post

Александър III Македонски (Александър Велики)

Александър III Македонски (Александър Велики) е древен владетел на антична Македония, управлявал в годините между 336 и 323 преди новата ера. Той успял да завоюва една от най-големите империи, които древният свят някога е виждал, но с цената на огромни жертви. След смъртта си се превръща в митична фигура и модел за подражание на всеки пълководец с безгранични амбиции.

Ранни години

Александър III Македонски е роден през 356 г. пр. н.е. в град Пела, Македония. Негови родители били цар Филип II Македонски и царица Олимпиада. Известен е алтернативен митологичен сюжет за това, че неговият баща не бил кой да е, а самия Зевс Олимпийски, преобразен в змия прекарвайки нощта с майка му.

Александър Македонски - бюст от Британския музей (Лондон)

Александър Македонски – бюст от Британския музей (Лондон)

На 12-годишна възраст Александър показал изключителни качества и смелост, опитомявайки дивия кон Буцефал, огромен жребец с яростно поведение. Конят станал негов помощник в множество битки и в по-голямата част от живота му.

Когато Александър бил на 13 години станал ученик на гръцкия философ Аристотел. Философът успял да предизвика и насърчи интереса на младежа към литературата, природните науки и философията.

На 16 годишна възраст, докато Филип водел война с Византион, царят оставил сина си да отговаря за Македония. През 338 г. пр. Хр. Александър видял възможността да се докаже в битка под командването на своя баща. В сражението при Херонея той получил командването на македонската кавалерия.

В решителния момент на сблъсъка, Филип пуснал конницата срещу свещената гвардия на Тива – армия, съставена изцяло от мъжки любовници, които се биели без да отстъпват до последния човек. Александър и поверената му кавалерия съумяли да унищожат елитния тивански отряд.

Александър III Македонски

Историята за възкачването на Александър на престола научаваме от Ариан. Той разказва, че след убийството на своя баща Филип II Македонски, Александър отишъл в Пелопонес. Там той събрал всички елини и пожелал от тях да го изберат за главнокомандващ на поход срещу персите.

След възкачването начело на македонския трон, Александър III Македонски избил съперниците си, за да не могат те да оспорят властта му. Той също така потушил бунтовете за независимост в Северна Гърция.

Преди да поеме на поход към Персия, изпървом се отправил на наказателен поход в Тракия. Изправяйки се срещу траки (агриани, трибали, гети и др.) и илири. Срещнал съпротива преминавайки Хемус, която не се оказала достатъчна, за да удържи амбициозният пълководец.

Научавайки за похода на македонския цар, трибалският владетел Сирм евакуирал жените и децата на о-в Певка (предполага се, че е край дн. Белене), а по-късно и той се отеглил там. Достигайки р. Истрос, македоните воювали с трибали и гети, като основният замисъл бил изпълнен. Именно той целял да си осигури тила и да набави наемници, които щели да са част от армията срещу Персия.

Походът към Персия

Александър Велики

Александър, хетайрите и придружаващата кавалерия – прекосяват река Граник; художник Питър Коноли

Александър назначил генерал Антипатър като регент и се отправи към Персия с армията си. Те прекосили протока Хелеспонт през пролетта на 334 г. пр. Хр. Той представлява тесен морски път между Егейско море и Мраморно море, известен днес под името Дарданели.

Македоните се изправили срещу персийски и гръцки сили на река Граник. Македонската конница начело на която стоял Александър III Македонски преминала реката и се врязала в противниковата кавалерия. Дори се посочва в историческите текстове, че македонският цар изпаднал в смъртна опасност, но бил спасен от своите телохранители.

Въпреки неочакваните обрати щурмът обърнал персите в отстъпление. След този сблъсък Александър III Македонски се отправил на юг и лесно превзел град Сарди. Армията му срещнала значителна съпротива в градовете Милет, Миласа и Халикарнас. Обсадата на Халикарнас продължила достатъчно дълго, за да може персийския цар Дарий III да мобилизира значителна армия.

През 333 г. пр.н.е. македонската армия била отрязана от продоволствените си линии от огромна персийска войска, водена лично от Дарий III. Обръщайки се назад, владетелят на македоните, макар и с далеч по-малко сили, се изправил срещу персите. В битката при Иса в Сирия, македонската фаланга разгромила персийските сили и дариевите войници го ударили на бягство.

