post

Управлението на Андрей Ляпчев

Андрей Ляпчев е български политик и министър-председател от 1926г. до 1931г.

Кабинетът Цанков

Александър Цанков

Александър Цанков

Правителството на Демократическия сговор начело с Александър Цанков, което управлява България след деветоюнския преврат от 1923г., води страната в условията на остра конфронтация, съществена вина за която имат и самите управляващи.

Голямото противопоставяне в обществото и жестокия начин, по който кабинетът преследва политическите си противници, правят така, че Великите сили губят доверие в режима.

Постепенно и по върховете в България назрява идеята за промяна – в Народния сговор се формира опозиционно крило срещу Цанков, цар Борис III също си дава сметка, че промяната е наложителна.

В речта си пред парламента в края на 1925г., монархът ясно очертава различията си с министър-председателя. На 3 януари 1926г. Александър Цанков се вижда принуден да сложи оставката си.

Правителството на Андрей Ляпчев

Ден по-късно, премиерския пост е поет от друг представител на сговора – Андрей Ляпчев. Той е македонец, роден в Ресен. На младини участва в подготовката на Съединението и в създаването на Македонския комитет. Има опит като държавен деец от годините, в които е част от Демократическата партия. Посещавал е лекции по икономика и история в Берлин, Париж и Цюрих.

Либерализация на режима

В първата си реч като министър-председател Ляпчев казва „Моето правителство чрез предвидливост ще вземе навреме нужните мерки за предотвратяване на злините, намиране средства и пътища, които ще способстват мирът да бъде не само едно желание, а една действителност, при благоденствието на която може да се радва народът.“ По този начин той дава да се разбере, че правителството му ще се стреми към установяването на една по-спокойна обстановка и нормализирането на политическия живот.

През февруари е гласувана амнистия за част от политическите затворници – освободени са близо 7 хиляди. По време на Ляпчевото управление в страната се завръщат над хиляда политически емигранти.

Предоставя се възможност за по-свободна изява на различните политически партии и течения, включително земеделци и комунисти. След преговори на Андрей Ляпчев с техните водачи, от февруари 1927 година, забранената комунистическа партия се регистрира под името Българска работническа партия (БРП).

Икономическата обстановка в страната

Андрей Ляпчев застава начело на страната в един много тежък момент от финансово-икономическа гледна точка. България има огромни задължения заради големите репарации от войната и старите дългове от предвоенния период.
Това се отразява изключително много на българското стопанство. Годишните дефицити достигат 20% от приходната част, а вътрешният дълг расте.

Голям проблем за страната продължават да са и бежанците от загубените територии. Според някои изследвания, те достигат до 300 000. Подобно на много други европейски страни в този период, България се нуждае от външен заем за да се стабилизира икономически. В края на 1926 година, българското царство успява да уреди т. нар. Бежанския заем, под гаранцията на Обществото на народите (ОН). Малко по-късно се създава и Главна дирекция по настаняване на бежанците.

Международни отношения и тяхното вътрешно отражение

Андрей Ляпчев

Андрей Ляпчев

През 1927г. правителството на Андрей Ляпчев успява неофициално да възстанови наборната българска армия, която е забранена от Ньойския договор. Съседите на България и Великите сили не реагират, въпреки че са наясно с българските действия. Демократическия сговор категорично печели парламентарните избори на 29 май 1927, и успява да си осигури пълно мнозинство от 174 депутати в 22-рото Народно събрание.

На 8 декември същата година, България и Гърция подписват спогодбата „Моллов-Кафандарис“ (по името на финансовите министри на двете страни). Договорът урежда задълженията на кралство Гърция по отношение на българските имоти в Егейска Македония и Западна Тракия. Кралството се задължава да изплати 1 050 000 лв. на България.

През 1928 година България води тежки преговори за втори Стабилизационен заем. Във връзка с поетия ангажимент на страната БНБ да се превърне в частно акционерно дружество, министърът на железниците, пощите и телеграфите Кимон Георгиев подава оставка и излиза от правителството. Ляпчев успокоява обществото, с това че няма краен срок за приложението на му. Фактически това условие от договора така и не е изпълнено от българска страна.

В началото на 1929 година, прочулият се с репресиите си срещу левицата по времето на Цанков, военен министър Вълков сдава поста си под английски и френски натиск и е изпратен за пълномощен министър в Рим. Заменен е от дотогавашния началник на Щаба, генерал-майор Никола Бакърджиев. България успява да постигне споразумение с Междусъюзническата контролна комисия, две вноски на България за 1929 по репарационния дълг да се отложат занапред.

Отношенията с Югославия в този период са сложни заради репресивните действия на Кралството по отношение на българите в Македония и Западните покрайнини. Допълнителни усложнения носи ответната реакция на ВМРО, която води борба срещу режима на Александър I Караджорджевич предимно чрез четнически акции и индивидуален терор. През 1929г. Югославия затваря границата с България и нейното отваряне е уредено чак година по-късно с Пиротската спогодба.

Икономически и политически неволи на властта

Правителството се опитва да минимизира неминуемите щети, които оказва на българското стопанство избухналата по това време Световна икономическа криза. Допълнителен проблем за Царството са слабата реколта и голямото Чирпанско земетресение от 1928-ма.

Създават се фондове за субсидиране на различни земеделски производства, както и дирекцията „Храноизнос“, която има за цел да подпомага хора в тежко положение. Андрей Ляпчев има известни проблеми и с поддържането на парламентарното мнозинство. Крилото около бившия премиер Александър Цанков в Демократическия сговор започва да става все по-опозиционно и дори в началото на 1930г. гласува в един вот на недоверие срещу правителството.

Ляпчев е принуден да направи компромиси с тях. На 15 май същата година, той извършва реорганизация на правителството, като Цанков е назначен на поста министър на народното просвещение, а двама негови сподвижници също получават кресла. България се намира в своеобразна изолация спрямо своите съседи Гърция, Турция, Румъния и Югославия. Всяка от тях поддържа териториалното статукво и се чувства застрашена от българските ревизионистките амбиции. Покровители на антибългарския сговор са Англия и Франция.

Българското правителство се стреми към поддържане на добри отношения с Италия. Тя е единствената велика сила към момента, която оспорва Версайската система от договори. Израз на тези отношения е бракът на българския цар Борис III с италианската принцеса Джована (Йоана) Савойска в края на 1930 година.

Падане от власт и равносметка

На проведените парламентарни избори на 21 юни 1931 коалицията Народен блок успява да спечели. Седмица по-късно премиерът подава оставката си и мирно сдава властта. В трудните години, в които управлява Андрей Ляпчев и неговият екип, успяват да нормализират обстановката в страната и да отстранят политическите крайности. В същото време те водят предпазливо и адекватно икономическата и външната политика на България. Това им осигурява важни постижения в тези области, предвид тежкото положение, в което е поставена българската държава от Ньойския мирен договор.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!