post

Ал Капоне – Белязаният гангстер от Чикаго

Ал Капоне (Алфонс „Ал“ Габриел Капоне) е роден на 17 януари 1899 година в Бруклин (Ню Йорк, САЩ). Той бил талантлив ученик, но срещал сериозни проблеми с дисциплината и спазването на общоприетите обществени норми. На 14 години се озовал изключен от училище, защото цапардосал учителката си в лицето и напсувал директора.

За да помага финансово на семейството си, Ал Капоне се хванал на няколко различни работи, които съвсем не били по вкуса му. Докато подрастващият побойник търсел призванието си, започнал да се замесва с различни улични банди. В крайна сметка се натъкнал на гангстера Джони Торио. Не е ясно дали Торио е привлякъл Капоне или двамата са се запознали там, но Ал се присъединил към злощастно известната Банда на петте точки, в която работел и Лъки Лучиано.

Белязаният

Франк Галучио - човекът белязъл завинаги Ал Капоне

Франк Галучио – човекът белязъл завинаги Ал Капоне

На 18 години Ал Капоне се пазарил да работи като охрана в бара на Франки Йейл, където се сбирали местните гангстери. Една вечер в кръчмата пристигнал гангстерът Франк Галучио заедно със сестра си.

Младата девойка не убягнала от погледа на Ал, който започнал втренчено да я гледа. Това не се понравило на момичето и то се оплакало на брат си. Франк Галучио тъкмо понечил да направи забележка на мераклията, когато Капоне се изцепил: „Скъпа имаш невроятен задник и го казвам като комплимент!

Ситуацията излязла извън контрол и Ал нападнал противника си, но Франк Галучио извадил ножа си. Заради влиянието на алкохола, старият бандит не успял да пререже гърлото на Капоне, а само му нарязал лявата буза, което му донесло прякора „Белязания„. Ал ненавиждал новото си прозвище и заради това впоследствие карал фотографите да го снимат винаги от дясно.

Случката приключила със среща на върха и обсъждане между босовете, след което проблемът между двамата гангстери бил разрешен. После този инцидент, Ал Капоне продължил да се забърква с други членове на бандите. Проблемите, които генерирал непрекъснато, го принудили през 20-те години да напусне Ню Йорк. През 1919 година младият бандит се оженил, но и този факт не променил кариерната му ориентация.

До Чикаго без път назад

Франки Йейл

Франки Йейл

Големият Джим Колосимо бил гангстер, който се опитвал да си проправи път в подземния свят на Чикаго. За целта той се съюзил със стария си познайник Джони Торио от Ню Йорк и бизнесът им потръгнал. Някъде в началото на 20-та година, Торио привикал Ал Капоне да работи като мутра за него.

Точно по същото време била прокарана 18-та поправка в конституцията на САЩ и започнал Сухият режим. Това бил законодателен ход, с който управниците се опитвали да се справят с епидемията от алкохолизъм в страната.

Торио видял невероятен бизнес потенциал в производството и дистрибуцията на нелегален алкохол, но Големият Джим не бил на това мнение. Май месец същата година Колосимо бил застрелян в общото им кафене, като се смята, че стрелците са били Франки Йейл и Ал Капоне. Джони Торио станал бос на бандата, която се прочула с названието си Чикагската групировка. Ал пък бързо се сдобил със статута на дясна ръка на шефа.

Джони Торио

Джони Торио

Проституция, незаконен хазарт и алкохол били бизнесите в портфолиото на Торио и той владеел голяма част от Южно Чикаго, но в северната част на града действали други банди, които също търсели надмощие.

Северната банда на ирландците се ръководела от цветаря Дийн О’Баниън. Той в началото достигнал споразумение с Чикагската групировка, но скоро след това измамил Джони Торио с 500 000$ и уредил да го арестуват. В отговор на тези му действия, Торио разпоредил удар срещу противника си и О’Баниън бил застрелян на 10 ноември 1924 година в собствения си цветарски магазин.

Покушението отприщило цяла вълна от насилие, като при една от засадите Торио бил ранен. След възстановяването си, той прехвърлил ръководството на Чикагската групировка на Ал Капоне и се оттеглил в Италия през 1925 година. Капоне бил научил много от своя ментор и му предстояло да стане най-известният гангстер в света.

Гангстерът трябва да се забелязва отдалеч

Белязаният

Белязаният

Още от самото начало Ал обичал да се облича екстравагантно и като конте – в ярки цветове. Но със статута си на бос, външният му вид напълно еволюирал и започнал да поставя началото на нови модни тенденции. Той държал да бъде забележим в обществото и търсел вниманието на медиите. Бялата шапка тип „Федора“ станала емблематична за него и много гангстери си купували същата, за да му подражават.

От друга страна медийното внимание го правело популярен сред масите и хората му се възхищавали. Те го обичали и заради това, че им осигурявал пиячка въпреки несправедливия закон на Сухия режим.

Ал Капоне често можел да бъде видян на обществени събития и в скъпи ресторанти с голям антураж около себе си. Но външният блясък криел истинската природа на звяра. По време на алкохолната забрана, в Чикаго били убити над 700 души и главната заслуга била на боса на Чикагската групировка.

Приятели и врагове

В периода на управлението си, Ал Капоне корумпирал или убивал всеки, който се изпречел на пътя му. Буквално половината чикагска полиция била на редовна заплата при Белязания. Освен това, голяма част от местните политици и съдии били купени от престъпния свят. Единствените, които устоявали на натиска били гангстерите на Северната банда ръководени от Бъгс Моран и Хайми Вайс. Те оставали неизменни противници на Чикагската групировка.

Ал капоне и Франк Нити

Ал капоне и Франк Нити

За да не стане жертва на покушение, Ал Капоне се сдобил с брониран кадилак и се обградил с верни сподвижници. Още през 1920-та година в организацията бил привлечен Франк Нити, комуто при ръководството на Белязания се паднало да бъде заместник-бос. Ал се сдобил и с доверен телохранител в лицето на Тони Акардо, който един ден щял да управлява Чикагската групировка на национално ниво.

Ал Капоне и клането на Свети Валентин

Бъгс Моран

Бъгс Моран

Ал Капоне сеел смърт из цяло Чикаго и градът се превърнал в престъпната столица на Америка. Но гангстерът оставал уверен в недосегаемостта си и затова веднъж отишъл да се предаде на полицията. След като обиколил няколко полицейски управления, никой не пожелал да го арестува.

На 20 септеври през 1926 година, Моран и Вайс организирали покушение срещу Белязания в ресторанта, в който той се хранел. Процесия от автомобили преминала пред витрините и ирландските гангстери обсипали заведението с хиляди куршуми от автоматите си „Томпсън„. Но Тони Акардо реагирал още при първата стрелба и свалил шефа си на пода, като го закрил с тялото си. За щастие никой не бил ранен.

Ал Капоне пробвал да преговаря за мир, но получил отказ и на следващата година Вайс бил застрелян по негова заповед пред цветарския магазин на О’Баниън. Най-накрая Ал постигнал временно примирие, но не хранел илюзии за пълно разбирателство с ирландеца Бъгс Моран. От друга страна, Белязаният се почувствал предаден от стария си приятел Франки Йейл и набързо се погрижил той да бъде убит в Ню Йорк.

ал капоне, клането на свети валентин

клането на свети валентин

Колкото до Бъгс Моран, Ал Капоне заминал за имението си във Флорида през декември 1928 година, за да планира убийството му. На 14 февруари 1929 година, в един от складовете на Северната банда влезли двама униформени и двама цивилни полицаи. Те наредили гангстерите до стената за арест, но вместо това извадили томитата си и ги разстреляли.

Истинските полицаи намерили 6 изстинали трупа и един бъдещ такъв. Въпреки че нямало доказателства, всички подозрения били насочени към Ал Капоне, като организатор на клането на Свети Валентин.

