post

Биткойн, блокверига и новата ера на дигитални разплащания

Биткойн (bitcoin) е първата дигитална криптовалута, създадена през 2009 година от анонимен хакер с псевдонима Сатоши Накамото. Тя ползва криптографски методи разработени още през 1991-ва, система с отворен код и блоквериги (блокчейн технология), изграждащи публичния ѝ регистър (леджър).

Биткойн има множество сходни характеристики с останалите традиционни валути в света, но се различава по много съществени показатели.

Прилилики и разлики между криптовалутите и традиционните валути

Стойност

Криптовалутите нямат реална себестойност, по което се отличават от истинските пари направени от злато и сребро. Златото и среброто са ценни метали, които имат широко приложение в много индустрии, което е причина да имат действителна стойност.

По липсата на реална себестойност, биткойн и останалите криптовалути си приличат с традиционните валути. Доларът, левът, еврото и всички други банкноти също нямат реална стойност. Тяхната покупателна способност зависи единствено от авторитета на правителството, което ги печата и готовността на хората да ги приемат като разплащателно средство. Те имат придадена стойност по закон и затова се наричат фиатни пари.

Същото важи и за биткойн. Колкото повече хора са готови да го използват в качеството му на валута, толкова по-ценен ще е той. За разлика от фиатните пари обаче, биткойн няма придадена по закон себестойност. Неговата ценност се определя единствено от свободния пазар.

Децентрализация

Най-значимите измежду криптовалутите не се подчиняват на едно централизирано управление за разлика от традиционните хартиени/дигитални валути. При децентрализираните блоквериги, никой не може да спре транзакция или да я обяви за невалидна. Няма централен орган, който да забрани на някого да изпрати пари другиму. Властта върху финасите на отделния индивид се връща в него, а протоколът (кодът) е закон. Всички ключови решения се вземат чрез консенсус в общността.

Поради тази причина, много правителства се стремят да забранят или ограничат употребата на криптовалути. Основният предтекст е, че дигиталните монети се използват за търговия с наркотици или финансиране на тероризма. Истинската причина е далеч по-прозаична. Тези, които се противопоставят на криптовалутите са същите онези властници, които отдавна ограбват собствените си народи, имат дял в търговията с дрога и оръжия и се страхуват, че ще загубят кървавите си приходи и власт.

Все пак терористите и наркотрафикантите са бивали винаги добре финансово подплатени – дори много десетилетия преди появата на криптовалутите. Не трябва да се забравя, че повече от 99% от наркосделките днес все още се сключват в долари, евро или други фиатни валути.

Но тъй като никой не може да спре прогреса, въпрос на време е повечето правителства вместо да забраняват, да се опитат да контролират новата технология. Факт е, че в тази насока вече се правят стъпки за създаването на национални централизирани криптовалути. От друга страна, интернационалните корпорации с охота изкупуват вече съществуващите криптомонети. Никой не желае свободният пазар да си остане свободен.

Въпреки всичко обаче, в бъдеще най-силни ще продължат да бъдат децентрализираните криптовалути. Децентрализацията  им осигурява независимост от прищявките на една или група личности и е стъпка към изграждането на по-свободно общество.

Съхранение

Класическите дигитални валути се съхраняват в банкови сметки в частен лесно манипулируем регистър, а хартиените им еквиваленти в сейфове и трезори. Те се контролират от банкерите и правителствата на съответните държави. Противно на тях, криптовалутите се вписват като записи в неизменим публичен регистър (в блокверигата). Тези записи носят информацията за транзакциите и криптовалутните единици притежавани от всеки потребител. Финансовите авоари и записите в блокверигата се контролират единствено от собствениците им в режим на псевдоанонимност.

Вписванията и достъпът до публичния регистър стават посредством малки компютърни програми, на които могат лесно и за секунди да се създават дигитални портфейли. Портфейлът всъщност повече наподобява на врата с ключалка и публичен адрес. При създаването на нов портфейл се генерира автоматично частен ключ или специална фраза, специфични единствено за него. Само посредством фразата или частния ключ е възможен достъп до съответния портфейл, от което следва, че те трябва да се пазят добре и в пълна тайна. От друга страна публичният адрес може и следва да бъде видян от всеки, защото той служи на него да се изпращат средства.

