post

От битката при Термопилите до битката при Платея

Битката при Термопилите е историческо сражение, при което 7-8 000 гръцки войници се опълчват на огромна персийска армия, която нахлува от Мала Азия и е командвана на от царя на персите Ксеркс. Сблъсъкът завършва с героичната гибел на 300 спартански и 800 теспийски хоплити, които отказват да извършат тактическо отстъпление. Подвигът им вдъхновява останалите гърци и това довежда до решителната победа при Платея.

Амбициите на Ксеркс

Въпреки загубата при Маратонската равнина, персийските владетели не се отказали от намерението си да разгромят гръцките полиси. След Дарий I на престола се възкачил синът му Ксеркс през 485 г.пр.н.е. Той запазил амбицията на баща си и започнал да се подготвя за нова офанзива срещу разединената по това време Гърция.

В тези години на затишие, Атина преминала във военно-икономически възход. Един от изявените ѝ лидери – Темистокъл успял да прокара идеята за създаването на мощен флот от триери (бойни кораби с три реми – три реда гребци). Били изработени над 100 плавателни съда от този тип, което превърнало Атина в значителна морска сила.

Термопилите, Платея, Саламин

Изображение на гръцка трирема  (три реми – три нива на гребците)

Сблъсъкът с Персия бил неизбежен и затова през 481 г.пр.н.е. бил създаден съюз с център град Коринт. Командването на обединените сили било поверено на Спарта, въпреки военоморската мощ на Атина.

След грандиозната си подготовка владетелят на Персия най-сетне дал заповед за начало на настъплението. Започнали да се изграждат опорни пунктове по Егейското крайбрежие. През Хелеспонта и над големите реки в Тракия били построени мостове. Прокопани били плавателни канали за цялата персийска флота. Армията на персите включвала в състава си войни от всички източни и североафрикански цивилизации. Техният брой, според съвременни данни, е бил приблизително около 300 000 души, а според Херодот – дори няколко милиона бойци.

Битката при Термопилите

Настъплението на персите в самото начало било безпроблемно, защото при вида на огромната им армия никой не смеел да им се противопостави. Първият сблъсък със съюзническата гръцка войска се състоял при прохода Термопили (горещи врати). Разположеният там гръцки контингент се намирал под ръководството на спартанския цар Леонид. В състава му имало приблизително 8 000 гръцки хоплити, измежду които 300 спартанци и 1 000 периеки.

Термопилите

Статуетка на спартански хоплит от епохата

Когато Ксеркс видял малобройните защитници на прохода, той решил да изчака 5 дни, за да могат гърците да осъзнаят каква сила имат пред себе си. Те трябвало да се покорят на волята му водени само от страх. Не след дълго обаче търпението на персийският владетел се изчерпало. Той изпратил емисари до Леонид с настояване гърците да се предадат незабавно. Спартанците отговорили: „Ела и превземи!“

Ксеркс наредил пълна атака, но тесният проход на Термопилите не позволил на персийските войски да се разгърнат. Те навлизали в него, където се сблъсквали с гръцката фаланга и безрезултатно се опитвали да я преодолеят.

В първия ден от сблъсъка паднали хиляди посечени перси и само малцина сред гърците. Персийският владетел бил вбесен и заповядал да бъдат обезглавени онези измежду войниците му, които се били най-зле. На втория ден от боевете Ксеркс решил да отключи мъртвата хватка като разпоредил атаката да се води от неговата елитна гвардия – 10-те хиляди „безсмъртни„.

От своя страна, в челните редици на гърците място било отредено само за спартанските хоплити. „Безсмъртните“ се оказали безсилни пред свирепите спартиати. Отново хиляди перси, заедно с двама от братята на Ксеркс намерили смъртта си в тесния проход на Термопилите. Точно когато персийският владетел и неговата армия били най-деморализирани, се появил гръцки предател.