Отзвук, реакция, предателство и една конференция

Алберто Анселми и Джон Скалийз

Алберто Анселми и Джон Скалийз

Хората в Чикаго и корумпираните власти били свикнали с насилието, но това клане преляло чашата на търпението им. Белязаният се превърнал в най-търсения човек.  В началото на май, двама от неговите хора – Джон Скалийз и Алберто Анселми решили, че това е техния шанс да узурпират властта в Чикагската групировка.

Ал Капоне ги поканил на вечеря, за да изгладят различията си. След обилно похапване, вместо сервитьори с десерта, в стаята влязъл Тони Акардо с бухалка… На 8 май телата на превратаджиите били открити заедно с това на Джоузеф Джиунта близо до Хамънд, Индиана.

Тони Акардо на младини

Тони Акардо на младини

На 13 май 1929-та, Белязаният присъствал на прочутата конференция на Комисията в Атлантик сити, където бил „помолен“ от Франк Костело да реши проблема с надигащия се скандал около него и Чикагската групировка.

В началото Ал реагирал остро на това изказване, но страховитото присъствие на първото дуло на мафията – Бенджамин Бъгси Сийгъл, бързо охладило страстите и му наляло разум в главата. На 16 май Капоне инсценирал престъпление във Филаделфия и бил хвърлен зад решетките за една година. Обвиненията били, че носел незаконно оръжие, което му осигурило малко спокойствие в панделата.

В полезрението на Федералната данъчна служба

През март 1930 година Белязаният излязъл на свобода, но неприятностите му тепърва започвали. До този момент групировката се управлявала от Франк Нити и Тони Акардо, но над Нити също се събирали буреносни облаци. За капак на всичко, страната била навлязла още през октомври 1929 година във финасовата криза, известна под названието Голямата депресия.

Ал Капоне се опитал да да се възползва от бедстващото положение на средната класа в САЩ, като отворил безплатна кухня за безработните. Но PR опитът не бил много сполучлив, а и кухнята не работила повече от месец. Федералната данъчна служба била хвърлила око на популярния гангстер и нямало популистки жест, който можел да ги умилостиви. Данъчните агенти упорито търсели доказателства за недекларирани приходи от страна на Капоне и съответно за неплатени данъци по относително новия закон за облагане на доходите в САЩ.

На 5 юни 1931 година, след 5 годишни разработки, Федералната данъчна служба най-сетне получила това, което искала, а именно обвинение по 29 случая за укриване на данъци. Белязаният се опитал да убие федералния прокурор, но не сполучил. След това направил опит да преговаря със съдията и да подкупи съдебните заседатели, но и в това се провалил. Общественото мнение вече било настроено срещу него и не съществувала сила, която да го спаси от затвора. Ал Капоне се сдобил с най-дългата присъда за укриване на данъци – 11 години.

Затвор и смърт

Белязаният прекарал първата година в затвора в Атланта, където живеел в супер луксозна килия. Федералните власти не харесали този факт и го прехвърлили в Алкатраз. Там животът му се превърнал в ад. През 1936 година срещу него имало посегателство от страна съкилийник, но опитът за убийство не успял. Две години по-късно Алфонс бил диагностициран с напреднала фаза на сифилис. Заразата, той бил придобил още на младини. През 1939-та Ал Капоне бил освободен от затвора и изпратен на лечение, но болестта била необратима.

Ал Капоне в Алкатраз

Ал Капоне в Алкатраз

Пораженията върху мозъка му го довели до инфантилност и той вече не бил способен да ръководи престъпния си синдикат. През 1940 година Белязаният се завърнал в имението си във Флорида. До края на дните си той бил постепенно разяждан от сифилиса и на 25 януари 1947 година се споминал след сърдечен удар. На погребението му, Тони Акардо задължил гангстерите от Чикагската групировка да присъстват, за да отдадат почит и уважение към Ал Капоне.

Смята се, че заради несицилианския си произход, Белязаният никога не е бил пълноправен член на Коза ностра. Но тъй като церемонията е тайна, това твърдение не може да се докаже или отхвърли напълно.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!