Обикновено даденият портфейл се явява единствен вход към финансите на потребителя, които са били записани на блокверигата чрез него. Това означава, че ако човек иска да си харчи криптопарите, трябва да ползва същия портфейл, в който ги е сложил. Това е образно казано, защото все пак виртуалните монети не стоят в портфейла, а са на блокверигата. Използването на друг порфейл е възможно само ако парите бъдат прехвърлени на нов публичен адрес. Изключение от това правило засега правят само портфейлите на Кардано (Cardano) проекта – Дедал (Daedalus) и Йорой (YOROI).

Дигиталният портфейл може да бъде инсталиран на компютъра на потребителя (софтуерен портфейл), да се намира в преносима памет (хардуерен портфейл, телефон) или да е на онлайн сайт (нещо като банка).

Софтуерните и хардуерните портфейли са изцяло във владение на собствениците си, но поддръжката им зависи от производителя им. Онлайн портфейлите крият значителен риск, защото подобно на банките средствата на вложителите могат да бъдат източени и откраднати.

Въпреки това, криптовалутите са по-добре защитени от всички останали парични форми на разплащане. Пари записани на публична децентрализирана блокверига е възможно да бъдат откраднати САМО ако престъпникът се добере до чужд частен ключ или специална фраза.

Такси и време

В ежедневието преводът на пари от една банкова сметка към друга става бавно и изисква много време (между ден и две седмици). От друга страна, трансферът на криптовалути до различни точки в целия свят изисква не повече от няколко секунди до няколко минути, като изключение може да прави биткойн, който при много големи натоварвания на мрежата се забавя до часове и дори 2-3 дни.

Банките НЕ работят нощем, по празниците и в почивните дни. За биткойн и криптовалутите обаче няма почивка и блокверигите работят непрекъснато (24/7/365).

Таксите на банките варират от няколко лева до десетки хиляди левове за големите трансфери. Освен това всяка банка има такси за поддръжка на сметки, такси за обслужване на клиенти, такси за откриване и закриване на сметки. Като допълнение, банкерите вече плащат нула процента лихва, за това че ползват парите на клиентите си.

От своя страна миньорската такса при криптовалутите, която се заплаща при трансфер, варира от няколко стотинки  до 2-3 лева. Някои криптовалути имат невъобразимо малка миньорска такса (доджкойн), а други въобще нямат такава. Най-лошият сценарий при много големи натоварвания на мрежата, ако потребителят реши да прехвърли да речем 100 000 000 лева в биткойни, възможно е да му се наложи да плати около 50 – 60 лева миньорска такса, за да може да пререди останалите на опашката. За подобен трансфер всяка себеуважаваща се банка ще вземе поне 5 – 10% от сумата, т.е. около 5 – 10 000 000лв.

При криптовалутите няма такса за поддръжка, няма такса за обслужване на клиенти, нама такси за откриване и закриване на сметки, а съществуват и такива проекти, които плащат лихви до 3%, ако потребителят си държи парите в тяхната криптовалута.

Блокверига

Както показва названието ѝ, блокверигата (blockchain) е верига от блокове, които съдържат информация. Изначално тя е създадена през 1991 година от група изследователи с цел да маркират документи с уникален за документа дигитален печат (идентификационен номер). Блокверигата представлява разпределен публичен регистър (ledger), в който ако се впише дадена информация, става много трудно тя да бъде променена.

опростена структура на блокверигата на биткойн

Oпростена структурна схема на блокверигата на биткойн

Всеки блок във веригата съдържа три основни компонента: заглавен хаш (уникален идентификационен номер/пръстов отпечатък на дигиталните данни), хаш на предишния блок и данни. Данните (data) на биткойн например включват подателя, получателя и размера на сумата. Заглавният хаш (hash) се генерира, когато се създава блокът и той е уникален като пръстов отпечатък.

Ако нещо се промени в самия блок се променя и хашът, което превръща блока в нов и различен от изходния. Хашът на предходния блок гарантира наличието на свързаност и верижност и същевременно затруднява фалшифицирането на публичния регистър на блокверигата. Първият блок се нарича блок на сътворението и той няма хаш на предходен блок.

Ако някой се опита да фалшифицира дори един единствен блок по блокверигата, то тогава той трябва да подмени всички останали блокове в публичния регистър. Това е много трудно, но не е невъзможно със съвременните суперкомпютри. За да се избегне подобно вмешателство, се използва втори защитен механизъм срещу фалшификации наречен Доказателство за работа.

Копаене на криптовалутите и Доказателство за работа

Създаването на нови биткойни се нарича копаене (mining), а хората копачи се зоват миньори. За целта се използват специално пригодени компютри копачи наречни сонди (rigg). Преводът на парични средства от един портфейл към друг се нарича транзакция.

