post

Анибал Барка – Тицин, Требия, Тразимен и Кана

Анибал Барка е роден през 246 година преди Христа, в огромната средиземноморска империя Картаген, която обхващала части от Северна Африка и Европа. Нему съдбата отредила да се нареди сред най-великите пълководци на всички времена. Неговият живот и дела белязали античния свят завинаги, а името му станало символ на най-голямата заплаха за римската Република.

Анибал Барка, Картаген

Анибал Барка

Още хлапак на 9 години положил клетва, на която останал верен цял живот – да бъде враг на Рим. Когато станал мъж, той инициирал Втората пуническа война между двете държави. Анибал нападнал първо римския съюзник град Сагунт в Испания, което вбесило Сената. Римляните обявили война на пуните (картагенците), но вместо да чака Анибал нападнал Републиката на италийска почва, като за целта прекосил непроходимите алпийски вериги.

В качеството си на пълководец той направил невъзможни походи и спечелил обречени битки с невероятен тактически талант. И накрая, в рамките на един ден получил възможността да промени хода на цялата човешка история – шанс, от който Анибал Барка никога не се възползвал.

Нашата история ще започне от първата му голяма победа, веднага след непосилния поход през Алпите, за който римляните мислели, че е невъзможен.

Битката при Тицин и първа победа за Анибал

Консулът на Рим Публий Корнелий Сципион желаел да не дава време за почивка на войниците на Анибал Барка след нечовешки тежкия им преход през Алпите. С тази цел той заповядал на своите войници да построят мост над река Тицин в северна Италия и да преминат на другия бряг, за да влязат в сблъсък с пуническите войски. Но картагенският предводител вече бил подготвен, а армията му била отпочинала и жадна за бой.

Преди битката, Анибал дал на бойците си да разберат, че пред тях има само един един избор и това е победата. Загубата за тях щяла да значи сигурна гибел или жестоко робство. За да унагледи тези перспективи, той организирал двубои до смърт между военопленниците в картагенския лагер. Победителят получавал свободата си и правото да се присъедини към пуническата армия.

След тази нагледна демонстарация, Анибал се заел да организира войската си. Той разположил по фронта тежката си конница, а на леката нумидийска кавалерия отредил фланговете. Отзад настъпвали либийците и иберйците.

Анибал Барка

Пуническите войски на на Анибал прекосяват река на салове

Римляните използвали стандартната си постройка, но на първа линия, точно зад велитите, Публий Сципион разположил галската си кавалерия. Когато двете армии се доближили, велитите започнали да хвърлят по едно копие и веднага се скривали в конните редици зад тях. Последвал конен сблъсък, който постепенно преминал в пехотен.

Точно в този момент нумидийската кавалерия успяла да обходи фланговете и тила на римляните. Това предизвикало паника в редиците на легионите, което спомогнало и за първата голяма победа на Анибал на италийска земя. Самият Публий Корнелий Сципион бил ранен, но успял да избяга благодарение на своя син Публий Корнелий Сципион – младши (по късно наричан Африкански).

Смята се, че в тази битка Анибал е разполагал с едва 25-30 хиляди души. Но победата вдигнала морала на войниците му. Тя същевременно укрепила авторитета му и сред онези галски племена, които по-късно щели да го подкрепят в борбата срещу вечните им врагове римляните. Сципион не разполагал с повече войници, но можел винаги да разчита на подкрепления за разлика от своя противник. Така и станало. Скоро на помощ пристигал неговият колега – консулът Семпроний Лонг с командваните от него легиони.

Овертюрата преди следващия сблъсък

Двамата консули на Републиката Публий Корнелий Сципион и Тиберий Семпроний Лонг обединили силите си. Начело на почти цялата римска армия те се разположили на стан при река Требия (Северозападна Италия). Консулите се подготвяли да дадат решително сражение на Анибал Барка и завинаги да прогонят този варварин от италийска земя. Той обаче съвсем не бил варварваринът, за който го мислели надменните римляни. Въпреки по-малобройната си армия, неговото решение било да действа енергично и да вземе инициативата в свои ръце. Тези действия на Анибал били продиктувани и от непостоянството в политическите отношения на галските племена спрямо картагенците.

След поредица от малки сблъсъци на отделни части, картагенецът успял да убеди римските консули, че армията му е отслабена и може да бъде лесно победена. Особенно жаден за бой бил Семпроний Лонг и това щяло да се окаже от полза на пуническия пълководец в предстоящата битка.

Анибал Барка избрал подходящо място за засада и сформирал специален отряд за целта. Той наброявал 1000 пехота и още толкова конница. Командването му било поверено на Магон Барка. Засадниците заели позициите си през нощта до малък поток. Следващият ден бил денят на зимното слънцестоене 218 година преди Христа.

Битката при Требия

Рано сутринта нумидийската конница нападнала римския лагер с цел да дразни и въвлече римляните в сражение. Така и станало. Семпроний Лонг веднага хвърлил своята конница и след нея пехотата в преследване на нумидийците. Легионите прекосили ледените води на реката чак до другия бряг, където вече ги очаквала главната сила на картагенската армия.

Анибал Барка, Требия

Битката на Анибал при река Требия

Римляните били гладни, мокри и измръзнали, а картагенците се радвали на обилна закуска и току що напуснали лагерните огньове. Либийската тежка пехота заемала центъра на пуническата армия заедно с галите и иберийците (20 000). На първа линия Анибал разположил балеарските си прашкари (8000), а по крилата конницата (10 000). Общата численост на картагенската армия наброявала около 40 000 души.

От противниковата страна Семпроний Лонг построил около 38 000 тежка пехота в центъра (римляни и съюзници) и 4000 конница по фланговете. Легионите били в стандартния си ред – четири бойни линии: велити, хастати, принципи и триарии.

В началото на битката балеарците помели велитите и ги обърнали в бяг. Същото се случило и по крилата с римската кавалерия. Картагенската конница заедно със слоновете и свободните вече балеарци разбили римските флангове. Пуническият център обаче попаднал под ударите на тежката римска пехота. Тогава в сражението се включил специалният отряд на Магон, който ударил римския тил откъм левия фланг на легионите.

Последвало объркване в задните редици на армията командвана от Семпроний Лонг. Въпреки всичко това дисциплинираните римски легионери осъществили пробив в бойната линия на картагенците. В същото време Анибал съумял да обърне в бяг останалите римски съюзници. Това принудило римляните да си пробият път за отстъпление. Около 10 000 легионери успели да се приберат в лагера си заедно със своя пълководец.

Това станала една от големите победи на Анибал Барка, макар че армията му понесла значителни загуби в жива сила, но не толкова от римляните, колкото от лошото време.

Подмамване към сблъсък

Победата при Требия направила Анибал господар на Цизалпийска Галия и му отворила пътя към Етрурия и Рим. Римляните от своя страна били в паника и започнали отново да мобилизират войска. След поредица от политически сблъсъци в сената, Гай Фламиний бил избран за консул и оглавил легионите, които трябвало да се бият с пуническите войски.

През пролетта на 217 година пр.н.е. той се разположил на лагер край Арециум и преградил всички пътища, през които картагенците можело да навлязат в Етрурия. Скоро след това получил новината, че Анибал вече е навлязъл в областта и я разорява безмилостно. Това бил един от многото хитри планове на картагенеца да предизвика врага си, защото той знаел, че на римския консул му трябвала бърза победа и нямало да устои на безчинствата на пуническата армия.

Гай Фламиний предсказуемо последвал картагенската войска. Като видял, че войските на Фламиний се приближават, Анибал избрал за сражението планиска местност при Тразименското езеро. Там между планините и езерото се простирала долина, към която водело тясно дефиле, а изходът на долината се затварял от хълм. Либийските и иберийските ветерани били разположени от Анибал на централните височини. При дефилето-вход поставил в засада конницата и галите, а на хълма-изход наредил балеарците и леката пехота. След полагането на такава засада му оставало само да чака.

Битката при Тразимен

Анибал Барка

битката при Тразименското езеро

Гай Фламиний пристигнал с легионите късно вечерта, но не влязъл в капана, а решил да се разположи на лагер при езерото. Още на другата сутрин, римският стан бил рано прибран и легионите се отправили към дефилето и долината.

Римските манипули се придвижвали в гъста мъгла през тразименската долина, когато Анибал наредил атаката. Легионерите разбрали какво се случва едва, когато чули бойните викове на врага на няколко крачки от себе си. Консулът се опитал да построи войниците си в боен ред, но това се оказало невъзможно.

