Битката в Тевтобургската гора

Битката в Тевтобургската гора от началото на I-ви век след н.е. е сблъсък между две коренно различни цивилизации. От една страна римското урбанизирано общество на мултинационалната империя, а от друга страна дивите и свободолюбиви германски племена. Унищожаването на римските легиони е тежка и съкрушителна загуба за римляните, която оставя трайни следи върху римската външна политика.

Раждането на легендата

В средата на Двадесети век нацистката пропагандна машина на Адолф Хитлер проповядвала радикален национализъм, като за целта търсела опора дори в легендите от историческото минало на Германия. Една от тези древни митични приказки всъщност е истинска и се използвала още от германските националисти през 19 век. Това е историята за Херман Германецът, който планирал, ръководил и спечелил сражението срещу римляните в Тевтобургската гора през деветата година от началoто на новата ера, по време на управлението на император Октавиан Август.

битката в тевтобургската гора

Арминий римлянинът или Херман германецът

Херман не винаги бил известен с това си име. Още дете, той бил отведен от римляните като политически заложник, който трябвало да бъде романизиран и възпитан в цивилизованите порядки на римското общество под името Арминий.

Херман произхождал от племето херуски – съюзници на Рим и бил син на благородник. През юношеството си и ранната си младост постъпил на служба в римската армия. Там се отличил с храбростта си и заслужено се сдобил с римско гражданство.

Арминий се радвал на почит и уважение от римляните и той самият се превърнал в римлянин. Във Вечния град, младежът възхитено се наслаждавал на римската цивилизация и архитектура, но още повече внимание отделял в изучаването на военните умения и дисциплина на армията.

По време на кампанията в Панония, Арминий бил част от акусиларната (помощна) кавалерия и имал възможността да наблюдава лично настъплението на легионите. Това оставило трайна следа в съзнанието му, защото осъзнал, че римляните са непобедими в открит и директен бой. По-късно и по волята на Октавиан Август, младият херуско-римски войник бил изпратен в Германия. Там той имал щастието да бъде посрещнат горещо от другия главен герой на тази стара история.

Арминий и Вар

Публий Квинктилий Вар бил опитен, жесток, алчен и самонадеян управител на провинция, като всеки друг по неговото време. Преди Германия той упражнявал наместничество над Сирия. За него се говорело в Рим, че влязъл в тази богата провинция като бедняк в знатен дом, а си тръгнал оттам като богаташ от бедняшка колиба.

Вар решил да приложи опита си от Близкия изток и в новите си германски „владения“. Ала германските племена били победени, но не завладяни, нито омиротворени и ни най-малко покорени. Грабежите на алчния наместник, жестоките наказания и обезоръжаването на германския нобилитет водели неизбежно след себе си гняв, недоволство и бунтовни настроения. Вар обаче бил сляп, за да различи свободолюбивия дух на Германия от вековното покорство на Сирия.

Тевтобургската гора

Тевтобургската гора през есента

Арминий римлянинът приел приятелството и гостоприемството на Вар, но германецът в него не споделял слепотата на своя щедър домакин относно неправдите на север от Рейн – в земите на неговите прадеди. Кога точно Арминий е взел окончателното решение да организира антиримска съпротива не е ясно, но е факт, че той съумял да съзаклятничи и обедини германските племена херуски, марси, хати, бруктери, хауки и сугамбри. Те били свободолюбиви варвари, които взаимно се ненавиждали, но при наличието на общ враг се съюзили с цел да запазят свободата и начина си на живот.

Както винаги се случва в подобни истории, появил се предател – Сегест – благородник германец и личен враг на Арминий, който отишъл при Вар и му донел всичко, което ставало в германските племена. Тези донесения събудили смях и досада в наместника и той с презрение отпратил Сегест, докато германецът отчаяно настоявал римляните да арестуват Арминий. Това бил почти театрален акт, който обаче подготвил историческата сцена за една от големите трагедии разиграли се в Древността.

Пътят през Тевтобургската гора

В края на месец Август или в началото на месец Септември на 9-та година, легиони XVII, XVIII и XIX се отправили към зимните си лагери по поречието на река Рейн. Като разузнаване и авангард пръв отпътувал Арминий с ауксиларната конница. Вместо да минат по обичайния си маршрут по поречията на реките Везер и Липе, легионерите на Вар избрали да преминат през Тевтобургския лес. Причината за това решение на римското командване било умелото внушение от страна на Арминий, че има въстание на юг, като за целта германецът съумял да нападне и опожари римските авантпостове по традиционния път.

Битката в Тевтобургската гора

Битката в Тевтобургската гора

Буйните гори винаги внушавали страх и суеверия у римляните, които били свикнали с откритите пространства. Придвижването им било допълнително затруднено от пресечения терен, теснините и заблатените местности. Съществувала непрекъсната нужда да се секат дървета, да се строят мостове или други съоръжения, които правели възможно движението на военната колона.

Освен всички тези несгоди се прибавяла и тежестта на големия обоз, множеството роби и невоенен персонал. За капак на всичко не се вземали никакви предохранителни мерки, а колоната се разтегляла много над допустимото и се губела от погледа под вековните сенки на Тевтобургската гора.

Засадата

Атаката на германските племена заварила римляните абсолютно неподготвени. Докато легионерите се опитвали да организират съпротива, ауксиларната германска кавалерия преминала на страната на бунтовниците и връхлетяла легионите с пълна сила. Без да могат да разчитат на централно командване, опитните легионери заложили на дисциплината и дали добър отпор. Арминий бил запознат с римската сила и оттеглил атаката, а Вар и трите легиона въпреки загубите, успяли да се прегрупират във временен лагер на една горска поляна.

Вечерта римското командване решило да продължи по избрания маршут и на следващия ден легионите отново навлезли в гората и засадите. Отвсякъде засадниците засипвали легионерите със стрели, камъни и копия. Германите връхлитали изневиделица, биели се докато римските войници се окопитят и отново изчезвали в мрачните дебри на Тевтобургската гора. Привечер на втория ден римляните отново се добрали до открита местност. Там те се разположили по-скоро на бивак, отколкото на военен лагер.

Гибелта на Вар и легионите

На третия ден кошмарът придобил нови измерения, защото се развихрила страховита буря. Тежкото римско въоръжение станало непосилно бреме, което отнемало силите и топлината на изтощените и мокри войници. Трудно проходимите блатисти местности се превърнали в непроходими.

Германските племена връхлетели с пълна сила и в гъсти редици. Прочутата римска дисциплина започнала да чезне. Командирът на римската кавалерия Нумоний поискал от Вар да отиде и да потърси помощ. Но това бил само предтекст, за да избяга и да спаси кожата си. Бягството му обаче се оказало неуспешно, защото Арминий бил предвидил и това. Нито един конник не успял да се спаси.

Битката в Тевтобургската гора

Битката в Тевтобургската гора

Нощта предпазила Вар от пълно поражение. Взето било решение за нощен марш, който рано сутринта извел останалите римските легионери на открито при Калкрийзе (мястото е спорно). Вместо спасение легионерите се намерили в центъра последното си сражение. Раненият Вар в разгара на битката постъпил благородно и отнел собствения си живот, последван от тримата си легати.

Оцелелите легионери били пленени и подложени на робство и жестоки жертвоприношения. Главата на наместника, Арминий изпратил на Маробод, вожд на германското племе маркомани. Той от своя страна я предал на Октавиан Август. Пленени били и трите орела – свещенните символи на легионите.

Последствия от поражението на Рим

В битката при Тевтобургската гора са били унищожени всецяло и трите легиона, три ескадрона конница и шест самостоятелни кохорти – общо около 25 000 души. Това военно поражение потресло Август до такава степен, че често сънувал кошмари и се събуждал крещейки: „Вар, върни ми легионите!“.

През 11-та и 12-та година, бъдещият римски император Тиберий и Германик (син на Друз), се върнали в Германия за наказателна акция. В периода между 14-та и 16-та година Германик отново провел поредица от наказателни акции. Той винаги следвал желязна дисциплина, сеел смърт и разруха и побеждавал всичко, което Арминий се опитвал да му противопостави. През 15-та година Германик успял да възвърне единия, а през 16-та и втория от трите пленени орли. Последният бил намерен през 41-ва година при управлението на император Клавдий.

Колкото до главния герой на тази история Арминий, той надживял и Октавиан Август и Германик. За голям срам на единоплеменниците си бил отровен от собствените си съперници в междуособните борби за надмощие. Въпреки бойните успехи на Германик, Рим никога повече нямало да се разширява на север от Рейн. Германите щели да си останат диви и свободни чак до средните векове.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!