post

Стефан Стамболов – управление и гибел

Превратът срещу княз Александър Батенберг, извършен на 9 август 1886 година, довежда България до остра политическа нестабилност – налице са външно и вътрешно противопоставяне. В продължение на една година страната е без княз на престола. През този период държавата е управлявана от Регентство в състав – Стефан Стамболов, Георги Живков и Сава Муткуров.

Стефан Стамболов по пътя към властта

На министър-председателския пост се изреждат четирима души – митрополит Климент, Петко Каравелов, Васил Радославов и Константин Стоилов, преди коронования в началото на август 1887 г. княз Фердинанд Сакскобургготски да утвърди кабинет начело със Стефан Стамболов (20.08). Първоначалния му състав изглежда по следния начин – Константин Стоилов става министър на правосъдието, Георги Странски на външните работи, Сава Муткуров на войната, Григор Начович на финансите, Георги Живков на просвещението, а Стефан Стамболов оглавява Министерството на вътрешните работи.

Фердинанд Сакскобугготски

Фердинанд Сакскобугготски; източник на оригиналното изображение: Изгубената България;

Това правителство поема държавното кормило в изключително труден за страната период. Както е известно след преврата срещу Батенберг, към който Русия има съпричастност, българо-руските отношения достигат своята критична точка. Безцеремонните действия на императорския пратеник ген. Николай Каулбарс довеждат до скъсване на дипломатическите отношения на 6 ноември 1886 г., а през февруари следващата година с подкрепата на империята, офицерите-русофили организират неуспешни бунтове в Русе и Силистра.

Русия категорично отказва да признае Фердинанд за български княз и като цяло легитимността на българското правителство. Освен това финансовото състояние на Княжество България никак не е добро. Налице са проблеми с разбойничеството най-вече в Северна България. На 26 септември се провеждат изборите за Пето обикновено народно събрание (ОНС), които са спечелени по категоричен начин от стамболовистите, като голяма заслуга за победата имат насилията, с които си служат управляващите.

Начело на държавата

На 14 декември се приема първият от поредицата важни закони, които дават облика на Стамболовия режим – Закон за изтребление на разбойничеството. От една страна той цели да се справи с бандитизма, който пречи на нормалния живот в Княжеството от Освобождението насам, но също така е насочен и срещу политическите противници на управляващите и улеснява тяхното съдебно преследване. Именно бруталния начин по който Стамболов използва държавната машина води до противоречия в правителството и в края на 1888 година, Константин Стоилов и Григор Начович напускат кабинета и са заменени съответно от Димитър Тончев и Иван Салабашев.

Стефан Стамболов

Стефан Стамболов

През същата година правителството прави много за държавното развитие в областта на железопътното дело и индустрията. Завършена е линията Цариброд – София – Вакарел и е изготвена програма за построяването на линиите Ямбол – Бургас, Каспичан – Шумен – Търново – Севлиево – Ловеч – Плевен – София и София – Кюстендил. В тази връзка на 5 октомври 1888 е сключен външен заем в Лондон в размер на близо 50 милиона лева.

В същата година се създава Индустриална комисия към Министерството на народното просвещение. Приети са Законът за монопола върху солта и Законът за мерките теглилките, които въвеждат европейската мерна система в Княжеството.

На 1 октомври врати отваря първото Висше училище в България, бъдещият Софийски университет. Българското правителство успява да защити икономическия суверенитет на страната по въпроса за контрола на железопътната отсечка Вакарел – Белово. Османската империя предоставя контрола ѝ върху частно дружество, но българската администрация я завзема силово и започва нейната експлоатация.

Във външнополитическо отношение България опитва да ограничи руския натиск върху себе си, като се осланя на активни контакти със страните от Средиземноморското съглашение (Великобритания, Австро-Унгария и Италия), както и с демонстрация на лоялност и зачитане на васалното положение спрямо Османската империя, която непрекъснато е подстрекавана от Русия да се намеси в българските работи.

През март 1889 Австро-Унгария става първата Велика сила, която приема български дипломатически агент – представител на Княжеството във Виена става Григор Начович. През ноември същата година е подписана търговска спогодба с Англия. Това е първа стъпка към ревизирането на митническите ограничения, наложени от Берлинския договор. Година по-късно подобни споразумения са подписани и с Франция, Италия, Австро-Унгария и Германия.

Македонският въпрос и екзекуцията на Коста Паница

Що се отнася до националния въпрос и по-конкретно съдбата на българите в Македония, режимът на Стефан Стамболов поддържа политика на добри отношения с Османската империя и постепенно подобряване на положението им, чрез преговори и легални средства. По думите на съвременник:

„През 1888 г., събрахме се в София да размислим за основаването на един македонски комитет. Някой каза, че трябва да питаме Стамболова. Отидохме при него. Той ни изслуша с намръщено чело. Като сега го виждам, прав, суров, с едната ръка в джоба и с другата сложена върху писалището му. Вие да отидете да си гледате работата – каза ни той. – За Македония има кой да се грижи. Искате да основете македонски комитет? Македонски комитет е българската държава. Македонски комитет съм аз. След тия думи без много церемонии ни показа вратата“.

Войводата Коста Паница

Войводата Коста Паница

Тази политика е приета като предателство на националните интереси в средите на македонската емиграция. Майор Коста Паница, който е близък с тези кръгове, застава начело на заговор против княза и правителството. Конспирацията е разкрита в началото на 1890 г. – Паница е осъден на смърт от военен съд и е разстрелян през лятото на същата година.

Българското правителство започва да оказва натиск върху Османската империя за признаването на княз Фердинанд и даване на берат за български владици в Македония, както и зачитане на правата на българите в империята. След мъчителни преговори и дори заплахи (Стамболов се зарича да прекрати изплащането на източнорумелийския данък ако не бъдат удовлетворени исканията му) идват и първите успехи на водената политика.

На 5 юли 1890 г. султанът издава ираде, с което се дава правото на Българската екзархия да изпрати владици в Скопие и Охрид. Също така е разрешено издаването на вестник на българи език и построяването на българска църква в Истанбул. В 1894 г. се получават и берати за Велес и Неврокоп.

Вътрешни междуособици и противоречия

Във вътрешен план Стефан Стамболов стабилизира положението чрез основаването на правителствена партия. През 1892 организационното изграждане на Народно-либералната партия е окончателно завършено. Убийствата на финансовия министър Христо Белчев на 15 март 1891 и на дипломата д-р Григор Вълкович на 16 февруари служат като оправдание на министър-председателя да започне яростно преследване на политическите си противници.

Петко Каравелов

Петко Каравелов

Арестувани и съдени са стотици на общо основание и без убедителни доказателства. Между тях е и бившия министър-председател Петко Каравелов, който е унижаван и подложен на физическо насилие. През периода 1891 – 92 години са гласувани нови закони за насърчаване на местното производство. От друга страна правителството търпи критики. В някои случаи те са основателни, защото от привилегиите се възползват предимно приближените на режима.

В тези години българският княз Фердинанд посещава последователно Виена и Лондон, където е приет съответно от император Франц Йосиф и кралица Виктория. По този начин той придобива по-сериозна легитимност пред Европа и света, въпреки че все още не официално признат като български владетел. Във връзка с брака на Фердинанд с княгиня Мария – Луиза Пармска (8 април 1893г.) се налагат промени в конституцията. Най-значимата от тях е отмяната на чл.38, който гласи че престолонаследникът трябва да е кръстен в православното християнство.

Въпреки че е утвърдено, събитието предизвиква сериозни обществени сътресения, конфликти има и сред управляващите. Това разваля отношенията на правителството и с църквата и впоследствие се провеждат позорни репресии срещу представители на висшия клир. Все по-сложни стават и отношенията между Стефан Стамболов и княза.

Оставка и гибел

Фердинанд се уморява да стои в подчинено положение спрямо премиера, а освен това си дава сметка, че личността на Стамболов е пречка за възстановяването отношенията с Русия, както и неговото признаване като суверен владетел на Княжество България. Не са за пренебрегване и вътрешнополитическите проблеми, заради авторитарния стил на управление министър-председателя.

По тези причини на 18 май 1894 г., когато Стефан Стамболов подава за 15 път своята оставка пред княза. Той я приема и прекратява управлението на едно от най-знаковите правителства в новата българска история. Година по-късно, на 3 юли Стамболов е убит по особено жесток начин в центъра на София от група македонци. Те си отмъщават за смъртта на своя другар Коста Паница.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Leave the field below empty!