Гибелта на спартанците и теспийците

Предателят Ефиалт показал на персите обходна пътека, излизаща в тила на защитниците. Пред лицето на неизбежната гибел, спартанският цар Леонид наредил на съюзническата армия да отстъпи на следващата защитна позиция, а при Термопилите останал само той и спартанците. Възхитени от тяхната смелост, в последната битка останали и хоплитите на Теспея. Те наброявали около 700 – 800 души.

На третия ден от сраженията персите обградили напълно останалите спартиати и техните съюзници. Битката се водела не във формация, а войн срещу войн. Но дори и тогава спартанците оставали непреодолима сила. Те продължавали да се бият дори след като оръжията и щитовете им бивали счупени. Накрая, когато нямало камъни, които да използват вместо оръжие, те се нахвърляли върху персийските войници и прегризвали гърлата им със зъби или с пръсти им изваждали очите.

Ужасени, персите не смеели да ги приближат и персийското командване издало заповед, останалите живи спартанци и теспийци трябвало да бъдат избити със стрели. Между 10 000 и 20 000 от бойците на Ксеркс били посечени в рамките на три дни, а спартанската репутация получила ново заслужено признание. То идвало под формата на непреодолим ужас, който се четял в очите на врага.

Битката при Саламин

Докато траела битката при Термопилите се провело и морско сражение между Атинската флота и тази на Персия. Въпреки частичните успехи на гърците, те трябвало да се оттеглят заради поражението при Термопилския проход.

Следващата морска битка по настояване на Темистокъл се състояла в Саламинския проток. Един гръцки роб лъжливо дезертирал при персите и успял да убеди Ксеркс, че съюзническата флота ще се оттегли да се прегрупира. При тази новина персийският владетел побързал да унищожи гръцките триери докато са в протока до остров Саламин (Саламис).

Персите не успяли да разгърнат флота си, а тежките им кораби затънали в подводните плитчини, докато гръцките триери и техните опитни моряци с лекота се придвижвали и таранирали вражеските плавателни съдове. Гръцката победа била пълна, а Ксеркс се принудил да се завърне обратно в Персия.

Термопилите, Платея, битката при Саламин

остров Саламин

Битката при Платея и триумфът на Павзаний

Въпреки, че владетелят на персите си бил отишъл, неговата сухопътна армия начело с военачалника Мардоний останала в Гърция, за да довърши започнатото. Персийският пълководец превзел Атина и опустошил цяла Атика. Тогава съюзническите гръцки сили потърсили решително сражение и Мардоний им предложил такова при Платея. Двете армии били приблизително равни с личен състав от по около 40 – 50 000 души с превес в полза на персите.

Гръцката фаланга включвала 5 000 спартиати и била под командването на племенника на Леонид – Павзаний. Първоначално гърците се разположили на стръмен скалист склон, за да не бъдат обградени от персийската конница в равнината. Мардоний се видял принуден да изпрати конните си стрелци да обстрелят гръцките позиции. Точно тогава хоплитите едновременно връхлетяли персийската кавалерия. Те успешно догонвали всеки ездач по неудобния за конете каменист терен. Битката постепенно се пренесла в равнината на Платея, където се включила и цялата персийска армия.

Термопилите

Бронзов шлем от епохата – коринтски тип

В настаналата сеч най-голямо влияние върху изхода на сражението оказали спартанците. Те без никакво усилие си проправяли път в бойните редици на персите, оставяйки след себе си само трупове. Сред цялата тази кланница спартиатите внезапно се оказали в непосредствена близост до самия Мардоний и един измежду тях хвърлил камък, с който убил персийския пълководец. Неговата смърт създала хаос в редиците на персите и те се разбягали. В ръцете на победителите попаднали несметните богатства, които се намирали във вражеския стан.

Докато траела битката при Платея, гръцката флота командвана от спартанския цар Леотихид и атинянина Ксантип настигнали и унищожили персийските кораби. Гръцкият (в частност Атинският) флот се превърнал в безспорен господар на Егейско море.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *