post

Битката при Каталунските поля (битката при Шалон)

Битката при Каталунските поля (битката при Шалон) е титаничен сблъсък на цивилизации и един от последните опити Рим да задържи господството си над Западна Европа. Сражението се е състояло между римските легиони водени от Флавий Аеций (Флавий Етий) и хуните на Атила.

Бледо подобие на империя

В началото на пети век след н.е., Западната Римска империя била в упадък. След 425-та година на престола властвал цезарят Валентиниан III. Но той бил император само по титла, защото имперските провинции били разпокъсани, а по границите налитали варварски племена. Бъдещето вещаело мрачни времена за земята на цезарите.

Дори в тези злощастни години, в Рим все още се намирали достойни римляни и един от тях бил Флавий Аеций. Той е роден през 395-та година в Дуросторум (днешна Силистра, България) и на младини получил възможността да живее при хуните като заложник. Там се запознал с техните обичаи и начинът им на водене на бой.

В политическата си кариера Флавий Аеций имал шанса да се добере три пъти до позицията на консул (432, 437 и 446 г.). На бойното поле също се сдобил с множество успехи – срещу вестготите, германите, бургундите и пр. Но на него се паднал и тежкият жребий да се бие с най-страшния противник за епохата си.

Хуните

хуни битката при каталунските поля

хуни – художник: Мариус Козик; източник: Тоталните войни на Рим II, лиценз: неясен;

В началото на пети век над Източна Европа се стелела проказата на хунските набези. Нямало село или град, в които да не се носела мълвата за ужаса от варварските нападения. Хуните налитали, убивали и опожарявали, грабели и после се оттегляли. Те били изцяло конен народ и за тях конят се явявал свещенно животно. Основното им оръжие бил композитния лък. С него от движение те засипвали враговете си с дъжд от стрели.

В началото на 30-те години племето се намирало под управлението на Руа, който си нямал свои деца. През 434 година, след кончината му, той  бил наследен от братовите си синове Атила и Бледа. Подир неясната гибел на Бледа през 445-та година, Атила останал единствен предводител на племената под негова власт.

Атила, битката при каталунските поля

Атила – предводителят на хуните

Под неговото ръководство хуните се превърнали в още по-голям кошмар за уседналите народи. Някои племена се присъединявали към ордата на пришълците, а онези които не следвали Атила имали основателна причина – те вече били убити от него и войската му.

В началото на пети век славянските племена правели първите опити за заселване на днешните български земи. През 447 година те трябвало да се сблъскат лице в лице с ужаса наречен хуни, които по заповед на Атила разграбили и опустошили Средец (дн. София). Когато на изток в Европа не останало нищо за грабене, свирепите ездачи отправили поглед на запад.

Политически игри

В сложната политическа обстановка тогава, всеки бил враг на всеки и въпреки това алианси се образували за един ден и се разпадали на следващия. Хунската заплаха за западните европейски земи, накарала племената на вестготите и аланите да приемат предложението на Флавий Аеций за съюз и за съвместни военни действия.

От своя страна Атила получил предтекст за открит конфликт, когато императорската сестра Хонория, водена от личните си интереси му предложила брак и половината земи на Западната Римска империя. Хуните налетяли като скакалци над Галия (дн. Франция), което бил и последният исторически ход довел до битката при Каталунските поля.

Началото на сблъсъка

Флавий Аеций, Атила, битката при Каталунските поля

Флавий Аеций – кадър от филма Атила (2001)

През юни 451-ва Атила обсадил град Аврелиан (дн. Орлеан), когато към него се отправил Флавий Аеций и неговият съюзник – кралят на вестготите Теодорик I. Но дори и двете армии заедно, не наброявали половината от войниците на хунската орда.

В това време обсадата на Орлеан се затягала. Тя се превръщала в кошмар за жителите на града и аланският градски наместник Сангибан обмислял да се предаде и да търси пощада. Но продължителните боеве в покрайнините на града, застрашавали хуните да бъдат ударени в тил от настъпващите западни съюзнически войски. Атила заповядал всеобщо отстъпление и се подготвил за решителната битка. Той избрал за място на боя равнините на Каталунските поля, където неговата конница щяла да маневрира свободно.

Макар армията на Атила да наброявала стотици хиляди души, нейното хунско ядро било съставено не повече от 10 000 конника. Те се разположили в центъра на бойната линия, а крилата били поверени на огромното множество от други племена. Лидерът на хуните избрал това подреждане, защото Флавий Аеций разположил в центъра на линията си най-слабите си съюзници – аланите. Това бил доста нетипичен ход за римлянин.

Същият онзи Сангибан, който доскоро обмислял да се предаде, в решителната битка щял да поеме удара на най-страшните хунски войни. Но римският пълководец не бил глупак. Той предвиждал, че центърът ще се огъне, което щяло да „засмуче“ вражеските сили. Затова римлянинът разположил на дясното крило войските на Теодорик, а на лявото римските легиони, подсилени с франкски племена и други ауксиларни части. Целта била двете крила да се затворят като челюстите на звяр около многобройните хунски пълчища. Започвала битката при Каталунските поля.

Битката при Каталунските поля

Атила чакал до ранния следобед на 20 юни, за да изнерви противника, когато след една конна престрелка, хуните започнали стремглаво нападение. Вестготите на Теодорик се сблъскали челно с остготските съюзници на Атила, а лявото римско крило налетяло на гепидите и останалите племена от хунската коалиция. В центъра обаче, хунските ездачи направо смазали частите на Сангибан. Битката при Каталунските поля продължила до здрач и подир това. Мракът падал, но дори тогава нито една от двете страни не търсела начин да се оттегли.

Теодорик I, битката при Каталунските поля

Романтично изображение на Теодорик I – владетелят на вестготите; худ.: Félix_Castello;

В решителният момент на сблъсъка, Теодорик самоотвержено оказал нужния натиск и сражението се обърнало в полза на Рим. Точно тогава конят му го хвърлил и той бил изпотъпкан до смърт от конете на собствените си войници. Друга версия за гибелта му е, че бил пронизан от копие, но каквато и да е истината, това лишило западните съюзници от решителна победа.

Въпреки бащината си смърт, синът му Торизмунд запазил присъствие на духа и повел вестготите отново напред. В мрака той объркал хунските конници със своите и се озовал на косъм от собствената си гибел, но накрая оцелял и удържал своя дял от победата.

Заради загубата на контрол над ситуацията, към полунощ Атила и хуните му се оттеглили, което ги спасило от пълно унищожение. Отделни сблъсъци продължавали през цялата нощ, но битката постепенно затихвала. На сутринта Флавий Аеций, макар и победител, все още виждал остатъка от вражеската войска да се прегрупира в лагера си. Но това не била организация за нападение, а за отстъпление.

Последствия от сражението

Римляните и съюзниците им били убили толкова много от войните на Атила в битката при Каталунските поля, че сражението не можело да бъде подновено, още по-малко пък хунската експанзия на запад. От друга страна римският пълководец не виждал причина да унищожава хуните, защото те били заплахата, която сплотявала западните племена и спирала междуособните им вражди.

Мнозина историци вярват, че двете армии са имали близка численост. В действителност римляните и съюзниците им не са можели дори да мечтаят да обградят противника си. Тази е и най-правдоподобната причина Флавий Аеций да използва тактика подобна на тази на Анибал Барка при Кана. Вероятният числен състав на западните съюзници е бил около 50 000 души, а хуните на Атила и техните съратници са брояли около 100 000 мъже. Когато римляните погледнали равнината след битката при Каталунските поля възкликнали: cadavera vero innumeraтрупове наистина безброй!

Флавий Аеций се сдобил приживе с прозвището „последният римлянин„, което му навлякло завистта на неговия император. През 454 година на 21 септември, след дворцова интрига, Валентиниан III собственоръчно заклал великия генерал. Една година по-рано се бил споминал в съня си и страховитият Атила, който пък бил наречен от враговете и жертвите си „бичът божи„. Смята се, че недълго след неговата смърт, хунските племена се пръснали по белия свят и според германски историци, малка част от тях се присъединили към българите в Азия.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!