post

Адолф Хитлер идва на власт – фюрер на Третия райх

Адолф Хитлер е германски политик от австрийски произход, управлявал Германия в качеството си на върховен водач (фюрер) в годините между 1933 и 1945-та. Политиката на оглавяваната от него Националсоциалистическа германска работническа партия (нацисти) съумява да спечели сърцата и умовете на значима част от немското общество.

Това се дължи на обстоятелството, че нацистите успяват да се превърнат в изразител на народното недоволство, породено от униженията, на които е подложена Германия в рамките на установената след Първата световна война Версайско-Вашингтонска система от договори.

Управлението му има катастрофални последствия, като то става причина за Втората световна война и за гибелта на десетки милиони хора по целия свят.

Ранни години

Адолф Хитлер

Адолф Хитлер

Адолф Хитлер е роден на 20 април 1889 година в Браунау (Австро-Унгария). Като дете и ученик той не изпъква с особени качества, но детските му години минават под сянката на разлини семейни проблеми. Като юноша Адолф прави опити през 1907 и 1908-ма да запише да учи художестваната академия във Виена, но не успява.

Финасовото състояние на неуспелия художник става незавидно. Той се озовава в приютите за бедни, а често спи и под мостовете на града с други бездомници. В юношеството му започват да се заформят антисемитските убеждения на бъдещия фюрер на Третият райх.

В началото на Първата световна война, Адолф Хитлер се записва доброволец като войник на страната на Централните сили и по-точно в германската армия. Заради отдаденото си участие в сраженията, той е раняван два пъти, повишен е в чин ефрейтор и двукратно е награждаван с железен кръст – съответно втора и първа степен.

През 1918-та Германия капитулира, което поражда в него силни чувства на негодувание и ненавист към политическия елит. Сол в раната сипва и крайно несправедливият Версайски мирен договор, който разпокъсва безмилостно страната.

Политическата кариера на Адолф Хитлер

След Първата световна война, през есента на 1919 година, Адолф Хитлер е поканен в нововъзникналата Германска работническа партия (от 1920 Националсоциалистическа германска работническа партия – НСДАП). Въпреки наличието на думата „работническа“ в наименованието на партията обаче, тя от създаването си е на радикални антикомунистически, шовинистки и расистки позиции.

Заради своя ораторски и организационен талант, Хитлер бързо се утвърждава като едно от най-популярните лица на партията. През лятото на 1921 година, той използва един вътрешнопартиен скандал и успява да уреди да му бъде гласуван лидерският пост в НСДАП.

Основните противници на германската нация според Адолф Хитлер са Великите сили, които са крепители на следвоенната система и световния еврейски елит. Във вътрешен план обаче, това са комунистите и управляващите в страната, които според него са национални предатели. Хитлер се бори за господството арийската раса и за премахването на Ваймарската република, която всъщност е разпокъсаната Германия след войната.

Той прави много промени в организационно отношение за партията. Тя се сдобива с няколко печатния издания за пропаганда, приет е официален символ – свастиката и официален поздрав – „Heil!“ (хайл). Също така Адолф Хитлер създава паравоенни формации около партийната организация (така наречените. шпицкоманди), които освен с охраната на събитията на нацистите, се занимават и с физическа саморазправа над политическите опоненти.

Биреният пуч

В началото на ноември 1923 година, в рамките на т.нар. Бирен пуч Адолф Хитлер прави опит за преврат. В Мюнхен по това време възникват размирици силно подклаждани от нацистите. Начелно на уличните стълкновения са Адолф Хитлер, Рудолф Хес и Херман Гьоринг. Вилнеещите тълпи са подсилени с „кафявите ризи“ на Ернст Рьом.

Хитлер в затвора

Хитлер в затвора заедно със сподвижници

Ситуацията обаче е овладяна от органите на реда, като са доведени войски, които стрелят директно в разбунтувалите се метежници. Херман Гьоринг е ранен, а има и убити. След бирения пуч Адолф Хитлер е арестуван и осъден на символичните четири години затвор. За това помагат симпатиите на съдиите, както и фактът, че му позволяват да държи пропагандни речи в съда.

Зад решетките Хитлер излежава присъдата си при крайно облекчен режим. Там той написва емблематичната си книга – манифест „Моята борба„, която впоследствие се сдобива с легендарна популярност. Фюрерът на нацистката партия излежава едва 9 месеца от своята присъда, преди да получи амнистия.

Пътят към властта

След неуспешния опит за силово завземане на властта, Адолф Хитлер решава, че трябва да се добере до нея с легални средства. Популярността му в Германия става все по-голяма. Основната електорална база на Националсоциалистическа германска работническа партия са протестантските райони – Шлезвиг-Холщайн, Померания, Източна Прусия и т.н. Нацистите успяват да намерят привърженици и след значима част от работническото движение и дребната буржоазия.

Важен фактор за засилването на положението на партията е финансовата подкрепа, която получава от едрите индустриалци. Те вярват, че единствено нацисткото движение може да спре левите елементи, които застрашават собствеността и властта им.

Огромно значение за крайния успех на нацистите обаче изиграва икономическата криза от 1929 година и последвалата я „Голяма депресия„. САЩ са силно ударени от икономическите беди и прекратяват всички свои кредити, към други държави.

Германия, като голям кредитоползвател на американски парични средства, е една от най-пострадалите страни. Инфлацията в страната и безработицата достигат до критични нива. Това естествено тласка обществото към радикалните политически течения.

Хинденбург официално дава поста райхканцлер на Адолф Хитлер

Хинденбург официално дава поста райхканцлер на Адолф Хитлер

На парламентарните избори през 1932 година, НСДАП печели 230 места, което я прави най-голямата партия в Германия. На 30 януари следващата година президентът Хинденбург е принуден да назначи Адолф Хитлер за райхканцлер (премиер) на страната.

Хитлер на власт

Намерението на Хитлер през годините, да ликвидира Ваймарската република и да смени политическата система, не се  променя. Неговият стремеж е да установи диктатура. За това обаче му трябват подходящи условия.

На 27 февруари 1933-та избухва пожар в Райхстага, вероятно подпален от нацистите, но вината е хвърлена на комунистите, в това число са обвинени българите Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев. Въпреки че управляващите не успяват докажат извършител в съда, под мантрата за комунистическата заплаха е създаден повод да бъдат премахнати доста граждански свободи.

фюрерът през 1933

фюрерът през 1933

На 5-ти март същата година се провеждат нови парламентарни избори, на които НСДАП 44% и увеличава местата си в парламента. На 24 март са гласувани извънредни пълномощия на правителството.

Много скоро след това всички партии, освен нацистката, както и синдикатите са поставени извън закона. Нацистките символи – свастиката, поздравът „Хайл Хитлер“ и химнът „Horst-Wessel-Lied“ стават държавни такива. Създадена е тайната полиция „Гестапо“, която осъществява методични репресии над политическите опоненти на режима.

На 8 август 1934-та, след смъртта на президента Хинденбург, Хитлер обединява двата поста, с което завършва контурите на своята диктатура.

Ревизионистката политика на Хитлер

След ПСВ Версайско-Вашингтонската система от договори разделя Европа на победители и победени. Според много изследователи тя няма за цел да осигури траен мир, а по-скоро да реализира в пълна степен желанията на победителите и да наложи диктат над победените.

Германия, като основна сила в загубилите войната Централни сили, е най-тежко наказана. Заради това Адолф Хитлер се заема с поетапното демонтиране на версайските ограничения. През 1933-та е сключен договор за ненападение с Полша. В следващата 34-та, част от германските въоръжени сили са възстановени неофициално.

През януари 1935 г. германската държава си връща контрола над Саарската област. По това време тя се намира под мандата на Обществото на народите (ОН), но победителите от ПСВ допускат референдум, на който жителите ѝ гласуват за присъединяване  към Германия.

Херман Гьоринг

Херман Гьоринг

Няколко месеца по-късно Херман Гьоринг официално обявява, че райхът развива собствена авиофлота (Луфтвафе), което директно нарушава международните споразумения. През март Германия приема Закон за възраждането на въоръжените си сили (Вермахт), с който открито заявява, че не признава военните клаузи на Версайския договор.

ОН констатира нарушението на международното право, но практически действия не се предприемат. Обратно – на 18 юни Великобритания подписва морско споразумение с нацистите, което им позволява да притежават свой собствен флот.

На 7 март 1936-та 30 000 германски войници нахлуват в демилитаризираната Рейнска област и я връщат в състава на Германия. Реакция на Великите сили отново няма. Адолф Хитлер с гордост заявява: „Духът на Версай е унищожен!„. На 25 ноември същата година, добрите отношения с Италия намират израз в сключването на съюзен договор.

Възходът на Третия райх

През март 1938 г. немски войски нахлуват и в Австрия, а референдума от 10 април дава публична санцкия на т.нар „Аншлус„. Страната офицално е анексирана към владенията на Третия райх.

Амбициите на Адолф Хитлер обаче далеч не стигат само до тук. Следващата цел на фюрера е окупирането на Судетите и отнемането им от Чехословакия. За целта са извършени активни мероприятия на чехословашка територия. Активизирани са местните прогермански нацисти, с цел да се демонстрира несъществуващото до тогава подтискане на местното германско население.

Адолф Хитлер заплашва международната общност, че ако не се реши германския въпрос в Судетската област, той ще е принуден да използва сила. Великобритания и Франция все още помнят ужасите на Първата световна война и затова решават да търсят мирен изход.

Чембърлейн, Даладие, Хитлер, Мусолини

Чембърлейн, Даладие, Хитлер, Мусолини

През 1938 година е сключено Мюхненското споразумение, с което се приема Судетите да преминат във владение на Германия. На срещата водещите лица са френският премиер Едуард Даладие, британският министър – председател Невил Чембърлейн, Адолф Хитлер и дучето на Италия Бенито Мусолини (в качеството си на посредник).

Въпреки че историците приемат, като официална дата за началото на Втората световна война, денят на нападението над Полша,  de facto тя започва още с Мюнхенското споразумение. То представлява своеобразен военен съюз, който принуждава суверенна държава да предаде собствените си територии на агресора. За „убеждаване“ на Чехословакия, която отказва да се подчини на Великите сили, французите и англичаните използват ясни и директни заплахи.

Цената на мира за западните сили

Много скоро след отделянето на Судетската област, чехословашката държава е изцяло разпокъсана и унищожена. Полша анексира Тешинската област, а подобни стъпки прави и Унгария. Малкото неокупирани територии, в крайна сметка стават отново плячка на Третия райх под названието Протекторат Бохемия и Моравия.

Хитлер влиза тържествено в Судетската област

Хитлер влиза тържествено в Судетската област

Въпреки циничното самодоволство на Чембърлейн, ходовете му го компрометират като слаб и нерешителен държавник. Това от своя страна амбицира още повече германския фюрер.

Но Мюнхенското споразумение и унищожаването на Чехословакия става и една от ключовите причини британският премиер-министър да загуби поста си през 40-та година, за да го преотстъпи на Уинстън Чърчил, който за разлика от него, се превръща в яростен противник и заклет враг на Адолф Хитлер.

Дотогава обаче, фюрерът на Третия райх е в апогея на политическата си власт и благодарение безхарактерните ходове на западните политици, той се подготвя да даде воля и на военните си амбиции в Европа.

Сходни Публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!