post

Битката при Абритус и гибелта на император Траян Деций

Античният град Абритус (ABRITVS) е процъфтявал в североизточната част на Римската империя (сега България). Днес разкопките му се намират в местността Хисарлъка на около 2 километра от град Разград. Изпървом там е имало тракийско селище. Самият град обаче възникнал през първи век от новата ера, като в началото е бил укрепен римски форт.

По това време доста от градовете се образували по подобен начин, а някои и до днес съществуват под формата на европейски столици и мегаполиси. Абритус прерастнал във важен градски център в римската провинция Moesia Inferior (дн. Мизия). В града през втори век се е разполагала втора кохорта на ХI Клавдиев легион, лагеруващ в Дуросторум (дн. Силистра), имащ за задача да охранява северната граница на Римската империя.

Абритус, ABRITVS

Останки от античния град Абритус (ABRITVS) – северната порта

ABRITVS станал свидетел на една от най-трагичните за Рим битки. В средата на трети век след Христа (251г.), нашествие на готи в Мизия създало сериозни проблеми на империята. Това били смутни времена, в които на императорския трон владетелите се сменяли на всеки две години. За около век, близо петдесет души станали носители на скиптъра на цезаря. Епохата останала известна като ерата на войнишките императори.

В средата на трети век сл.н.е. на власт бил император Траян Деций, чието царуване започнало през 249 година и продължило само до 251 година, когато се състояла битката при Абритус.

император Траян Деций

император Траян Деций

Възкачването на Траян Деций на престола

Траян Деций дошъл на власт, след като част от дунавските легиони се разбунтували и той бил изпратен в Мизия да ги умиротвори от действащия тогава император Филип Арабски. Роден на Балканския полуостров, Деций бил съпричастен към съдбата на местните войници. Когато пристигнал при метежно настроените легионери, те го припознали като свой лидер и го обявили за император, защото той бил един от тях. Генерал Деций се оказал принуден да ги поведе обратно към Рим, за да узурпира императорския трон.

Научил лошите новини, император Филип Арабски побързал да изведе своите легиони срещу тези на претендента. В един от алпийските проходи се състояло кърваво сражение между ветераните на Деций и новобранците на Филип. Последният загубил битката и паднал убит в сражението. В Рим Траян Деций бил корован официално от Сената и получил титлата император.

Религиозни сблъсъци и епидемия в Рим

император Деций

Свети седем отроци от Ефес – смята се, че са християнски мъченици, жертви на гоненията срещу християните

През краткото си царуване, новият владетел се опитал да възстанови старите порядки и религиозни вярвания. В империята по това време съществувала много голяма и бързо разрастваща се деструктивна религиозна секта, която проповядвала идването на митичен спасител и презрение към постиженията на човешката цивилизация.

Нейните последователи днес се наричат християни, название което произлиза от гръцкото Христос (Месия, Спасител). За да умилостиви старите римски богове, Траян Деций подложил на натиск християнското население, то да участва активно в езическите обреди. Според свидетелства на християнските хронисти, тези, които отказвали да се подчинят, били бичувани или дори убивани.

Това било възможно най-лошото решение на проблема от страна на императора. Християните отричали в ученията си земния свят. Затова ако някой измежду тях загинел заради вярата си, той се превръщал в мъченик и това вдъхновявало всички останали последователи на религиозния култ.

От друга страна, в преследванията загивали само истински вярващите, а нагаждачите и опортюнистите давали подкупи или просто извършвали езическите обреди.

Макар Деций да се опитвал съвестно да изпълнява задълженията си, събитията се развивали твърде зле за него. През 250-та година чума нападнала Вечния град. В отчаянието си, римляните обвинили отново християнските общности и напрежението прерастнало в кървави сблъсъци. В цяла Италия били издигнати езически олтари за животински жертвоприношения, но те не намалили религиозното напрежение и още по-малко гнева на боговете.

Нашествието на готите

готи, битката при Абритус

гравюра изобразяваща християнизацията на готите

В тези смутни времена, племената на готите се възползвали от бедите на Рим и слабостта на Империята, като започнали непрестанни рейдове в Мизия. Град Никопол бил обсаден от тях, но пристигането на римските легиони ги изненадало и те трябвало да се оттеглят.

Начело на римската армия яздел лично самият император, а редом с него го препускал големият му син Херений Етруск. Той бил обявен от баща си за съимператор и го следвал в тази кампания, за да се сдобие с военен опит и слава.

Кралят на готите Книва се принудил да придвижи армията си през Хемус (Стара планина) в Тракия. Там при Берое (Стара Загора), той съумял на свой ред да изненада римляните, да ги разбие и да разграби лагера им.

След това успешно сражение, необезпокоявани варварите обсадили и превзели Филипополис (Пловдив) с помощта на местния градоначалник. Наместникът си мислел, че Книва ще го направи следващия римски император, но жестоко се излъгал.

Тази победа изтощила готите и те потърсили начини за връщане назад, но тогава римляните ги ударили неочаквано. Кралят на готите  поискал споразумение, но император Деций отказал да преговаря с варварите и така се стигнало до битката при Абритус.

Битката при Абритус

В началото на юни 251 година, командването на готите избрало една блатиста местност около град Абритус за място на решителното сражение. Скоро римската армия пристигнала и се разположила на стан. Император Траян Деций и император Херений Етруск издигнали голям олтар и за последен път потърсили опора в боговете на техните предци.

битката при Абритус

Барелеф, изобразяващ военен сблъсък между римляни и готи

Когато бойните кохорти на Рим започнали своето настъпление, Книва вече знаел, че не може да се мери по сила с тях. Центърът на армията му направо бил пометен, но въпреки това, той имал подготвен добре скроен план. Маневрената варварска войска с лекота увлякла тежките римски легиони в блатата около града.

Последвала изненадваща контраатака от страна на готите. Огромни пълчища връхлетяли римляните в труднопроходимата местност и легионите били разбити. Преди края на битката, император Траян Деций слязъл от коня си и се хвърлил в предните редици на боя, където загинал и станал първият римски император убит от варвари.

Но предводителят на римляните не загубил само живота си в този отчаян сблъсък с новата религия, чумата и варварските пълчища. В началото, сражението при Абритус започнало с престрелка, в която паднал убит синът му Херений Етруск. Когато римският пълководец научил тази новина, той запазил самообладание като отвърнал: „Нека никой да не скърби! Смъртта на един войник не е голяма загуба за Републиката„. Не дълго след гибелта на двамата императори, чумата отнела живота и на престолонаследника Хостилиан – малкият син на император Деций.

Битката при Абритус се превърнала в една от най-трагичните страници от военната история на Рим, нареждайки се основателно до поражения като Требия, Тразимен, Кана, Кара, Тевтобургския лес и Адрианопол.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!