post

Албърт Анастейжа – Лудият шапкар

Албърт Анастейжа е роден на 26 септември 1902 година под името Умберто Анастасио в Тропея (Италия). На 15 годишна възраст Умберто отплавал за Америка да си търси щастието, но намерил само бедност и мизерия в Ню Йорк. Той се цанил на нископлатена работа на доковете, но вместо да се изгърбва от тежък труд започнал да краде от корабните товари. Когато се налагало да се добере до по-хубава плячка използвал умело юмруците си. Биел се с всеки, който се изпречел на пътя му.

Внимание! В статията надолу има изображения със сцени на насилие.

Албърт Анастейжа

Албърт Анастейжа

При едно подобно сбиване, в ръцете на двамата противници блеснали метални остриета и след секунди опонентът на Умберто паднал мъртъв. Младият убиец се озовал в затвора Синг Синг за убийство, където започнал да чака смъртната си присъда. Но времето прекарано на топло предложило нови и по-големи възможности за амбициозния имигрант.

Запознанство с Лучиано и присъединяване към организираната престъпност

Някъде в тези години (около 1921г.), зад решетките се родил истинският Албърт Анастейжа. Той бил брутален социопат и плашел дори престъпниците в прочутия затвор на Ню Йорк. Неговите животински наклонности били забелязани от местния бръснар и мафиот Джими Ди Стефано. Той се свързал с Лъки Лучиано и го информирал за Анастейжа.

От своя страна Лучиано, след като научил за новия талант в престъпния свят, изпратил адвокатите на мафията да го освободят. Те спечелили право за преразглеждане на делото на Албърт Анастейжа, а междувременно гангстерите на Лучиано и Франк Костело елиминирали свидетелите. Анастейжа бил освободен поради липса на доказателства и дължал живота си на Късметлията (Лъки).

Лъки Лучиано

Лучиано в зенита на властта си

По това време Чарли Лъки Лучиано работел за старите босове в Ню Йорк, но имал своя банда. Негови съдружници в престъпленията били Франк Костело, Майер Лански и Бъгси Сийгъл. Често редом с тях работел и бруталният убиец Вито Дженовезе, който скоро щял да бъде засенчен от изгряващата звезда на Албърт Анастейжа.

По време на Сухия режим, Анстейжа работел за Лучиано, като осигурявал охрана на доковете и убивал, когото било необходимо. Но старите босове Масерия и Маранзано нямали бизнес усета на Късметлията и непрекъсното воювали помежду си. Това било зле за печалбите. Лучиано разрешил проблема в гангстерски стил – организирал да убият и двамата.

Убийството на дебелака Масерия станало докато обядвал в ресторанта си заедно с Късметлията. Чарли се извинил и отскочил до тоалетната по нужда. Точно в този момент четирима гангстери нахлули в заведението и разстреляли най-големия бос измежду „старите мустакатковци“. Стрелците били Бъгси Сийгъл, Вито Дженовезе, Джо Адонис и Албърт Анастейжа.

Албърт Анастейжа – ръководител на „Убийство“ ООД

След ликвидирането на двамата големи босове, Лъки Лучиано създал Комисията (националният синдикат на престъпниците). Заедно с нея била създадена и  „УбийствоООД – нелегална фирма, в която на заплата работели убийците на мафията.

Винсент и Филип Мангано

Винсент и Филип Мангано

Фирмата се ръководела от Лански и Сийгъл в началото, но след тяхното оттегляне ръководството на компанията се паднало на Лепке Бъколтър и най-вече на Албърт Анастейжа. Освен това Анастейжа работел и като заместник бос на Винсент Мангано. Той бил част от неговата престъпна фамилия (бъдещата Гамбино) и контролирал доковете.

Като член на фамилията Мангано, Албърт бил по-влиятелен от самия бос, което се дължало на връзките му с фамилията на Лучиано. Това създавало вътрешни търкания, но Анстейжа спазвал правилото, че не може да се противопоставя на боса.

Колкото до работата му в „Убийство“ ООД, там той бил във вихъра си. Не само, че организирал убийства, но често участвал в тях. Арсеналът му включвал автомати, пушки, пистолети, ножове, сатъри, шишове за лед, въжета, струни за пиано и т.н. Албърт Анастейжа се превърнал във Върховния екзекутор на подземния свят, много преди пресата да му лепне този прякор. Заедно с него работели много други психопати, но най-близък до сърцето му бил евреинът Лепке Бъколтър.

Амбициозният прокурор

Прокурор Томас Дюи

Прокурор Томас Дюи

През 1935 година се появил нов окръжен прокурор – Томас Дюи и той поел на „кръстоносен поход“ срещу организираната престъпност. Първата жертва на Дюи била фирмата отговорна за над 1000 убийства – „Убийство“ ООД.

Прочутият еврейски гангстер Дъч Шулц поискал да удари окръжния прокурор докато обядвал в любимия си ресторант, но Лъки Лучиано забранил. Късметлията смятал, че убийството на окръжен прокурор щяло да стане причина полицията да „полудее“.

Дъч Шулц не се вслушал и последвал животинските си инстинкти. За да се избегне покушението над прокурора, трябвало той самият да бъде очистен от хората на Лепке Бъколтър. Възникнала цяла верижна реакция. Самият Лепке веднага след това попаднал на мерника на Дюи. С „Убийство“ ООД било свършено, но не и с Албърт Анастейжа.

Когато Лепке Бъколтър станал най-търсеният гангстер през 1937 година, Албърт демонстрирал обичайната за него лоялност към старите си приятели и го покрил. След това тръгнал подир всички свидетели и започнал да ги избива един след друг. Но властите оставали непримирими и накрая Комисията заповядала на Анастейжа да предаде Лепке на правосъдието. За да бъде пълен цирка, лично Дж. Е. Хувър сложил белезниците на еврейския гангстер и съдът го изпратил за 30 години в затвора.

Албърт Анастейжа

Албърт Анастейжа – Лудият шапкар

Канарчето, което не може да лети

Томас Дюи станал губернатор на Ню Йорк и за прокурор бил назначен Уилям Одуайър. Той и подчинените му докопали един от гангстерите на „Убийство“ ООД – Ейб „Кид Туист“ Релис и прокуратурата го притиснала да стане правителствен свидетел срещу останалите си дружки, в това число Бъгси Сийгъл и Албърт Анстейжа.  Ейб Релис приел.

Кид Туист бил заключен в „Хааф муун хотел“ (Half moon hotel) на Кони Айлънд, където го пазели под засилена полицейска охрана. На 12 ноември 1941 година Ейб Релис се хвърлил от хотелската си стая и се размазал 6 етажа по-надолу. Той станал известен с прозвището „Канарчето, което може да пее, но не и да лети„.

По думите на Лучиано и Лански, Франк Костело заплатил между 50 000$ и 100 000$ на полицаите, за да убият правителствения свидетел. Албърт Анастейжа и Бъгси Сийгъл се разминали с електрическия стол на косъм. Лепке Бъколтър не извадил този късмет и 30 годишната му присъда била заменена със смъртна.

Лепке и Кид Туист

Лепке и Кид Туист

Албърт Анастейжа като глава на фамилия Мангано

Албърт Анастейжа бил в зенита на кариерата си и решил да измести собствения си бос без да иска разрешение от Комисията. Един ден (1951г.) Винсент Мангано изчезнал и предположението било, че се крие от дългата ръка на Закона. Скоро обаче полицията открила мъртвия брат на боса – Филип Мангано.

За всички в престъпния свят станало ясно, че Върховният екзекутор на подземния свят е „уволнил“ и собствения си началник. Комисията приела позицията на Анастейжа, че е нанесъл превантивен удар, за да се защити. Ала босовете не били напълно убедени, което било първата грешка на Албърт Анастейжа. Въпреки това фамилия Мангано минала под негово командване.

Един от прякорите на бруталния гангстер, даден му от пресата, бил Лудият шапкар. Той му прилягал толкова добре, че Анастейжа побързал да го оправдае. Босът направил втора ключова грешка, като заповядал убийството на обикновен гражданин. Това му действие създало реални предпоставки враговете му да започнат да заговорничат срещу него.

Анстейжа се сдобил с луксозно имение и не криел богатството си. Макар че у дома бил добър съпруг и баща, навън си оставал пълен социопат. В крайна сметка той съвсем изгубил представа за реалността подобно на Бъгси Сийгъл. Въпреки това, неговата персона била все още полезна за двамата му стари познайници и партньори в престъпленията – Франк Костело и Лъки  Лучиано.

Вито Дженовезе

дон Вито Дженовезе на изслушване

Заговорът на Дженовезе и Гамбино

Лудият шапкар обаче си имал и ненавистен противник в лицето на психопата дон Вито Дженовезе. Той притежавал същия афинитет към убийствата като Алберт Анастейжа, но някак си бил засенчен от зловещата сянка, която хвърлял Върховният екзекутор на подземния свят.

Дженовезе притежавал и други мераци. Той искал да елиминира Костело и Лучиано от ръководството на собствената си фамилия и да заеме тяхната позиция, но се страхувал от Анастейжа. Точно тогава на помощ на дон Вито дошъл един от заместниците на Лудия шапкар, който имал същите амбиции като Дженовезе, но във фамилията Мангано. Младият Карло Гамбино желаел да измести Албърт Анастейжа и да оглави своя собствена престъпна организация, затова сключил рискован съюз.

Гамбино и Анастейжа

Гамбино и Анастейжа

Преди да предприемат каквито и действия да било, двамата заговорници трябвало да получат разрешение от Комисията. Те се сдобили лесно с подкрепата на консервативната сицилианска фракция. Причината била, че нямало опозиция. Лучиано вече живеел в Италия, Костело бил атакуван от гангстерите на Дженовезе, Сийгъл и Бъколтър отдавна не били сред живите, а Майер Лански…

Майер Лански

Майер Лански в напреднала възраст

…Майер Лански оставал последният човек, който можел някак си да попречи на убийството на Албърт Анастейжа. Но Лудият шапкар имал неблагоразумието, месеци преди това да го заплашва и изнудва, въпреки че двамата били неформални съюзници. Затова Лански неохотно се съгласил и съдбата на Върховния екзекутор на подземния свят била решена. По всяка вероятност планът за действие бил съставен от Карло Гамбино, защото неговата интелигентност далеч надхвърляла тази на Вито Дженовезе.

Убийството на Върховния екзекутор на подземния свят

Сутринта на 25.10.1957 година, в бръснарница близо до Парк Хотел Шератон в Централен Манхатън, Албърт Анастейжа отишъл да се обръсне. Седнал на стол номер 4, а телохранителите му излезли уж да се поразтъпчат до колата.

Убийството на Албърт Анастейжа

Убийството на Анастейжа

След като обслужил както обикновено високопоставения си клиент, бръснарят му сложил гореща кърпа на лицето. Точно в този момент гангстерите на Гамбино и Дженовезе нахлули и започнали да стрелят. Подир няколко безплодни усилия да се защити, Върховния екзекутор на подземния свят се свлякъл мъртъв. Убийците били бъдещият бос Кармайн Персико Змията и Лудият Джо Гало – и двамата от престъпната фамилия Профачи.

Убийството се превърнало моментално в сензация и в едно от най-знаковите за епохата. Нито един от свидетелите не пожелал да даде показания. След покушението Комисията предала командването на фамилията в ръцете на Карло Гамбино и я преименувала в негова чест. Колкото до Албърт Анастейжа, той бил погребан със скромна церемония и само с 12 опечалени, но за сметка на това сред много зяпачи. Убийството му и атаката срещу Франк Костело скоро били отмъстени. Вито Дженовезе се озовал в затвора по фалшиви обвинения, а зад отмъщението стояли Лъки Лучиано, самият Франк Костело и … дон Карло Гамбино.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!