Римската армия – легионите на Рим

Много били факторите, върху които се крепяло могъществото на Древен Рим. Измежду всички обаче, най-голямо било значението на римската армия. Нейното съществуване и начина на функционирането ѝ могат да се разделят на два главни периода – армия на Републиката и армия на Империята.

Римската армия в епохата на Републиката

След като римляните изгонили последния тиранин, те основали нова форма на държавност наричана от тях Република. Тя много наподобявала гръцката демокрация и съществуването ѝ изисквало създаването на армия от граждани – войници, която да я защитава. Участието в тази армия било привилегия само за римските граждани и то за тези, които притежавали някакъв материален статус и имали какво да губят. Военните набори по своята същност били опълчение, което се събирало на наборен принцип.

Мобилизация

Всяка година начело на държавата били избирани двама консули – колеги, които по време на война командвали поверените им войскови части. Мобилизацията се осъществявала от военните трибуни, които били офицери, служещи в щаба на консулите. Всички римски граждани между 16 и 46 години, притежаващи някакъв вид собственост, били свиквани на Капитолийския хълм. Там те се разпределяли във военни подразделения наричани легиони (наименованието им произхожда от латинската дума legio – набор).

Структура

Цялата армия в мирно време се състояла от 4 легиона, но техният брой по време на война се увеличавал многократно. Всеки легион съдържал между 4200 и 5000 души, като съюзниците на Рим е трябвало да осигурят още толкова войници. Легионерите били обединени в центурии, които били 60 на брой в един легион. Две центурии образували една манипула. Към всеки легион в римската армия имало и 300 конника, организирани в 10 турми.

Родове войски

Легионерите се деляли на 4 типа – велити, хастати, принципи и триарии.

Велитите били предимно млади и бедни войници. Те нямали броня, но разполагали с малък дървен щит, къси метателни копия, къс меч и евтин шлем, който често бил покрит с някаква кожа. Велитите първи влизали в престрелка с врага, като доближавали вражеските редици, хвърляли копията си и бягали обратно в редиците на легиона.

Хастатите изграждали първата бойна линия на римската армия. Те били по възрастни от велитите, имали голям щит, къс меч, шлем, предпазители на подбедрицата и броня под формата на метална плочка на гърдите и на гърба. Допълнително носели и две метателни копия тип пилум (лек и тежък).

Принципите имали сходно въоръжение с хастатите, като понякога носели плетена метална ризница. Те също били зрели мъже на средна възраст, но имали малко повече опит от хастатите. Принципите представлявали гръбнака на римската армия.

Третата и последна бойна линия на легиона се изграждала от триариите. Това били най-възрастните и опитни ветерани в редиците на римската армия. Те били тежко въоръжени със същите оръжия както принципите. Притежавали добра броня и голям щит, а метателните копия при тях били заменени с дълго бойно копие – тип пика. Триариите рядко влизали в битка, освен в случаите, в които положението достигнело критичната си точка. Тогава принципите и хастатите се изтегляли назад в линиите на тиариите и заедно образували мощна фаланга от щитове и копия.

Всяка манипула от принципи или хастати имала около 150 войника плюс около 50 велити. Всяка манипула триарии винаги се състояла от 60 войника и около 30 велити. Една турма от конницата съдържала 30 конника, организирани в три ескадрона.

Командване и боен ред

Всеки легион бил командван от 30 избрани центуриона. Всеки от тях си назначавал по един втори центурион и всички взети заедно си назначавали по един заместник плюс помощни офицери (сигнифер – знаменосец, корницен – тръбач, тесерарии – държател на паролата).

Бойният ред на римската армия поставял два римски легиона в центъра и два съюзнически легиона по крилата. Двата фланга на така образуваната бойна линия били защитени от конницата. Манипулите се подреждали в шахматно като оставяли помежду си разстояние една дължина. Римските легионери също се подреждали в шахматен строй. Разстоянието между тях било 2 метра. По време на битка, след като войниците хвърлели пилумите си по врага, те сформирали плътен строй, като задната редица влизала в празните пространства на редицата пред нея.

Всяка битка започвала с градушка от стрели и пилуми. След това легионерите формирали плътна бойна линия и изваждали късия си меч – гладий. Ръководени от желязна дисциплина, бойните им линии започвали организирано настъпление срещу вражеската линия. Римският строй бил лесноподвижен, гъвкав и бързо се адаптирал към промените на бойното поле. Римляните винаги имали резерви за критичните места и били далеч по-мобилни от другите дисциплинирани армии – тип фаланга.

Военната стратегия залагала предимно на дисциплината на войниците и по-малко на качествата на генерала. Основната им тактика е била да премажат вражеския център и да разкъсат бойната линия на врага. Предсказуемото поведение на римските легиони на бойното поле, понякога се превръщало в голям недостатък, който бил умело използван от гениални пълководци като Анибал Барка.

Военната реформа на Гай Марий

В края на втори век преди новата ера Рим водел война в Африка, като легионите били под командването на консула Гай Марий. Тъй като войната се водела в чужбина и не в защита на родината, мотивацията на войниците била много слаба. Поради тази причина Марий предложил военна реформа с цел създаване на професионална армия, в която легионерите да бъдат зачислени на заплата и да са с еднакво въоръжение.

Реформата позволявала на пролетариите (най-бедната безимотна прослойка на римското общество) да участват във войската. Промените били приети от Сената, наборниците постепенно престанали да съществуват, а военните редици се запълнили от безимотни мъже, търсещи щастие и богатство. В легионите получили право да участват и чужденци, които искали да се сдобият с римско гражданство. Гай Марий съкратил и размера на военния обоз. Той наредил легионерите сами да носят всичко необходимо и затова те били наречени “мулетата на Марий”.

Променила се е и организацията на самата армия. Вместо манипули, легионът вече се състоял от 10 кохорти, всяка от които имала приблизително около 500 войника. Кохортата била изградена от 6 центурии с по 80 души личен състав. Контубернии от по 8 човека изграждали центурията и всичките осем души спяли в една палатка.

Отпаднала и необходимостта към всеки легион да се добавя и един съюзнически легион. Разликите между войниците били заличени и легионерите се сдобили с еднаква екипировка и въоръжение. Всеки носел със себе си голям щит тип скутум, плетена ризница, евтин шлем, две метателни копия тип пилум и къс меч тип гладий. Военните обувки били кожени сандали с метални нитове (калиги) на подметките.

Освен всичко друго, легионите получили и нови бойни символи. Всеки легион щял да притежава свой собствен сребърен орел с разперени криле и загубата му се смятала да бъде ултимативното унижение и позор.

Римската армия в епохата на Империята

След падането на Републиката и възхода на Империята, структурата на легионите се запазила, като само първа кохорта на всеки легион била увеличена до 800 войника. Тя включвала в себе си 5 центурии, а всички останали кохорти се състояли от 6 центурии от по 80 легионера. Към всеки легион имало и 120 конника предимно куриери и съгледвачи. Така имперския легион, за разлика от републиканския достигнал численост 5500 души.

Доста често към легионите били добавяни помощни войскови части (ауксиларии) от чужденци. След службата си ауксилариите имали право на римско гражданство, а синовете им вече можели да служат като редови легионери.

Римското оръжие по време на империята претърпяло някои промени. Големият републикански щит бил орязан в двата си края и придобил по ъгловата форма. Плетената ризница се заменила от сегментирана ризница, която е била по-лесна за изработка, по-компактна, по-лесна за поддръжка и по надеждна. Късият меч се запазил в епохата на ранната империя, но бил заменен през последните векове от дълъг. Шлемът получил голямо развитие и били произведени някои доста добри модели.

Преторианската гвардия

Много често в епохата на късната Република, някои генерали създавали свои охранни части, които през Империята прерастнали в преторианска гвардия. Преторианците се организирали в девет кохорти през епохата на Октавиан Август и наброявали 4400 души. Те представлявали тежко въоръжени елитни войници, чиято задача била да пазят императора. За съжаление обаче преторианците се превърнали и в главна опасност за него. Това довело по-късно до разпускане на преторианската гвардия.

Инженерна дейност

Освен с желязната си дисциплина и изключителната тренираност, легионерите се отличавали и с още едно качество – умение да воюват чрез строежи. Римската армия развивала инженерна дейност, която е била толкова голяма, че никоя друга армия не можела да ѝ съперничи.

Легионерите строяли за броени дни стотици километри пътища, защитни съоръжения, фортове, обсадни кули и рампи, стенобойни машини и мостове. Някои от тези строежи били толкова грандиозни, че всявали ужас във врага и той често се предавал без бой или въобще бягал от битката. Упорството на римляните било пословично и дори когато някое от съоръженията им бивало съборено или изгорено, те започвали да го строят отново.

За финал на този разказ можем да кажем, че ако древните спартанци са създали на най-добрите войници в човешката история, то римляните са изградили най-добрата армия. Най-добра обаче, не значи задължително непобедима! Въпреки това, в наши дни много съвременни армии се опитват да наподобяват римските легиони по отношение на дисциплината и организацията си, защото днес принципите на войната си остават същите както тогава, само оръжията и технологиите са различни.