post

Балканската война и участието на България в нея

плакат на междузвездни войни

Балканската война е военен конфликт, който започва на 5 октомври 1912 г. Държавите от Балканският съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) са разпределили ролите си. Те са водени от общата цел да изтласкат Османската империя от европейския континент.

Първите сражения на Балканската война

Българските войски нахлуват в турските територии още същия ден, след като войната е обявена официално. Първа българска армия влиза в жестока схватка с османците, при селата Петра, Селиолу, Гечкенли и др., намиращи се в подножието на планината Сакар.

Първата Балканска война

български войник дава вода на ранен турски войник

В решителния момент, към нея се присъединява Трета армия, водена от ген. Радко Димитриев, която извършва изненадващ преход през Стралджа. Турските войски са разбити и обърнати в бягство, а българите спокойно влизат в Лозенград. Датата е 11 октомври (стар стил) и първата голяма българска победа остава в история под назаванието Лозенградската операция. Възползвайки си по най-добрия начин от събитията, Втора армия успява да постави под обсада крепостта Одрин.

Османските войски концентрират силите си по линията Люлебургас – Бунархисар. Първа и Трета армия смело атакуват на 15 октомври и три дни по-късно противника е разбит и изтласкан и от там. Турците са принудени се приберат още по-навътре в империята и да се укрепят при Чаталджа. Тя се намира само на около 30 километра от Цариград, което е показателно за големите българските успехи и то при положение, че не са минали и 20 дни от началото на войната.

Другите фронтове

В Родопите и в Източна Македония Родопският отряд и Седма рилска дивизия също постигат значими победи в битките с турците. В резултат на успешните бойни действия са освободени Кърджали, Банско, Неврокоп (Гоце Делчев), Горна Джумая (Благоевград) и др.

Частите на Седма рилска дивизия се насочват към Солун. Там прехвърчат и първите искри между съюзниците. Гърците не могат да приемат, че български войски ще влязат в града, към който те имат претенции. Затова успяват да сключат сделка с турското командване и да си осигурят „служебен вход“ в Солун. Това става буквално дни, преди българите да пристигнат в него.

Хамидие - гордостта на турския флот

Хамидие – гордостта на турската флота

Междувременно отоманския флот обстрелва някои български черноморски пристанища. На 7 срещу 8 ноември през нощта, българският торпедоносец „Дръзки“ успява фатално да торпилира тежкия бронепалубен крайцер „Хамидие“ (боен кръстосвач). По този начин той го вади от строя. Въпреки че турците си го прибират, неговата повреда слага кръст на турските военноморски планове.

Развръзката

Притеснени от вихреното настъпление на българската армия, османците опитват да го спрат по дипломатически път. На 27 октомври в лично писмо до цар Фердинанд, великият везир Кямил паша предлага примирие. Между монарха и правителството настъпва полемика, как да реагира България на предложението. В крайна сметка на 4 ноември армията подновява щурма и атакува противниковите позиции при Чаталджа. Този път обаче българите не успяват да преодолеят съпротивата и това е първи неуспех за българските въоръжени сили.

На 12 ноември двете страни влизат в преговори. България представлява Сърбия и Черна гора, а Гърция се отказва от преговорите, след като исканията им не са удовлетворени. На 20 ноември примирието е сключено, като войските запазват заеманите позиции. Преговорите за мирния договор трябва да започнат в Лондон 10 дни по-късно.

Лондонската конференция

Стоян Данев

Стоян Данев

Събитието е официално открито на 3 декември 1912 г. в двореца „Сейнт Джеймс“. България е представяна от председателя на Народното събрание Стоян Данев, опитния дипломат Михаил Маджаров и генерал Стефан Паприков. На път за Лондон Данев минава през Букурещ, където към него са отправени румънските искания за корекция по границата в Добруджа, като „компенсация“ за очакваното българско териториално разширение.

Освен това България има и трудности във връзка с все по-нарастващите противоречия между балканските съюзници за разпределението на отвоюваните територии. На 10 декември все пак Данев внася колективното предложение на съюзниците.

От турската империя се иска да се откаже от всички свои територии на запад от линията Мидия – Родосто и да предаде егейските острови. То е отхвърлено и Турция излиза с контрапредложение – да запази Одрин, а Македония и Албания да получат автономия. В отговор на това, съюзниците заплашват с подновяване на военните действия. В началото на следващата година, турските власти са призовани към отстъпчивост и от страна на представителите на Великите сили.

Точно когато османците се готвят да приемат предложението на Балканският съюз, на 10 януари в Цариград е извършен младотурският преврат. Властта е взета от радикали, които не са склонни на никакви отстъпки. На 16 януари преговорите в Лондон са прекъснати и военните действия са подновени.

Финалният етап на войната

Турците използват времето в което се водят преговори, за да укрепят позициите си и да засилят войсковите си части. След 20 януари те започват настъпление при Чаталджа и Галиполи. Планира се и десант през Черно море, който да изненада българите в гръб. Българските войски обаче успешно се справят с османската офанзива и успяват да задържат позициите си.

българските войски превзели форта Айвазбаба пред Одрин

българските войски превзели форта Айвазбаба пред Одрин

Решителен характер за края на войната има българският щурм на Одринската крепост. След тридневни боеве, комендантът Мехмед Шукри паша се предава на 13 март 1913 г. Това е един от най-значимите бойни успехи в българската история. Българските военни смайват света с действията си по превземането на считаната за непревземаема крепост.

Балканската война. самолет Албатрос F2

Албатрос F2, който става първият самолет – бомбардировач през Балканската война. По време на мисиите си е управляван от пилот Радул Минков и навигатор Продан Топракчиев

При атаките си те осъществяват и първите въздушни бомбардировки на европейския континент. Българката Райна Касабова, която участва в един от курсовете на „Блерио XI“ става първата жена в света, участвала в боен полет.

самолет Блерио 11, Балканската война 1912

Самолет Блерио 11 от Балканската война 1912г. Вероятните пилот и навигатор на изображението са поручик Симеон Петров и майор Васил Златаров. Възможно е обаче пилотът да е италианецът Джовани Сабели; източник на изображението: списание Time;

Подновяването на преговорите

Вторият кръг от преговори в Лондон започва на 18 април. Отмиращата османска империя е категорично сразена и е ясно, че ще трябва отново да отстъпва. Истинското изпитание пред България обаче е да постигне съгласие със своите съседи и съюзници.

Сърбия е завзела „спорната“ и големи части „безспорната“ зона в Македония. Категорично отказва да допусне съвместно управление, както е по-договор и предприема постоянни провокации срещу българските войски. Отношението към българите в завладените от тях земи пък е отвратително.

Гърция здраво държи териториите в Южна Македония, до които е стигнала войската ѝ и отказва да се споразумее с България. През февруари и май съответно провокират сраженията при Негрита и Ангиста срещу разположените там български военни части.

Румъния от своя страна продължава със своя натиск, като отправя крайното искане България да отстъпи територията до линията Тутракан – Балчик. Под натиска на Русия и Австро-Унгария, Царството е принудено да влезе в преговори със северния си съсед. В Петербург се провежда конференция, с представителството на Великите сили, която в крайна сметка завършва с подписването на Петербургския протокол на 26 април 1913 г. Стига се компромисно решение, от което и двете страни не са удовлетворени – България отстъпва град Силистра на Румъния.

Дипломатическият завършек на войната

На 17 май 1913 г. е подписан Лондонският мирен договор, с който официално е сложен край на Първата Балканска война. Османската империя загубва огромната част от териториите си разположени в Европа – Одринска и Беломорска Тракия, Македония, Косово и Санджака, Епир и о. Крит и т.н. всичко на север от линията Мидия – Енос.

Договорът обаче не урежда докрай статута на тези земи. Разпределението им е отговорност на страните от Балканския съюз.

Българската армия свършва по прекрасен начин това, за което се е подготвяла в продължение на повече от 30 години. Тя има основна заслуга за разгрома на Османската империя. Големите военни успехи на България обаче предизвикват общата завист на нейните съседи, а така също и страх от това, че Царството ще се превърне в регионален хегемон на Балканите. Именно заради тези очаквания, довчерашните съюзници са обединени от идеята да задържат стратегически важните изконни български територии. Българската дипломация се озовава в изключително сложно положение, за което не е сигурно, че е подготвена.

Интересен факт: По време на Балканската война, бъдещият революционер Лев Троцки станал автор на богата кореспонденция против славянските държави, в това число България и Гърция. Той отстоявал идеята, че зад цялото насилие стояла дългата ръка на руския царизъм. Заради тази си дейност, българската държава му забранила да посещава фронта и Троцки се превърнал в нежелана личност в българските земи.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *