post

Обединението на Германия – 1871 и ролята на Бисмарк в него

Обединението на Германия представлява военно-политически процес през XIX век, който след поредица от сблъсъци довел до окончателното формиране на единна германска държава в Европа.

Предпоставките за обединението на Германия

След като Свещената римска империя се разпаднала в резултат на Наполеоновите войни и после Виенския конгрес, въпросът за бъдещето на германските земи в началото на XIX век застанал на дневен ред.

Под егидата на Австрия се образувала Германска конфедерация с Федерално събрание, като германските държави били сведени до 39. За сравнение трябва да се знае, че по времето на Свещената римска империя те наброявали над 300. Кралство Прусия, която била една най-значимите измежду тях, се разполагала в североизточните части на немските земи – близо до Прибалтика.

По нейна инициатива бил създаден Германски митнически съюз през 1833-та. Той спомогнал за по-голямата интеграция на немските държави, особено след като през 1852-ра към него се присъедининили Олденбург и Хановер. Митническият съюз дал тласък за развитието на индустрията с търговските връзки, които създавал. Организирала се и национална железопътна мрежа. Разбира се допълнителен фактор за доброто икономическо развитие била и глобалната индустриална революция, свързана с ускорения напредък в областта на техническия прогрес.

В същото време, другата голяма немска държава – Австрия, заради твърде консервативната си политика, изоставала в икономическо отношение. В сравнение с държавите от Германския митнически съюз тя нямала същите темпове на развитие. Икономическите предпоставки за обединението на Германия изглеждали, че са на лице.

То представлявало и историческа необходимост, заради нуждата от формирането на единна немска култура и по-добрите възможности, които давала целокупната държава. Разбира се трябвало да се има предвид, че идеите на национализма били много популярни в европейските общества през XIX век.

Появата на Бисмарк и подготовката

Ото фон Бисмарк

Ото фон Бисмарк

 

Очертали се два възможни сценария за обединението на Германия – консервативния с център Австрия и либерално-националния с център Прусия. Пруският кайзер Вилхелм I имал амбиции да играе важна роля в тези процеси. Неговото желание било да развие военното дело, за да бъде армията готова за решителния момент. Той обаче не намерил подкрепа у либералите, които имали мнозинство в долната камара на пруския парламент.

Поради тази причина, на 23 септември 1862-ра Вилхелм I назначил за канцлер (министър-председател) Ото фон Бисмарк, бивш депутат и дипломат, който имал репутацията на консерватор и роялист. Той споделял идеите на монарха за укрепване на армията и за германското обединение.

Едно от първите действия на Бисмарк било обезпечаването на военните кредити, макар и с цената на нарушаване на конституцията. Благодарение на тези му ходове, пруската армия се модернизирала и повишила многократно своята боеспособност. Наборната служба била увеличена от две на три години, което довело до нарастване на числеността ѝ.

Сключен бил търговски договор с Франция и се подобрили отношенията с Руската империя, в опит да се изолира Австрия. Необмислените действия на новия датски крал Кристиян IX дали допълнителна възможност за Бисмарк да започне процеса по обединение. През 1863г. кралят окупирал херцогствата Шлезвиг и Холщайн, които се приготвяли да станат част от Германския митнически съюз.

Съюзници или врагове

Канцлерът потърсил съюз с Австрия, за да могат двете държави съвместно да воюват срещу Дания. Немските армии бързо съумяли да превземат Шлезвиг и Холщайн, а Кристиян IX, който не намерил подкрепа от никоя велика сила, се видял принуден да признае поражението си.  На 30 октомври 1864г. във Виена бил подписан мирен договор.

Австрия и Прусия си поделили херцогствата. Но само година по-късно Бисмарк започнал да се готви за решителната война срещу доскорошния си съюзник Австрия. През октомври 1865-та той се срещнал с френския император Наполеон III в Биариц. Там успял да си осигури неутралитета на Франция, в случай на военен конфликт между немските държави.

Малко по-късно Ото фон Бисмарк сключил военен съюз с Италия на Виктор – Емануил II, който бил насочен срещу Австрия. Така Прусия със подсигурен тил, можела спокойно да очаква предстоящата война. През пролетта на 1866-та канцлера направил всичко възможно да провокира Австрия с действията си. Първо лансирал своята идея за единен парламент в германската конфедерация, а освен това разположил свои войски в Шлезвиг.

Сблъсъкът с Австрия

На 11 юни 1966г. Австрия обявила война на Прусия. По-голямата част от германските държави и Италия застанали на страната на Бисмарк. Войната била кратка, тъй като прусаците успяли в рамките само на няколко седмици да сломят империята на Хабсбургите.

На 3 юли се състояло решителното сражение при чешкото село Садова, където Прусия извоювала категорична победа. Германските офицери подготвили триумфално шествие във Виена.  Но Бисмарк се обявил против подобна демонстрация, която завинаги би му спечелила омразата на Австрия. На 23 август бил подписан Пражкия мирен договор. Прусия си осигурила Шлезвиг – Холщайн, Хесен – Касен, Насау и Хановер, както и ангажимента на Австрия да не се намесва в процесите по германското обединение.

Този договор на практика довел до края на Германската конфедерация, като под егидата на Прусия на 2 февруари 1867г. се създал Северногермански съюз. Войските били поставени под пруско командване, а кайзер Вилхелм I оглавил на общността.

Френско-пруската война

Финалният етап от обединението на Германия обаче тепърва предстоял. През 1869г. възникнал спор за испанския престол, като от Пруска страна бил предложен Леополд Хохенцолерн-Зигмаринген. Това предложение не устройвало Франция. В хода на преговорите с Наполеон III, кайзерът решил да отстъпи. Но Бисмарк променил духа на Емската телеграма до френския император, така че тя звучала твърде неуважително.

френски артилеристи

френски артилеристи – епизод от Френско-пруската война

На 16 юли 1870 френското Национално събрание решило да обяви война на Прусия и три дена по-късно започнали военните действия. Германците спечелили решителни победи при Нанси на 14 август и при Седан на 2 септември, като успяли да пленят голяма френска армия.

Два дни по-късно в Париж избухнало въстание, което свалило Наполеон III от власт и провъзгласило Франция за република. На 19 септември столицата била обсадена от германските войски. Французите се видяли принудени да капитулират.

На 18 януари 1871-ва, в огледалната зала на Версайския дворец било провъзгласено обединването на германските държави в името на кайзер Вилхелм I. По силата на подписания на 10 ма мирен договор във Франкфурт, на Франция били наложени 5 милиарда франка репарации, а Елзас и Лотарингия станали част от обединената Германска империя.

Територията на новата държава достигнала 540 858 квадратни километра с 41 милиона население. За изключително кратък период от време (по малко от 10 години), Ото фон Бисмарк успял в пълна степен да реализира целите си. Той превърнал Германия във велика сила с добре развита индустрия и боеспособна армия. Тя станала мощен фактор в сърцето на Европа и щяла да играе важна роля в предстоящите политически събития от края на XIX и началото на XX век.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!