битката при Иса, Александър III Македонски

битката при Иса – мозайка

След като македоните успели да спечелят сражението, Дарий III съумял да избяга с останалата част от войските си, оставяйки съпругата и семейството си зад себе си. Майка му Сизигамбис била толкова разстроена, че се отрекла от сина си и дори приела Александър като собствен син. Известно е предложението на Дарий III за мир и да отсъпи западната половина на царството си, но Александър III Македонски отказал.

Обсада на Тир

По нататъшните действия на македоните се свързвали със завладяването на  финикийските градове Марат и Арад. След като успели да ги превземат, отново била отхвърлена молбата на Дарий за мир. Македонските завоеватели паднали също градовете Библос и Сидон.

Подир това под обсадата на македонското оръжие попаднал силно укрепения островен град Тир през януари 332 г. Александър инструктирал мъжете си да построят път за достигане до града по суша. Въпреки това, отново и отново тирийците отбивали опитите на македонците да щурмуват стените им.

За да отключи  мъртвата хватка Александър се заел да събере голяма флота. Най-накрая с нейна помощ той и войниците му преодоляли стените на града през юли 332 г. В гнева си македонския цар избил безпощадно хиляди тирийци, защото се осмелили да му се противопоставят, докато много други били продадени в робство.

Александър влиза в Египет

След като отхвърлил поредното мирно предложение от Дарий III, Александър Македонски се отправил към Египет. При навлизането си в страната той посетил храма на бог Амон в оазиса Сива, където бива уверен от жреците, че Амон и Зевс са един и същ бог, който е истинския му баща.

По заповед на македонския владетел, в близост до остров Фарос е построено пристанище и град към него. Градът получил неговото име Александрия и през вековете се превърнал в значим културен, икономически и търговски център. По-късно той става столица на Древен Египет, сдобива се с най-известната библиотека в света – Александрийската и остава ключов египетски град до ден днешен.

Битката при Гавгамела

След завладяването на Египет, Александър се насочил срещу Дарий III. Персийският цар бил възстановил огромната си и разнородна армия (слонове, колесници и др.). Македонската фаланга и персите се срещнали в равнините при Гавгамела през октомври 331г. Всички предимства били на страната на азиатския владетел и ситуацията изглеждала безнадежна за македоните.

Преди сблъска, според антични източници, Дарий разполагал с около 250 000 души, което е силно преувеличено. По-вероятно е персите да са наброявали около 100 000 войници, а македоните към 50 000.

Битката започнала с настъпление на фалангата скосена къмто лявото ѝ крило, което било командвано от Парменион. Това увлякло голяма част от персийската кавалерия от десния фланг на Дарий. На дясното македонско крило, командвано от Александър, македонските сили разтеглили линията си с цел да увлекат страховитата бактрийска кавалерия командвана от Бес. При този ход се появила пролука в персийската бойна линия.

Именно там се намирал самият персийски цар Дарий III. Прегупирайки своите сили, младия македонски цар повел елитната си придружаваща кавалерия и атакувал директно своя враг. След ожесточени боеве и тежки загуби от двете страни, Дарий за пореден път го ударил на бяг. Но това вече дошло в повече на персийските генерали и царят на персите бил убит от собствените си войски.

Александър III Велики като цар на Персия

След като открил тялото на убития си враг, македонският пълководец му отдал почест с царско погребение. Александър Македонски се обявил за персийски цар, но срещнал конкуренция след като убиеца Бес се обявил също за цар с името Артаксеркс IV. Македонския владетел нямало как да остави това положение нерешено и погнал узурпатора. Последвала кампания в днешен Афганистан и древна Бактрия – Централна Азия.

руини от древната столица на Персия Персеполис

руини от древната столица на Персия Персеполис; източник на изображението Уикипедия; лиценз на изображението: CC CC BY-SA 3.0

След безмилостното преследване, войските на Бес се обърнали срещу него и го предали. С екзекуцията на персийския генерал, Александър установил пълен контрол над Персия. За да спечели доверието на подчинените народи и най-вече на персите, той приел много персийски обичаи.

Александър III Македонски  започнал да се облича в персийски стил и приел практиката на проскинезий – персийски обичай, който включвал поклон и целуване на ръцете на другите, в зависимост от техния ранг. Част от македонците били против този тип обичай и не го спазвали. Дори те разглеждали опитите на царя, като желание да се обожестви.

Възникналата македонска опозиция направила Александър параноичен. В резултат на това той наредил смъртта на един от най-ценните му генерали. Пармерион паднал жертва на царския гняв през 330 г. пр. Хр, след като синът му Филота бил осъден за заговор за убийство срещу Александър, а в последствие и убит.

Това не е единствения случай в който Александър убивал свой приближен. През 328 г. пр.н.е, пияният Клейтос, друг генерал и близък приятел на македонския пълководец, недоволен от новата персийска «самоличност» на Александър, обиждал царя и принизявал постиженията му. След като Александър се афектирал и в състояние на пиянство убил приятеля си Клейтос с копие.

Походът в Индия

През 327 г. пр.н.е. Александър Македонски предприел поход към Пенджаб, Индия. Някои племена се предали мирно, докато други се противопоставили на завоевателя. През 326 г. пр. Хр., Александър срещнал цар Пор от Паурава в река Хидаспи. Армията на Пор била по-малко опитна от македонската, но индийците имали тайно оръжие – бойни слонове.

карта на македонските походи

карта на македонските походи; оригинален източник на изображението: неизвестен

Въпреки това, след ожесточена и кървава битка Пор бил победен. Александър искал да завладее цяла Индия, но войниците му били достигнали предела си и се обявили против. В резултат на това офицерите му го убедили да се завърне в Персия. След като се възстановява, той разделя войските си, изпращайки половината обратно в Персия и половината до Гедрозия, опустошена зона на запад от река Инд.

В началото на 324 г. пр. Хр., при връщането назад Александър Македонски достига до град Суса в Персия. Желаейки да обедини персийците и македонците и да създаде нова лоялна аристокрация, царят нарежда на много от офицерите му да се оженят за персийски принцеси на една масова сватба, като той също взел още две жени за себе си.

Македонската армия се противопоставила на опита на Александър да въвежда такива цивилизационни промени и възникнали брожения. Македонският пълководец не отстъпил от позициите си и заменил недоволните македонски офицери и войници с персийски. Влиянието му сред армията започнало да чезне и мнозина започнали да го недолюбват.

Смъртта на Александър Велики

През 323 г. пр.н.е. Александър се явявал владетел на огромна и разнородна империя. Въпреки това ненаситното му желание за световно господство го подтикнало за подготовка на кампания в Арабия. Но след като бил преживял редици битки, трудности и множество ранявания, Александър III Македонски починал внезапно през юни 323 г. на 33 години във Вавилон.

релеф от саркофага на Александър Македонски

релеф от саркофага на Александър Македонски

Някои историци твърдят, че царят се споминал от малария, препиване или от неизвестни естествени причини, докато други смятат, че е бил отровен. Така или иначе, той не съумял преди кончината си да обяви наследник за необятната македонска империя. Това довело до сътресения и нейното разпадане.

Равносметката

Големите победи на Александър Велики, които оставят трайна следа в историята, се дължат на добрата организация в македонската армия, таланта на македонския пълководец и приближените му генерали, но най-вече на неукротимата амбиция за завоевание на един македонски принц, превърнал се в цар на Древния свят.

Към всички тези предпоставки не бива да се забравя организацията и реформите, които преди това прави баща му Филип II Македонски. Те до голяма степен оформят гръбнака тази велика македонска фаланга и поставят основите за бъдещите завоевания.

След смъртта му се смята, че е започнала Елинистическата епоха. Целта на Александър Македонски била да обедини западния елински с източния персийски цивилизационен модел.

Епилог

Империята на Александър била разделена между генералите му, което в последствие се оказало фатално, защото не спирали конфликтите и съперничествата помежду им. Антигонидите управлявали европейските владения, Селевкидите в Азия, а Птолемеите в Египет.

Това впоследствие довело до отслабването на елинистическите държави, които по-късно били превзети от Римската република. Независимо от обстоятелствата, много покорени земи запазили гръцкото влияние, което Александър довел. Някои градове, които той основал, оставали важни културни центрове и до днес, а Александър Велики е почитан като един от най-великите и влиятелни лидери в античния свят.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *