BCH) също е член на биткойн семейството и притежава известна значителна ликвидност, но е друга блокверига с нови протоколи и между двете не могат да се изпращат монети. Всички останали криптовалути с „биткойн“ в названието си са просто хардфорк измамни схеми с цел да се ограбят инвеститорите.

И в крайна сметка, никога не инвестирайте повече пари от това, което можете да си позволите да загубите!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!