За транзакциите и тяхното потвърждаване на публичния регистър също се използва миньорското оборудване на миньорите. Машините, които съхраняват на себе си цялата блокверига и участват в удостоверяването на истинността на преводите се наричат възли (nodes). Поради тази причина за всяка транзакция се плаща споменатата вече по-горе миньорска такса. Копаенето е изключително енергоемко и скъпо.

миньорско оборудване - сонда за копаене на биткойн

Mиньорско оборудване – сонда за копаене

При копаенето се прилага изискването за доказателство за работа (proof of work). То означава, че за да се създаде всеки нов блок от блокверигата е необходимо определено време (средно 10 минути за биткойн и 2,5 минути за лайткойн) сондата да работи с цел да направи съответните изчисления.

Миньорът, който пръв реши задачата, получава възможността да създаде следващия блок и да получи наградата определена за него в криптомонети. Другите участници не получават нищо и надпреварата започва отново. По-големите миньорски мощности гарантират по-голям шанс за печалба на собствениците си. Затова миньорите се картелират в миньорски басейни (mining pool), чрез които обединяват мощностите си, а впоследствие си разделят наградите.

Изчислителните процеси увеличават сложността си във времето или се адаптират спрямо наличните миньорски мощности. Доказателството за извършена работа изключително много затруднява подмяната на информацията в обществения регистър и съответно намалява риска за фалшификация. То представлява втората защитна линия на биткойн и останалите копаеми криптовалути.

P2P network

Последната защита от фалшиви блокове е потребителската мрежа и възлите (nodеs) в нея. Когато потребител се присъедини към мрежата, той получава цяло копие на блокверигата в публичния регистър. В момента на създаването си, всеки блок се изпраща до всички възли в мрежата. Ако 51% или повече потвърдят достоверността на блока, той се включва в блокверигата и става част от публичния регистър. Колкото повече потребители има в една мрежа, толкова по-сигурна става тя.

Още особености свързани с биткойн и криптовалутите

На теория много криптовалути, в това число и биткойн, са защитени от инфлацията. От биткойн например ще се изкопаят само 21 000 000 единици и нито една повече. На практика обаче, дори да не могат да се копаят нови монети от даден вид след достигане на максималния им брой, то ще се появят други фактори, които са способни да доведат до обезценяване на съответната криптовалута. Инвестирането в криптовалути може да бъде много доходоносно, но крие и риск да бъдат загубени повечето от инвестираните средства.

Според болшинството от феновете на биткойн, в бъдеще той ще остане най-скъпата и желана криптовалута в света, но това е малко вероятно. В момента вече съществуват криптовалути от второ и трето поколение, които разрешават голяма част от проблемите свързани с биткойн. Твърде възможно е в определен момент те да надскочат пионера в тази технология и да станат водещи.

Пазарно поведение

Към края на 2019 година криптовалутите се употребяват предимно като алтернативна инвестиция или начин за набиране на средства за стартиращи бизнес предприятия (startup). Поради тази причина цените им са в пряка зависимост от количеството инвестиран капитал.

биткойн

биткойн е първата, но не единствената сериозна криптовалута на хоризонта

Много често цената се определя и от търговците – спекулатори на световните борси. Те манипулират цените на криптовалутите, имайки за цел да извлекат спекулативни печалби. Биткойн не е защитен от подобни манипулации подобно на всички останали хартиени пари.

Въпреки крайно нестабилните си цени, криптовалутите продължават да са ценни активи. Това е така, защото хората са склонни да заплащат за тях по един или друг начин или пък са готови да ги приемат като форма на разплащане. Всъщност точно такава е историята на парите като цяло.

Всяка парична единица – мидени черупки, злато, кристали, хартия, пластмаса и т.н., използвана от зората на човечеството до днес, е форма на масова халюцинация, в която хората придават нова стойност на разплащателното средство, различна от неговата реална себестойност.

Когато иде реч за биткойн обаче, той все още е крайно неудобен да се употребява като валута за разплащания, заради бавните транзакции, високите миньорски такси и непредсказуемото му поведение от гледна точка на цената. Това важи и за голяма част от останалите алтернативни криптовалути. Ала не може да има и капка съмнение в едно, че те са следващата стъпка в непрестанната еволюция на парите.

Запомнете! Биткойн е една единствена криптовалута и всички други монети с „биткойн“ в наименованието си НЕ СА биткойн. Някои от имитациите са понастоящем конвертируеми (биткойн кеш) и притежават известна ликвидност, но други са просто измамни схеми с цел да се ограбят инвеститорите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!