Пуническата армия с лекота изтласквала противника в езерото и боят бил толкова ожесточен, че никой не усетил голямото земетресение по време на битката. В един миг, Гай Фламиний паднал убит, което сломило и последните сражаващи се римляни и те го ударили на бяг.

Единственият изход обаче били ледените води на Тразимен. Там легионерите били застигани и посичани от конницата на Анибал или се удавяли в езерото. Много и противоречиви са мненията, колко точно римляни са загинали в боевете. Знае се, че само малцина са избягали от лапите на смъртта. Според различните автори между 15 000 и 25 000 легионери са посечени от картагенците или са се удавили в Тразимен. Загубите на Анибал били десет пъти по-малобройни като се предполага, че е загубил между 1500 и 2500 души.

Пътят към вечния град бил отворен, а Анибал Барка се превърнал в реален кошмар за гражданите на Рим.

Диктатурата на Фабий Максим

Въпреки всичко Анибал не тръгнал към Рим, което дало време на римляните още веднъж да се окопитят от преживения погром. Сенатът трябвало да вземе решителни мерки, за да избегне унищожаването на Републиката и в курията бил избран диктатор. В ролята си на такъв, Квинт Фабий Максим щял да разполага с неограничена власт, с ключа за държавната хазна и командването на легионите в продължение на 6 месеца, за да спре най-сетне омразния картагенец и неговата армия.

Но вместо да търси решително сражение, диктаторът започнал война на изтощение. Легионите като сянка следвали пуническите войски, но никога не се поддавали на провокациите. Колкото и упорито Анибал да се опитвал да увлече римляните в битка, те с желязна дисциплина следвали предначертания план на Фабий. Много скоро ефектът от стратегията на диктатора станал видим за картагенското командване. Войниците на Анибал се деморализирали, продоволствията свършвали, а римляните си възстановили силите до такава степен все едно, че никога не са били побеждавани в решително сражение.

Поставен пред логистично бедствие, картагенецът намерил начин да всее раздор между алчните римски сенатори. Той опустошил земите им, а тези на Квинт Фабий Максим оставил непокътнати. Неговите коварни действия успели да създадат необходимото вътрешно напрежение в управлението на Републиката. Когато изтекъл диктаторският мандат на Фабий, Рим имал възстановена цялата си мощ, а Анибал бил пропилял всичките си преимущества от победата при Тразимен. Изглеждало, че Картаген започвал да губи войната по всички фронтове.

Отново на война

Сенатът уверен в силите си, вместо да продължи стратегията на диктатора, той поел курс към окончателно премахване на Анибал Барка. Годината била 216 преди Христа и консулите, които щели да оглавяват легионите били Гай Теренций Варон и Луций Емилий Павел. Рим започнал мобилизация, която имала за цел да събере армия, невиждана по своя размер в историята на Републиката.

Били събрани осем римски и осем съюзнически легиона, а на всеки римски легион по триста конника и на всеки съюзнически поне по 600 конника. Тази армия надхвърляла 85 000 души. В същото време Анибал губел непрекъснато войници и дори от време на време се сблъсквал с бунтове в пуническата войска. Картагенецът отчаяно искал сражение и в първите дни на август желанието му се сбъднало.

Прелюдия преди клането

В равнините при Кана били разположени двете армии – пуническата и римската. Първият сблъсък не бил предвиден от нито едното командване и станал между няколко отряда събиращи фураж, като римляните надделяли решително. Анибал загубил още 1700 души. Той обаче решил да направи хитър капан.

Напускайки лагера си уж набързо, картагенецът изоставил всички ценности на войската си. Стремежът му бил да нападне римляните от засада докато те грабят плячката. В него ден командвал Емилий Павел, който бил по-предпазлив и усетил клопката, затова забранил на войниците си да грабят. Скоро след това събитие Анибал преместил лагера си до селището Кана. Римските легиони го последвали и заели противоположните позиции. Равнината между двете армии щяла да се превърне в театър на едно от най-кръвопролитните сражения до тогава.

През 216 г. на 2 август, в деня на битката Анибал разполагал с 40 000 пехота и 10 000 конница, а римляните наброявали 80 000 пехота и около 7500 конница. Картагенците били разположени извънредно удобно. С лице те гледали на север, а с гръб към вятъра, който духал и навявал прах и пясък в лицата на римските войници. В същото време дори и слънцето заслепявало легионерите. Фронтът се разпростирал на 4 км дължина.

Битката при Кана

Бойният план на Анибал, който и до днес се изучава в много военни академии по света, бил прост, но ефективен. Галите и иберийците трябвало да заемат центъра под формата на полумесец изпъкнал в средата си към вражеските войски. В двата края на полумесеца се разполагали тежко въоръжените либийски пехотинци. На десния фланг се намирал Махарбал с нумидийската конница. На левия фланг се разполагали иберийската и галската конници, а също леката пехота и балерците.

Анибал Барка, битката при Кана

Битката при Кана – построяване на армиите преди сблъсъка

Махарбал командвал дясното крило и цялата нумидийска конница. Ханон – племенник на Анибал (според някои автори Хасдрубал) ръководел лявото крило, а Магон Баркид – иберийците и галите в центъра. Римската войска била построена така, че на десния фланг била конницата, на левия се разполагала съюзническата конница, а в центъра се намирали легионите в манипуларен строй. Лявото крило се командвало от Варон, дясното от Емилий Павел, а центъра от Гней Сервилий Гемин.

Сблъсъкът започнал с престрелка между леката пехота в центъра. Малко след това галско-иберийската конница се нахвърлила върху десния римски фланг и разбила римската кавалерия. В това време тежкият римски център започнал да изтласква центъра на Анибал. На лявото римско крило, с известна доза хитрост, нумидийците помели съюзническата римска конница.

В центъра обаче, римските легиони образували формация свинска глава и успели да вгънат „полумесеца“ навътре, но не и да го разкъсат. Това оставило тежката либийска пехота в по-предни позиции. Тя буквално се озовала по фланговете на легионерите. Римляните се оказали обградени.

битката при Кана, Анибал

Битката при Кана – обкръжаването на римските легиони от войските на Анибал

Финалният удар бил нанесен от цялата пуническа конница, която след като разбила римската и съюзническата кавалерия, се завърнала и нападнала в гръб легионите. Битката била решена, а консулът Луций Емилий Павел паднал убит. В отчаяна кръгова отбрана легионерите се намерили притиснати и разбити.

На тази дата загинали между 60 и 70 хиляди римляни. Сред тях имало около 350 представители на висшата римска класа – сенатори и хора на ръководни длъжности в Републиката. Анибал загубил по-малко от 8 000 души и за един ден унищожил цялата мощ на Рим.

Епилог

Анибал Барка

Анибал Барка – един уморен старец

Битката при Кана била върхът във военната кариера на Анибал Барка. Часове след нея той с лекота е можел заличи Рим от политическата карта на Европа и да предопредели историческото развитие на целия Западен свят. Картагенецът се е колебаел как да постъпи.

Тогава, непосредствено след битката, Махарбал му предложил да тръгне с конницата към капитолийския хълм. За Анибал оставало да го последва с основната армия. Пуническият пълководец отказал, защото искал да бъде цивилизован и очаквал Рим сам да се предаде.

Наистина боговете не дават всичко на един човек – казал Махарбал, осъзнавайки грешката на командира си – Анибал знае как да побеждава, но не знае как да използва победата си„. Това решение щяло да коства всичко на Анибал и накрая дори щял да заплати за него с живота си. Той бил подценил решимостта и упорството на римляните. Те отново щели да напрегнат сили до краен предел и този път нямало да допуснат грешките на миналото. Картаген щял да бъде заличен не само като империя, но дори и като град. Съдбата отредила Анибал, години по-късно да умре сам в изгнание, отровен от собствената си ръка.

Рим предстоял да се превърне в абсолютна военна, политическа и културно-икономическа сила в Западния свят, която щяла да предопредели завинаги цивилизационните пътища на развитие на човечеството, дори и хилядолетия след собствения си упадък. Днес светогледът на съвременния западен човек е дефиниран до голяма степен от римо-елинската антична култура и следователно от факта, че Анибал е пропуснал да унищожи Рим в онези съдбовни августовски дни.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *