post

Александър Стамболийски – БЗНС начело на България

Българският земеделски народен съюз (БЗНС) е основан през 1899 година с учредителен конгрес, който е проведен в Плевен. Първоначално има характер на професионална организация, защитаваща интересите на селяните. Взема дейно участие в селските бунтове против десятъка през 1900 година и в началото на XX век се утвърждава като политическа организация.

Политически възход на Александър Стамболийски

Александър Стамболийски

Александър Стамболийски

През 1908-ма Александър Стамболийски е избран за народен представител и започва да играе водеща роля в ръководството на БЗНС. Той извежда и своята съсловна теория като идеологическа база на партията. Тя се състои в следното – обществото се дели на съсловия и тъй като селското е най-голямото, а държавата се развива благодарение на неговия труд, именно то трябва да управлява.

Освен това той е и републиканец и се обява за типично леви мерки като повече участие на държавата в стопанския живот, кооперирането на земите и военен неутралитет. Разочарованието от загубените войни се насочва към традиционните български партии и по тази причина народът започва да търси алтернатива. След проведените на 19 август 1919 избори БЗНС получава най-много народни представители – 85.

Управление на БЗНС в коалиция

Съставено е правителство в коалиция с Народната и Прогресивнолибералната партия с министър-председател Александър Стамболийски. В това си качество, той има нелеката участ да подпише трагичния за България Ньойски договор. В края на годината и началото на следващата, избухва най-голямата транспортна стачка в дотогавашната българска история, в която дейно участие взема левицата – БКП и БРЦДП. Стамболийски я потушава безкомпромисно, като използва полицията, армията и дори окупационните войски на Антантата, които към момента се намират в страната.

На проведените в края на март 1920 избори, земеделците имат вече 110 депутатски места, което отново е недостатъчно за самостоятелно правителство. Народното събрание обаче прави лека „корекция“, отнемайки мандатите на 13 избрани депутати (9 от тях са комунисти), което дава възможност на БЗНС да състави на 21 май същата година еднопартийно правителство, отново ръководено от Стамболийски.

Самостоятелно управление на БЗНС

Министър-председателят заема ресорите външни работи и отбрана. Министър на вътрешните работи е Александър Димитров, Цанко Бакалов взема обществените сгради, Марко Турлаков финансите, Райко Даскалов търговията. Александър Радолов става министър на правосъдието, Стоян Омарчевски на просветата, Александър Оббов на земеделието, а Николай Атанасов на железниците, пощите и телеграфите.

Ньойският договор

Страницата с подписите на Борис III, Александър Стамболийски и Михаил Маджаров на ратификацията на Ньойския договор

Приети са няколко реформени акта, които има за цел да радикално да изменят стопанската конюнктура. Стамболийски ги нарича „велики земеделски закони“.

Първият е законът е за трудовата повинност – девойките навършили 16 и мъжете имащи 20 години подлежат на трудова мобилизация. От една страна в определени случаи той е свързан с експлоатация на труд, но пък това е един начин да се заобиколят военните клаузи на Ньойския договор, ограничаващи българската армия. Институтът за трудова повинност дава възможност да се премине курс по военно обучение. Освен това в такъв труден за България период са облекчени държавните разходи в някои отрасли.

Друг „велик“ закон е този за трудовата поземлена собственост, насочен към кооперирането в селското стопанство. Нивите и ливадите над 300 дка са присъединени към държавния поземлен фонд, като на техните собственици е изплатена компенсация. Това е една от основните насоки в програмата на БЗНС и има за цел постигане на едно по-справедливо разпределение на земите, особено в условията на голяма бежанска вълна от загубените български територии.

Опити за дипломация

В началото на 1921 Стамболийски заминава на дълга стодневна дипломатическа обиколка из Европа. Неговата цел е да постигне облекчение на големите репарации, които България има да изплаща. Също така търси да издейства спазване на чл. 48 от Ньойския договор. Той гарантира икономически излаз на страната на Бяло море. Не постига особен резултат, като се има предвид че на конференцията в Лозана през лятото на следващата година, българските въпроси изобщо не са поставени.

Все пак като успех може да се счита приемането на България в Обществото на народите (ОН) на 16 декември 1920, с което тя става първата победена страна – членка. Паралелно с това държавата е в тежкото положение на изолация спрямо своите съседи – Гърция, Турция, Румъния и Югославия. Именно с последната министър-председателят решава да „топи ледовете“. Това се вписва и в неговите отдавнашни тежнения за южнославянска федерация.

Решения граничещи с държавна измяна

Никола Пашич

Никола Пашич

Александър Стамболийски и министър Димитров провеждат няколко срещи на високо ниво с техните сръбски колеги – Никола Пашич и неговите министри. Българската страна поема неравноправни ангажименти, които влизат в противоречие с националните интереси. През март 1923 г. е подписано Нишкото споразумение, като България се съгласява да ликвидира базите на ВМРО на своя територия и да действа срещу четите преминаващи през България. Държавата дори позволява на сръбските власти да ги преследват във вътрешността на страната.

Всичко това е гарнирано с обидни и непристойни изрази към българското население в Македония, като според белградския „Нов лист“ Стамболийски казал: „Както взехте Македония, вземете и всички македонци, които се намират още в България. Нека са ви халал. Нам те само са пакостили“. Това изказване никога не е опровергано от българският министър-председател. Действията на Александър Стамболийски завинаги му спечелват омразата на ВМРО.

Още аспекти от управлението на земеделците

Земеделското управление извършва някои полезни действия в областта на културата и образованието. Гласуван е закон за поощрение на литературата и изкуството. Увеличено е финансирането на културни институции като БАН, Народния театър, Народната библиотека и др. Отваря врати Свободния университет в София (днес – УНСС).

От друга страна обаче са увеличени университетските такси. Проведена е спорната писмена реформа, която има за цел да опрости българския език. Правителството на Александър Стамболийски преследва безкомпромисно своите политически противници. Още при първото му управление е приет закон за съдене и наказване на виновниците за националната катастрофа. С негова помощ започва процес срещу министрите от трите партии, управлявали страната по време на войната (Либералната, Младолибералната и Народнолибералната).

Всичко това се извършва в грубо нарушение на Конституцията, тъй като не се прави разлика между съдебна и политическа отговорност, а и държавните дейци не са съдени спрямо законите действали по време на тяхното управление. Присъдите са произнесени на 21 март 1923 година – всички са осъдени на различни срокове затвор. След тях на мушката са и партиите, които биват противници на водения от страната курс по време на Първата световна война.

По пътя към еднопартийната власт

През септември 1922-ра, видни представители на създадения през същата година Конституционен блок (Демократическата партия, Радикалната партия и Обединената народнопрогресивна партия) пътуват във влака за Търново, където предстои да имат политически събор.

На гара Долни Дъбник те са причакани от представители на земеделците и биват бити, унижавани и малтретирани. Това обаче е само началото – през ноември същата година се провежда първия в историята на България общонационален референдум за съдене на виновниците за националните катастрофи.

БЗНС Оранжевата гвардия

16 септември, 1922 г., гарата на Долни Дъбник – свалените от влака и бити водачи на Конституционния блок са с оскубани бради от оранжевите сопаджии на БЗНС. В редицата пред вагона от дясно на ляво: опозиционните политици Теодор Теодоров, Михаил Маджаров, Александър Малинов, д-р Стоян Данев, Сава Добриянов – редактор във в. “Мир”, Владимир Данев – син на д-р Данев. Пред тях е член на оранжевата гвардия със сопа в ръка.

Освен че е напълно неконституционен, той е проведен в условия на насилие и страх. Гласуват около един милион души, от които 75% са „ЗА“. След това на съд са дадени министрите от кабинетите на Гешов, Данев и дори Малинов, който изважда България от войната. Александър Стамболийски предвижда оригинален начин да се справи и с другата сериозна опозиционна сила – Комунистическата партия.

Подготвен е законопроект за конфискуване собствеността на членовете и привържениците на БКП и насилственото им комунизиране. Управляващите уверено вървят към установяване на еднопартийна диктатура. За побой и сплашване над опозицията те си имат своя вариация на шпицкоманди – Оранжевата гвардия. Тя, според вестника им „Земеделско знаме“, наброява близо 300 000 души.

На 22 април 1923-та са проведени нови парламентарни избори, на които БЗНС благодарение на спорните промени в изборния закон и насилията в изборния ден, успява да си осигури огромно мнозинство. След изборите се увеличават арестите и репресиите над опозиционни дейци. Спират се вестници, подготвя се и нова конституция, която да устрои нещата изцяло в полза на земеделската диктатура. Самият Стамболийски самоуверено пита „Сега кой може да ни свали?“

Реакцията и деветоюнския преврат

Величко Велянов ВМРО

Величко Велянов – македонският войвода убил Александър Стамболийски

На 8 срещу 9 юни същата година е осъществен преврат организиран от Военния съюз и създадената през 1919-та година политическа организация – Народен сговор, които се ползват с подкрепата на представители на традиционните партии.

В отговор на деветоюнския преврат, членовете на Земеделския съюз успяват да организират стихийни бунтове, останали в историята под наименованието Юнско въстание. Сблъсъците се неравностойни и селяните бързо губят инициативата, а земеделският водач отстъпва.

На десети юни капитан Иван Харлаков получава заповед да елиминира Александър Стамболийски. Земеделският лидер е заловен при село Голак и е предаден на капитана в Пазарджик. Той го отвежда в родното му село Славовица (Пазарджишко). В собствената му къща, една от четите на ВМРО, ръководена от Величко Велянов, след тежки изтезания ликвидира физически Александър Стамболийски.

Ненормалната враждебна атмосфера, която създава БЗНС с действията си, довежда до тези трагични събития. Единственият начин да се води борба с такава покварена власт остават неконституционните средства. С течение на времето партията успява да се изолира от всички обществени прослойки – църквата, интелигенцията, монарха, военните, буржоазните партии, комунисти, анархисти и т.н. Това е причината

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!