post

Антибългарска пропаганда в Македония до 1913г.

Антибългарска пропаганда в Македония започва да се разгръща още в края на 19-ти и в началото на 20 век. Нейните цели са, да се елиминира българското население в тази историческа област като етнически и политически фактор. Средствата, които използват съседите на България са най-разнообразни, като в крайна сметка се прибягва до организирано насилие и етническо прочистване.

Предпоставките

По силата на Берлинския договор Македония остава в пределите на Османската империя. Според чл. 23 Високата порта се ангажира да проведе реформи в духа на критската автономия, но без конкретика и ясен срок. От своя страна чл.62 обещава да зачита религиозните и националните права на имперските поданици.

Преобладващо българския характер на етническия елемент в областта в края на 19 век се потвърждава от множество данъчни регистри и анкети, както и от факта, че много селища избират да се присъединят към Българската екзархия след нейното учредяване през 1870 г. Безспорно доказателство разбира се са и големите емигрантски вълни, които потичат към България след всяка война или въстание.

Като основните пазители на българщината в Македония се утвърждават Българската екзархия и Вътрешната революционна организация създадена на 23 октомври 1893 г. В стремежа си да разширят своето влияние в областта, съседните балкански държави (Сърбия, Румъния и Гърция) предприемат културно-просветна и етно-религиозна антибългарска пропаганда сред местното население, която в различните периоди е с различен интезитет и средства.

Сръбската пропаганда в Македония

В мемоарите на известния сръбски историк и политик Милош Милоевич, публикувани в списание „Српство“, той описва негативната реакция, която предизвиква в сръбското общество, опитът му през 1865 да пропагандира тезата за сръбския характер на Македония – „Малко остана да ме заточат или да ме затворят в лудница“. В сръбските учебници по география през почти целия XIX век, областта се сочи като българска земя.

За първи път сръбската държава опитва да работи в Македония по време на Регентството, оглавявано от Йован Ристич след убийството на княз Михайло през 1868 г. Изпратени са сръбски учители и колонисти, които не постигат никакъв ефект. Дори някои от тях се побългаряват, като например семейството на известния български професор Любомир Милетич. Исканията на крал Милан след руско-турската война от 1878 г. включват освен впоследствие придобитите Ниш, Пирот и Враня, още и Трън, Кула, Видин, както Скопие, Велес и Щип.

Сръбският просветен министър в периода 1880-83 г. Стоян Новакович, който по-рано в качеството си на историк неведнъж е изтъквал българския характер на областта, сега се превръща в яростен вдъхновител на културно-просветната антибългарска пропаганда. По-късно като вътрешен министър и пълномощен министър в Цариград ръководи издаването на материали на местен македонския диалект. Той изпраща и агенти за влияние над македонската емиграция в София.

През 1888 г. е организирано прехвърляне на ученици от Солунската мъжка гимназия в Белград. Обучението им е платено от дружеството „Св. Сава“. Целта е у тях да се създаде сръбско национално съзнание. Българските ученици, сред които са бъдещите основатели на на революционната организация Дамян Груев, Петър Попарсов, Димитър Мирчев и други, се опълчват срещу тези опити. Те изпращат мемоар до сръбския парламент, в който изобличават опитите за сърбизиране на Македония и посегателствата срещу националните им чувства. В крайна сметка тези българчета напускат Белград и със съдействието на българското агентство продължават обучението си в София.

Различният подход

Тъй като не може обоснове етнически своите претенции към Македония, сръбските медии и политици които имат аспирации към местността, говорят за територията на средновековната сръбска държава по време на царуването на Стефан Душан.

По подобен начин действа и Гърция, която при все че има население на което да се „опре“, изтъква на първо място историческото право да наследи териториите на Византийската империя. Прави впечатление, че за разлика от тях, българските политици и общественици не наблягат на отминали исторически явления, а на модерния прогресивен принцип на народността.

„С какво сме ядосали сърбите? С туй ли че понасяме търпеливо техните обиди и гледаме хладнокръвно, че посърбяват българските земи, които им даде като „политически баласт“ Берлинския договор. Българските успехи в Македония ги дразнели. Но какво търсят те там? Душановото царство? Но ако те искат случайните капризи на историята да въвеждат в съвременни политически идеали, нека не им се види чудно, ако нашите ултрапатриоти нарекат за български градове не само Ниш, който винаги е бил в ръцете на българските царе, но и Белград, гдето много по-продължително от Душановото царство се е развявало българското знаме.
Призренско, Босна и Херцеговина, Далмация, Хърватско, Славония, ето где живее сръбското племе, ето где сръбските патриоти трябва да обърнат погледите си. Македония е част от нашия народен организъм. Ние без него не можем както и той без нас.“

Въпреки усилията и разнообразността в похватите сръбската антибългарска пропаганда, тя не успява да постигне особени успехи. Причините за това могат да се търсят в продължаващото българско възраждане в областта, за което съдействат българските религиозно-просветни и революционни организации, непоследователната външна политика на Сърбия, както и сравнително добрите отношения между Княжество България и Османската империя в периода.

