post

Атина – битката при Маратон

Битката при Маратон е ключово сражение за цялата западна цивилизация, при което младата атинска демокрация се озовава поставена на изпитание през 490 година преди Христа, в титаничен сблъсък за собственото си съществуване. В него, гръцките войски разгромяват персийските нашественици в края на август (днес 12 септември) и с това утвърждават новата си форма на държавно управление – демокрацията.

Прелюдия към битката при Маратон

През 493 г пр. н. е. Дарий I (владетелят на Персия) изпратил голяма войска начело със своя зет Мардоний към Хелеспонта. Целта била да се овладеят проливите между Мала Азия и Европа и същевременно да бъдат сразени гръцките полиси. Тази кампания приключила неуспешно както за персийския флот, така и за сухопътните сили на империята.

На следващата година владетелят на Персия изпроводил парламентьори до гръцките държави с искането за „земя и вода„, което трябвало да се тълкува като признание за върховната му власт над тях. Македония, Тесалия, Беотия, Аргос и Егина веднага се покорили на персийския архонт.

В Спарта емисарите на Дарий били пуснати в кладенец с думите: „Вземете си земя и вода колкото искате!„. В Атина пратениците намерили гибелта си изхвърлени от високите скали. Персийският владетел бил вбесен до такава степен, че си назначил роб, който всяка вечер преди вечеря да му напомня: „Господарю, не забравяйте атиняните!

Дарий, битката при Маратон

изображение на персийския владетел Дарий върху ваза

На отговора на атиняните и спартанците, Дарий можел да противопостави само нов военен поход. През 490 г. пр. н. е. начело на сухопътната армия на Персия застанал Артаферн – племенник на владетеля. Военоморските сили оглавил военачалникът Датис.

След поредица набези и сражения, персийският флот най-сетне извършил десант на източния бряг на Атика в Маратонската равнина. Там на 9-ти септември същата година се състояла една от най-важните битки в историята на западната цивилизация.

атина, битката при маратонското поле

сърцето на атинската демокрация

Защо точно Атина и Маратон

За най-влиятелната държава сред гръцките полиси минавала Атина. Тридесет години по-рано атиняните били изгонили своя владетел тиранинът Хепий и установили нова форма на управление – демокрацията. Демокрация на гръцки означавало „народовластие“ и е управленска форма, при която държавната власт произтича от народа и за народа.

Хепий избягал в Персия и станал политическа пионка на персийския владетел. През 490 г пр.н.е. заедно с персийските нашественици се завърнал и атинският тиранин. Лично той посъветвал Датис да дебаркира в Маратонската равнина. Тя била изключително подходяща за персите, защото създавала възможности да разгърнат конницата си и леката пехота.

Последни стъпки преди сблъсъка

Докато Датис разтоварвал корабите и заемал позицията си, в планините се събирала гръцката армия. Единадесет хиляди души влизали в състава на въоръжените сили под атинско командване. Начело на тях бил избран Милтиад. Той изпратил куриерът – бегачът Фидипид да съобщи на спартанците, че трябва да дойдат спешно за предстоящата битка.

Жителите на Спарта обаче били по средата на един от най-важните си мирни религиозни фестивали. Те се славели със своята религиозност и затова отказали така необходимата помощ на атиняните. Гражданите на Атина трябвало да посрещнат близо тридесетхилядния персийски завоевател сами.

В Атина бил пресен споменът за тиранина Хепий и атиняните предпочитали да умрат в битка, пред това отново да служат на господар. Атинската армия включвала хора от всички съсловия – занаятчии, земеделци, философи, поети, аристократи и политици. Всички носели тежки доспехи от бронз и голям бронзов щит наречен хоплон. Той бил толкова важен за гръцките войници, че те се назовавали по него с името хоплити.

Атинските въоръжени сили чакали четири дни, за да видят какви действия ще предприеме персийското командване. Персите, заради голямата си численост имали логистични проблеми със снабдяването, но въпреки това също изчаквали с надеждата, че гръцките привърженици на Хепий ще въстанат и ще отхвърлят демокрацията.

Разделяне на силите

На четвъртия ден през нощта, Датис заедно с по-голямата част от конницата и пехотата се качил на корабите. Той, воден от попътен вятър, се отправил по море да нападне беззащитната Атина. Останалите на маратонското поле 12 000 персийски войници попаднали под командването на Артаферн.

Датис мислел, че тази маневра ще остане незабелязана, но гръцките съгледвачи не го били изпуснали от поглед нито за миг. Когато Милтиад научил за персийските планове, на него му станало ясно, че разполагал с по-малко от 20 часа преди Датис да дебаркира в Атина. В този момент вече не можело да се чака.

Гръцкият военачалник предложил план за незабавен удар. Той се състоял от две точки. Първо било нужно да бъдат разбити персийските части в решителна битка при Маратон. Второ – гръцката пехота трябвало в ускорен ход да пристигне в Атина и там да посрещне Датис.

Развитие на сражението

За да не бъде обграден по фланговете от персите, Милтиад поел риск и изтънил средната част на фалангата – бойната формация на гърците. Целта била да разтегли войските си по протежение на целия фронт. След това настъпил срещу персийската бойна линия.

Заради персийските конни стрелци и пехотните стрелци от Етиопия, хоплитите трябвало да пробягат последните 400 метра в пълно бойно снаряжение. За един спартиат това не представлявало проблем, но за гражданите на Атина било сериозно предизвикателство. Още повече, веднага след това трябвало да влязат в бой с отпочиналите перси.

В началото на сблъсъка персийската пехота започнала да изтласква, макар и трудно, отслабения гръцки център. Крилата на фалангата обаче били със стандартната си дълбочина от 8 реда хоплити. Тежко въоръжени и добре сработени, гръцките флангове сгънали бойната линия на персите.

Въпреки голямата жега и неимоверните усилия, атиняните надделяли и започнало клане. Разбитите персийски войници едва смогвали да се доберат до корабите. Бягството обаче не било опция за всички, защото половината войска на Персия паднала в битката при Маратон.

битката при Маратонската равнина

финалният щурм на гръцките хоплити в битката при Маратон

Първото маратонско бягане и края на инвазията

Изтощението на хоплитите било достигнало до пределната си точка. Въпреки това те трябвало да тръгнат към Атина, за да пресрещнат персийския флот. Пръв разстоянието от Маратонската равнина до града (42 km) пробягал Фидипид. Когато пристигнал, той съобщил добрата новина за победата, след което паднал и умрял.

Причината за смъртта на професионалният бързоходец се криела в това, че в продължение на 3 дни в августовската жега, бегачът бил избягал близо 300 километра по терен, на който никой кон не можел да издържи. Не дълго след него пристигнали и изтощените победители от Маратон.

Когато Датис се добрал с флотата си до бреговете на Атина, той с ужас видял строена гръцката фаланга в боен ред. Мъжете, които трябвало да лежат мъртви в равнините на Маратонското поле, сега го очаквали готови за бой на атинския бряг.

Персийският военачалник бил сломен и дори не се опитал да извърши десант, а безславно отплавал към Персия. Няколко дни по-късно, помощен спартански военен контингент пристигнал в Маратонската равнина. Но сражението при Маратон отдавна било свършило. На спартанците оставало единствено да бъдат свидетели на стореното от атинските философи, поети и занаятчии.

Равносметката

В битката при Маратон загинали само 192-ма атиняни, но въпреки това, сражението може да се определи като първата и най-голяма победа в историята на западната цивилизация. Още при зараждането си атинската демокрация била заплашена от унищожение. То било избегнато с този исторически триумф на гражданите – войници в битката при Маратон.

Ако в онези горещи дни на 490 г. пр.н.е., Дарий I беше съумял да осъществи плановете си, то днес най-вероятно модерните общества нямаше да познават демокрацията в съвременната ѝ форма, защото тя лежи върху основите положени от атинската демокрация.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!