post

Битката при Кадеш 1274 година пр.н.е.

Битката при Кадеш е антично сражение между хетите и египтяните, състояло се през 1274 година преди новата ера в земите на днешна Сирия. Тя е един от първите добре документирани исторически военни сблъсъци. Освен това след нея се поставят основите на външно-политическите отношения между двете империи, което може да се разглежда и като един от първите опити за изграждане на международна система за взаимоотношения.

Предистория

Античният град Кадеш се локализира на сирийска територия и от историческите извори се знае, че конкретно самото селище се е намирало на река Оронт. Съществуват хипотези, че вероятно градът може да се асоциира с останките от Тел Неби Менд, селище което е на 24 км Югозападно от Хомс, Сирия.

Той е представлявал значителен търговски център с важно стратегическо значение. Това допълнително увеличавало важността на битките за тези земи, които египтяните и хeтите регулярно провеждали. Битката при Кадеш се превърнала във върховния сблъсък между тези две антични цивилизации. Тя била и най-голямото сражение на колесници до този момент в историята.

Предпоставки за битката при Кадеш

От незапомнени времена хeтите провеждали походи в Египет. Те били народ, чиято държава се разпростирала в централна и източна Мала Азия и постепенно преминавали в имперски възход. Техните набези представлявали сериозен проблем още за фараон Тутмос III (1479 – 1425 г. пр.н.е. годините са спорни). Като завоевател той съумял да разгроми владетеля на Кадеш и превзел града след битката при Мегидо през 1457 г. пр.н.е.

фараон Сети I, битката при Кадеш

фараон Сети I;източник на изображението Уикипедия, лиценз на изображението: CC BY-SA 3.0

С годините търговският център излязъл извън контрола на Египет и за това фарон Сети I, бащата на Рамзес II, провел кампания за неговото повторно овладяване. Не дълго след това обаче, хeтите успeли да го превземат, укрепят и присъединят към империята си.

Младият фараон Рамзес II, едва качил се на престола и воден от амбиции, решил да се подготви за поход на север. Целта му била да отблъсне хeтите от досегашните им сирийски територии, като по този начин да върне Кадеш и да разшири земите намиращи се под владението на Египет.

Подготовката на похода

Според изворите Рамзес II  поръчал да се създаде град, който бил наименован Пер – Рамзес, което ще рече къщата на Рамзес или градът на Рамзес. Той представлявал наполовина частен двор за развлечения, наполовина военен индустриален комплекс. В града е имало няколко работилници за коване на оръжия, тренировъчни площадки за войниците, коне, производство на колесници и всички необходими ресурси за водене на военни кампании.

След продължителна подготовка Рамзес II мобилизирал своята армия. Тя била огромна и се състояла от 4 корпуса кръстени на египетските богове Амун, Ра, Птах, Сет. Всеки от корпусите имал пехота, стрелци, ударни отряди от бойни колесниции и се командвал от генерал. Била сформирана елитна дивизия с войници подбрани от четирите корпуса и тя щяла да се придвижи отделно по море. С тази сила, Рамзес II подновил експанзионистичната политика на баща си Сети I, като започнал едномесечен поход към Палестина и Сирия през 1274 г. пр.н.е.

Началото на кампанията

Муватали II - предводителят на хетите

Муватали II – предводителят на хетите

За хетския цар Муваталу (Муватали II) станало очевидно, че за да удържи своите позиции в Сирия ще трябва да проведе широкомащабна кампания срещу Египет. Той също мобилизирал десетки хиляди войници и се отправил да пресрещне Рамзес II. Армията му се разположила под стените на града и започнала да се подготвя за битката при Кадеш. Хетите се намирали в значително изгодна стратегическа позиция и били решени се сдобият с победата.

По време на похода Рамзес оглавявал корпуса Амун. В желанието си да нападне своя враг бързо и ефективно, фараонът и войниците му се откъснали прекалено много от останалите три корпуса. След това той направил още една грешка, като повярвал на двама бедуини. Те му съобщили, че хетския цар се е изплашил от прииждащите египетски части и избягал. Тази лъжлива новина направила фараона значително по-дързък.

Битката при Кадеш

Всъщност хетите били в непосредствена близост и египтяните навлизали в засада организирана от тях. Скоро след залавянето и побоя на двама хетски съгледвачи, Рамзес разбрал, че е в обсега на врага, който имал повече от 40 000 войници. Фараонът разполагал само с 5000 египтяни. Той трябвало сам, с предвожданата от него военна част, да води сражение, за да успее да се върне обратно.

Рамзес II в битката при Кадеш

Рамзес II в битката при Кадеш (релеф от храма в Абу Симбел)

Първата му стъпка била, вечерта преди сблъсъка да изпрати вестоносци до останалите три корпуса, които да ги накарат да побързат. Но на следващото утро, прииждащите египетските военни колони били нападнати от засада от голям отряд хетски тежки бойни колесници. Корпусът Ра бил унищожен и само колесниците му се добрали да лагера на Рамзес. Те едва съумяли да го предупредят за опасността и колесниците на хетите връхлетяли египетския стан.

Объркването на битката се споменава в поемите Пентавър като се говори за това как линиите на дивизията Амун били разпокъсани. Хетската кавалерия разпиляла египетската пехотка и останалите тълпи се отеглили към египетския лагер.

Тук хетите допуснали същата грешка както фарона. Колесниците им неусетно се били отдалечили твърде много от многобройната им пехота. Задръстени сред палатките и богатствата на египетския лагер, хетските войни се оказали под непрестане дъжд от стрели. Египтяните ги издърпвали за дългите коси, поваляли ги на земята и ги убивали с бронзовите си брадви. Въпреки че първата атака с колесници била спряна и отблъсната, Муваталу изпратил нови 1000 тежки колесници срещу египетския лагер.

Обратът

Осъзнавайки своята ситуация, Рамзес II реорганизирал остатъка от своята дивизия и се хвърлил смело срещу врага. В решителните мигове пристигнали елитните войски от корабите на египтяните. Фараонът започнал да търси начин да се добере до останалата част от армията си.

Хетите не съумяли да се възползват напълно от своето числено преимущество, като Муваталу не включил нито един пехотинец в сражението. След пристигането на корпуса Птах, Рамзес окончателно обърнал хода на битката. С включването на дивизията начело с фараона, хетите били отблъснати до река Оронт, където много били издавени.

Така Рамзес се озовал между реката и нападателите от една страна и резервите на Муваталу в Кадеш. Не се знаят причините защо хетския цар не е използвал своето числено преимущество. Той стоял и гледал безучастно как висшето хетско командване падало пред Рамзес, като дори и собствения му брат погинал в сечта. Интересното е, че Рамзес обявил победа над хетите, но същото сторил и хетския цар. В действителност и двете страни се опитвали да прокарат своята собствена пропаганда. Но факт, който трябва да се отбележи е, че Кадеш е останал в ръцете на хетите.

Епилог

договорът след битката при Кадеш

мирният договор между хетите и египтяните; източник на изобр.: Уикипедия; лиценз на изображението: CC BY-SA 3.0

Битката при Кадеш е най-старателно записаната битка в древността, като са отбелязани и двамата противника в качеството си на победители. В продължение на векове победата на Рамзес II (според поемата Пентавър) се е приемала като 100 % истина, но съвременните историци имат нов прочит на събитията. По-скоро се смята, че надписите са пропаганда и според историческите доказателства сражението е свършило наравно. Хетската гледна точка за тогавашните събития е по-обективна и е открита в артефакти в разкопките при Богхазкьой.

Двете страни се завърнали триумфално като победители след битката при Кадеш. Дори храмовете на Рамзес били окичени с релефи изобразяващи желаният резултат. След 15 години при Кадеш се провели преговори между Рамзес II и Хатушаш III. По време на тях страните договорили мирните условия и сключили първия документиран мирен договор в древността.

Битката при Кадеш впоследствие станала още една причина за помирение между хетската държава и Египет през 1258 г. пр. Хр. Допълнително уточнение е, че в договора за мир влезли и условия гарантиращи депортирането на бегълци от благороден произход, които са потърсили убежище в другата страна. Подобна клауза е прецедент в античния свят. В това отношение дори договорът от Месилим (Месопотамия през 2550 г. пр. Хр.) не би трябвало да се смята за мирен договор тъй като той уточнява граници, но не и мир.

Основните последици от мирния договор между хети и египтяни са, че се установили здрави политически и търговски връзки между тях. Те довели до търговия, обмяна на опит в земеделието, технологично развитие, което от своя страна подобрило живота на хората в двете държави. За сключването на този мирен договор и установяването на приятелски отношения спомогнало и разрастването на Асирия, която представлявала разрастваща се заплаха за хетите.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!