Изостряне на масираната антибългарска пропаганда от страна на Сърбия

сръбската пропаганда

Войводи на чети на сръбската пропаганда след Младотурската революция: I ред: 1. Анджелко Станкович, 2. Данил Стоянов, 3. Зафир Премчев; II ред: 1. Коце Дреновски, 2. Петко Илиев, 3. Христо Старачки, 4. Стефан Недич, 5. Денко, 6. Чума, 7. Божко Вирянец; III ред: 1. Живко Гвоздич, 2. Михаил Йосифов, 3. Глигор Соколов, 4. Мицко Кръстев, 5. Османски офицер, 6. Йован Довезенски, 7. Тренко Руянов IV ред: 1. Тодор Кръстев Алгунски, 2. Коста Пекянец, 3. Цено Марков, 4. Георги Скопянчето, 5. Йован Бабунски, 6. Йован Долгач, 7. Милан Бабович; изображението е взето от Уикипедия и там може да бъде открита повече информация за отделните войводи

В началото на XX век и особено след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г., Сърбия се чувства по-свободна да действа в Македония. Започват да се създават сръбски благотворителни организации като „Княгиня Любица“, „Главен комитет за подпомагане на сърбите в Стара Сърбия и Македония“, „Дружество на сръбските сестри“ и други, които служат на белградската политика в района.

Активизира се и въоръжената антибългарска пропаганда и дейност. Външният министър Никола Пашич я насърчава с издадения от него циркуляр 2303 от 07.06.1904 г. В края на същата година е завършено организационното изграждане на Сръбската четническа организация (СЧО), а от средата на 1905 г. тя на практика минава изцяло под контрола на Министерството на външните работи.

Изградени са комитети в Скопие и Битоля и подкомитети в още няколко града. Най-многочислената група в четите на СЧО е тази на военнослужещите от сръбската армия. В периода 1903-06 г. от сръбския държавен бюджет са отпуснати близо 3 милиона динара за сърбомакедонските организации, по-голямата част от които отиват именно за СЧО. От 1906 г. започват масово да предприемат насилия и убийства над българи в Македония, целейки да ги склонят към смяна на българското духовно ведомство със сръбско.

Резултатите

От страна на Сърбия, масираната антибългарска пропаганда отслабва след Младотурския преврат от 1908 г. Това продължава до пролетта на 1911 г. когато отново започват да влизат сръбски чети в Македония. За разлика от по-рано, сега те поддържат дефанзивна стратегия и по-скоро имат за цел да запазят влиянието си в областта. Вероятно това има връзка със затоплянето на сръбско-българските отношения на държавно ниво в този период.

В крайна сметка, като най-голямото достижение за сръбската пропаганда в Македония преди Балканските войни е, че българската дипломация за първи път признава сръбски права в местността в съюзния сръбско-български договор под формулировката „Спорна зона“.

Гръцката пропаганда

За разлика от Сърбия, Гърция има сериозна етническа основа в областта и не се нуждае от специални стратегии за влияние над местното население след Берлинския договор. Традиционно стожер на гърцизма в Македония е Цариградската патриаршия. Нейните методи за религиозно-просветна пропаганда с цел елинизация на населението не са се променили особено от средата на XVIII век.

С началото на новия XX век Гърция активизира своята дейност в областта. Нарастват субсидиите църковно-просветното дело. Новият патриарх Йоаким III проявява сериозни усилия в това направление. Kрайно обтегнатите след войната от 1897 г. гръцко-турски отношения се подобряват. Постепенно в гръцките политически среди назрява убеждението, че е необходима и въоръжена дейност и антибългарска пропаганда.

През 1903 г., хора от средите на бившите офицери-етеристи създават оганизациите Централен македонски силогос (комитет) в Атина и Амина (Отбрана) в Битоля, които постепенно започват да се занимават с организирането на нелегални гръцки чети.

Павлос Мелас, антибългарска пропаганда

Павлос Мелас и до днес е почитан като герой в Гърция, заради кланетата над българите в Македония

След потушаването на Илинденско-Преображенското въстание, гърците се включват активно в антибългарските гонения, те виждат в случилото се благоприятен момент да нанесат фатален удар на българщината в Македония. По това време и правителството в Атина решава да се включи във въоръжената пропаганда и започва да участва във финансирането ѝ.

Изостряне на антибългарската дейност

Особено яростен в омразата си към българщината е гръцкия андарт Павлос Мелас, на когото принадлежи лозунга „Да не остане българин“. Той държи антибългарски речи сред гръцкото население и неколкократно организира убийства на невинни българи. На 13 октомври 1904 г. край село Статица, загива след сражение с турска потеря, която го обърква с Митре Влаха. Въпреки смъртта на Мелас, жестокостта на андартите срещу българите не намалява.

Особено показателна за ожесточената антибългарска пропаганда и дейност е „Кървата сватба“ от 26 ноември същата година. Тогава гръцка чета нахълтва на българска сватба в село Зелениче и убива 13 души. Случаят предизвиква острите реакции на руския и австроунгарските консули.

Силни противобългарски гонения има през 1905 г. в Солунско, Костурско, Битолско и Леринско. В годините 1906-07 г. нападенията продължава. Поразени са селищата – Смилево, Лувраде, Старичани, Марчища, Гръче, Стенско, Нестим, Добролица, Изглебе, Галища, Долени, Думаничво, Кондороби, Бобища и Езерец.

Изработен е оперативен план съвместно с Генералния щаб на армията за единодействие на андартските чети. В тях влизат и офицери от армията. Успяват да изградят снабдителни бази и комукационни линии в южната част на Македония.

Сериозно внимание се отделя на подготовката на антибългарските дейци – изучават топография, народностна статитика и български език. Характерно за андартските чети е, че те опитват да поддържат добри отношения с турските власти и население. Те редовно избягват сражения с чети на ВМОРО, а извършват погроми предимно над мирното население.

Резултатите

В годините след Младотурския преврат до оформянето на Балканския съюз (1998-1912 г.), гръцката въоръжена дейност и антибългарска пропаганда с терор отслабва своето действие. Нейните силите се съсредоточават в просветното дело. Разпускат се андартски чети и техни представители се назначават на служба към училищата и църквите в гръцките и гръкоманските селища.

Румънската пропаганда

Румънските държавници опитват да оказват влияние върху населяващите Македония власи (арумъни). Има полемики относно техния брой. Според изследвания на Васил Кънчов към 1900 г. те наброяват 80 767 души. Най-голямата част от тях – около 45 000 населяват Битолски вилает. Сред тях има доста гъркомани, които вярват че имат древен елински произход. Тази теза се поддържа от Вселенската патриаршия и някои гръцки автори.

През 1860 г. в Букурещ е създаден Македоно-румънски комитет, който има за цел чрез културно-просветна пропаганда да привърже духовно власите с Румъния. Започват да се издават и вестници – „Tribuna Macedonei”, “Romanul de la Pind”, “Courier des Balkans”и др. От 1870 г. в румънския бюджет фигурира перо за субсидиране на училищата в Македония. В 1880 се открива гимназия в Битоля, а през 1893 г. търговско училище в Солун. Към 1903г. вече има 94 училища, с над 5000 ученика.

антибългарска пропаганда

Четите на Александър Кошка и Щерьо Апостолина. Двамата организират арумънски комитет за въоръжена борба в Македония. През 1902 г. Кошка се включва във ВМОРО и участва през 1903г. в Илинденското въстание като войвода.

На 22 юни 1900 г. в Букурещ от дейци на Вътрешния македонски комитет е убит румънския учител Михайляно. Той е известен с антибългарската си пропаганда в Македония. Случаят довежда до остро противопоставяне между Румъния и България – двете държави вземат премобилизационни мерки и са на ръба на война. В румънското кралство стават погроми над българското население.

Румънската държава се стреми да създаде свое духовно ведомство в Македония, на което Патриаршията остро се противопоставя. Власите сътрудничат активно с българите в някои случаи. Много от тях се включват в Илинденското въстание, а преди това в революционната организация – Пито Гули. Митре Влаха, Георги Мучитано и др. Българско влияние има и на духовно ниво. Някои власи стават екзархисти, тъй като им е разрешено да водят проповедта на своя език.

Резултати

Дейната антибългарска пропаганда в Македония от страна на Румъния не успява да постигне особени резултати. Голяма част от влашкото население, не припознава Румъния като своя държава, какво остава за влияние сред другите етнически групи. Действията на Кралството там обаче успяват да обтегнат сериозно българо-румънските отношения. Това е една от причините Румъния да не е равнодушна към последвалите конфликти на Балканите.

Епилог

Именно действията на чуждите пропагандатори довеждат до сериозно противопоставяне между различните етнически групи в областта и ескалация на напрежението. Факт е, че България има най-сериозна етническа база в Македония и правителството поддържа принципа за неделимост на областта. Това сближава интересите на останалите балкански национални държави и ги тласка към единодействие. Тази тенденция ясно се проява през 1913 когато идва време да се разпределят завзетите от Османската империя територии.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!