post

Априлският пленум и как Тодор Живков идва на власт

Априлският пленум на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП), проведен през 1956 година, става събитието, при което Тодор Живков оглавява партията. Това го изкачва до най-високия пост на държавен ръководител на България, където остава в продължение на 33 години. Сериозна роля за неговото издигане играят външни фактори и по-специално СССР.

Борбата с култа към личността

След смъртта на Йосиф Сталин през 1953 година, за поста на генерален секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС), успява да се пребори Никита Хрушчов.

На 25 февруари 1956-та Хрушчов изчита секретен доклад пред делегатите на XX конгрес на КПСС. В него се разкриват ужасяващи подробности от престъпленията на Сталиновия режим. Основен пункт в речта му е обвинението към Сталин за поддържането на култ към неговата личност. Под това се разбира – именуването на улици и заводи на него, издигането на паметници, масово разпространяване на портрети, както и други методи за натрапване името и образа му в обществото и изграждането му на „божествен“ статус.

вълко червенков

сталинистките амбиции на Вълко Червенков, изобразени в пропаганден плакат от епохата

Култ към личността по сталински модел има в годините след Втората световна война и в другите източноевропейски държави. „Българският Сталин“ е Вълко Червенков – генерален секретар на БКП и министър-председател.

Още преди XX конгрес на КПСС, Червенков е „съветван“ от Москва за определени действия, свързани с десталинизацията. През 1953 година българският партиен ръководител се изказва против репресиите и произвола в лагерите. От септември месец популярният лагер в Белене е закрит.

При посещението си в Москва, Червенков е инструктиран да освободи единия от двата си поста. Това е част от принципа за по-малко концентрация на власт в една личност. Той решава да запази поста на министър-председател. На 4 март 1954 година, на новия пост – първи секретар на БКП е избран Тодор Живков.

Тодор Живков по пътя към властта

Тодор Живков

Тодор Живков; източник на изображението: socbg.com

Тодор Христов Живков е роден на 7 септември 1911 година в село Правец, Ботевградско. Като гимназист той участва в марксисткия кръжок в ботевградското училище. От 1929 година живее в София, където учи в печатарското училище и работи като словослагател (букволеяр). Година по-късно Живков се включва в младежката организация на комунистическата партия. През 1932-ра става редови член на БКП, а през следващата година вече е Софийския областен съвет на партията и отговаря за дейността в един от софийските квартали.

През 1939 година Тодор Живков се жени за Мара Малеева и впоследствие придружава съпругата си, която работи като участъков лекар в различни райони на страната.

В хода на Втората световна война, през 1943-та Тодор Живков става част от партизанския отряд „Чавдар“ и използва нелегалното име „Янко„. През септември следващата година той участва в завземането на властта в столицата. Впоследствие става главен инспектор в милицията. В края на февруари 1945 година Живков е избран за кандидат-член на ЦК на БКП, а през ноември става народен представител.

В началото на 1948-ма става секретар на най-голямата областна организация на БКП – Софийската. Малко по-късно е утвърден като част от ЦК. През 1951 година Тодор Живков става пълноправен член на Политбюро.

Прави впечатление бързото му издигане в партийната йерархия. Това се дължи на добрите му връзки с хората, организационния талант, природната хитрост, както и скромния му вид и държане, заради което е подценяван и е считан за неамбициозен.

Априлският пленум

Подготовката

Тодор Живков е твърдо решен да се възползва от предоставената му благоприятна възможност и постът му на първи партиен секретар да не бъде нито формален, нито временен.

Той успява да си създаде стабилни връзки и единодействие с влиятелни комунистически дейци като Димитър Ганев, Георги Чанков, Антон Югов и други. Особено важно за успешната му кариера е посещението на съветския лидер Никита Хрушчов в България през юни 1955 година. Тогава двамата се запознават и намират много общи неща по между си.

Бай Тошо, Априлският пленум

Бай Тошо в зенита на своята власт, много години след историческият Априлски пленум на БКП

Дори след XX конгрес на КПСС, Червенков все още вярва че може да запази властта си. През март 1956-та в Москва се провежда среща между ръководствата на БКП и КПСС. Българският министър-председател чува изключително остра критика заради дейността си в миналото от Хрушчов.

Впоследствие Живков взема думата и също отправя директни обвинения към Вълко Червенков и говори за нуждата от промяна в партията. Тогава сякаш всичко вече изглежда ясно за „българския Сталин“.

Историческото заседание

Априлският пленум протича от 02.04 до 06.04. в днешната сграда на Столичната община. Основен докладчик е Тодор Живков, на тема „Двадесетия конгрес на КПСС и поуките от него за нашата партия„.

Той публично унижава Червенков, като го обвинява за култа към своята личност, който е допуснал, за репресиите и съдебния произвол през годините, както и за някои икономически проблеми в страната. Никой от присъстващите не става да защити доскорошния си ръководител, въпреки че мнозина са били съпричастни към следваните от него политики.

Самият Вълко Червенков вече се е примирява с новото си положение. Априлският пленум му дава възможност публично да се разкае, затова взема думата, след което си отправя „самокритика“ и поема отговорността за грешките в своето управление. Той е понижен във вицепремиер, а неговия пост е зает от Антон Югов.

Тодор Живков е и инициатора на структурни промени в Комунистическата партия. Броят на членовете на ЦК и Политбюро, както и на различните звена в изпълнителната власт са увеличени. Това е с цел да има повече кадри лоялни на партийния ръководител.

Последиците

Тодор Живков

Тодор Живков – човекът от народа

Априлският пленум има за цел да сложи разграничителна линия между старите и новите принципи на упражняване на властта в социалистическа България. Вероятно част от ръководството на БКП, в това число и самият Тодор Живков, действително си дават сметка за нуждата от промяна. Безспорно водещо значение има обаче и стремежа им към властта.

Тогавашните български управляващи търсят начин да „играят в центъра“ между закостенелите сталинисти и новаторски настоените реформатори. Затова постепенно Живков дава да се разбере, че няма да позволи пълно осъждане на действията на партийното ръководство от периода 1944 – 1956. Въпреки това, още в първите месеци след Априлския пленум са наложени различни по вид наказания за партийни дейци и журналисти.

Едно нещо става сигурно обаче – на масовите чистки, убийствата и въдворяванията в лагери се сложило край. Особено показателно за Тодор Живков в следващите години е поведението му спрямо политическите противници. Те не биват осъждани на смърт, а са лишавани от определени постове и привилегии.

По време на управлението си, Живков успява да стабилизира властта си с редица умели действия. След приемането на новата конституция през 1971-ва (наричана Живковска), той става председател на Държавния съвет. Тодор Живков успява да запази лидерското си място в партията и в държавата до 1989 година.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *